чл. 26 ал. 1 ГПК

Следва ли в производството по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, когато първоинстанционният съд при връчването на препис от исковата молба установи, че ответникът по иска е починал преди завеждането на делото, да остави исковата молба без движение и да укаже по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК на ищцовата страна да посочи наследниците на починалия ответник, след което да конституира същите като ответници, на основание чл. 227 ГПК?
Съставлява ли отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК своеобразно продължение на вече образуваното по реда на част V „Изпълнително производство“ от ГПК, изпълнително дело?
В кой процесуален момент се конституират страните по същия този негаторен иск – при образуване на изпълнителното дело пред съдебния изпълнител или от съда при завеждането на исковата молба?
В понятието „производството по делото“ по смисъла на чл. 227 ГПК включва ли се и изпълнителният процес по смисъла на част V „Изпълнително производство“ от ГПК?
Как следва да постъпи съдът, пред който е заведен иск с правно основание и по реда на чл. 439 ГПК, когато при връчване на препис от исковата молба установи, че ответникът по иска и взискател по изпълнителното дело е починал преди завеждането на исковата молба, но съдебният изпълнител по изпълнителното дело не е конституирал до момента неговите наследници?