чл. 143 ГПК

За задължението на възизвния съд да разгледа, обсъди и да се произнесе по същество по всички поддържани във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба доводи и възражения, които имат значение за правилността на обжалваното първоинстанционно решение и за правилното решаване на спора, доколкото същите са били въведени в процеса в преклузивните за това срокове?
Какви са предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК и обхватът на задължението на въззивника да ги обоснове?
Може ли да настъпи преклузия по отношение на едни доказателствени искания и да не настъпи преклузия по отношение на други доказателствени искания?
Следва ли да бъдат уважени от въззивната инстанция доказателствените искания, заявени с отговора на исковата молба, по които първоинстанционният съд е дал указания да бъдат уточнени, но до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция указанията на съда не са изпълнени и уточнени от ответника; В този смисъл може ли втората инстанция да допусне поискани доказателства, без да са налице процесуални нарушения, допуснати от първата инстанция, вследствие на което страната да е лишена от възможността да ги ангажира пред първоинстанционния съд?
Следва ли ответникът безспорно да докаже съществуването на правоотношение по обезпечено вземане – договор за заем, както и с оглед реалния характер на договора – предаване на заемната сума?
Следва ли ответникът да индивидуализира договора за заем по основание и размер?
Към кой момент следва да е сключен договорът за заем?
Допустимо ли е страна, която не е страна по договор за за покупко-продажба на недвижим имот, да доказва единствено със свидетелски показания, че договорът е сключен за обезпечаване на задължение по договор за заем?