чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД
Чл. 26. […] (2) Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Съдът следи ли служебно за правната легитимация, респективно правоспособността на страните по делото?
При заличаването на юридическо лице следва ли да бъде конституиран по делото неговият правоприемник като страна и/или делото продължава срещу физическото лице при заличаване на ЕТ?
Допустимо ли е производството по делото между юридически лица да продължи между първоначалните страни, определени с исковата молба в случай, че едната от тях е заличена и е прекратила съществуването си в правния мир?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?
Ако наемната вещ не е предадена на наемателя, договорът за наем възпроизвежда ли правно действие и наемателят носи ли договорна отговорност?
Произвежда ли правно действие договор за наем с лице, което не държи вещта и ако произвежда, кой е отговорна страна по него – сключилият договора или държателят на вещта? Каква би била квалификацията на иска спрямо лицето, което държи вещта – договорна или за обезщетение за ползване без основание?
При липсата на главно доказателство, което точно въззивният съд е отказал да събере /поискана от ответника по делото счетоводна експертиза/ и липса на косвени доказателства, които да подкрепят други косвени доказателства, изяснена ли е фактическата обстановка по делото въз основа на която съдът да постанови решение, по силата на което да уважи безрезервно предявените искове?
Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото?
Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?
Произвежда ли действие отправено предизвестие за прекратяване на договор за наем до ненадлежна за случая страна?
Прекратен ли е с исковата молба наемен договор, в който изрично е разписано, че се прекратява с предизвестие, ако към момента на завеждане на исковата молба срокът за предизвестие не е изтекъл?
Допустимо ли е по склучен писмен договор за наем наемодателят да договаря и осъществява правни и фактически действия по него с лице без представителна власт, предоставена му от наемателя?
Съдът следи ли служебно за нищожността на договор без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства?
Длъжен ли е възивният съд да разпредели доказателствената тежест, ако първоинстанциониат съд не го е направил и/или го е направил неправилно?
Допустимо ли е възивният съд след постановяване на съдебно решение по пътя на поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 ГПК да поправи чрез решение индивидуализиращи белези на страна – ЕГН, ЕИК и/или дата на раждане /в зависимост от страна на произход/ и/или страна, без да е допусната очевидна фактическа грешка в съдебното решение и без да е направено искане от ищеца за поправка на исковата молба?
При направено искане от ищеца за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка, която произтича от исковата молба, допустимо ли е съдът да поправи съдебното решение без да е направено изявление за поправка и на самата искова молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
чл. 101 ГПК, чл. 12 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 129 ал. 2 ГПК, чл. 146 ал. 1 т. 5 ГПК, чл. 146 ал. 3 ГПК, чл. 147 ГПК, чл. 15 ал. 1 ТЗ, чл. 15 ал. 3 ТЗ, чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 18 ЗЗД, чл. 181 ал. 1 ГПК, чл. 227 ГПК, чл. 233 ал. 1 ЗЗД, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 26 ал. 1 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 5 ГПК, чл. 67 ТЗ, чл. 7 ал. 1 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Когато ипотеката се учредява от трето лице за чуждо задължение по договор за кредит, по който кредитен договор третото лице - ипотекиращо за чужд дълг не е страна, от значение ли е за индивидуализиране на обезпеченото вземане и датата на договора за банков кредит? Предвид чл. 167 ЗЗД, съгласно който договорът за ипотека се сключва с нотариален акт и в него трябва да се посочи обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, то по смисъла на чл. 167 ЗЗД за индивидуализиране на обезпеченото вземане следва ли да се посочи и основанието, от което вземането произтича? Когато в нотариалния акт за учредяване на ипотеката от трето лице за чуждо задължение е посочено, че обезпеченото вземане е по договор за банков кредит от конкретно посочена дата, може ли да се приеме идентичност на обезпеченото с ипотека вземане на банката по договор за банков кредит, който е от друга дата, сключен между банката и длъжника и по който третото лице не е страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е съдът изцяло да отхвърли всички доказателства в производството, вкл. писмени и гласни или да откаже да ги кредитира като основе изводите си на предположения, неподкрепени от доказателствения материал, и на субективна преценка за вероятност, както и при липса на доказателства, които ги опровергават? Длъжен ли е съдът да съобрази и да придаде доказателствена стойност на направено и неоттеглено признание на иска от ответника, и допустимо ли е същото да бъде игнорирано единствено въз основа на предположения за симулативност на процеса и позоваване на принципа на правната сигурност, без установена по надлежния ред злоупотреба с процесуални права? Представлява ли удостоверителното изявление в нотариалния акт за лично явяване на страните необоримо доказателство или при иск за нищожност поради нарушена нотариална форма съдът е длъжен да допусне и обсъди всички доказателства, насочени към опровергаването му? Може ли съдът на основание съмнение за симулативен процес да откаже да приложи императивна правна норма?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Филип Владимиров
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е съдът да върне въззивната жалба на основаниe различно от посочените в чл. 262, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и без да е налице нито една от хипотезите на цитирания текст?
Допустимо ли е въззивният съд да върне въззивната жалба при липса на основанията предвидени в чл. 262, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК?
Допустимо ли е при инстанционен контрол за законност въззивният съд да изтъква като основание за връщане на въззивната жалба липсата на правен интерес без да провери налице ли са предвидените в ГПК основания за връщане на въззивната жалба и не е ли длъжен да съобрази правилността на обжалваното пред него Разпореждане единствено през призмата на посочените в чл. 262, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК хипотези?
При безспорни данни за участие на жалбоподателя в производството допустимо ли е при произнасяне по жалба срещу разпореждане за връщане на въззивна жалба въззивният съд да преценява неговия правен интерес и да изтъква процесуалното му качество или липсата на такова като основание за връщане на въззивната жалба и не e ли длъжен да преценява правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с предвидените в ГПК основания за връщане на въззивната жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
чл. 124 ГПК, чл. 130 ГПК, чл. 131 ГПК, чл. 140 ГПК, чл. 26 ал. 1 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 278 ал. 4 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 29 ал. 1 ЗЗД, чл. 31 ЗЗД, чл. 576 ГПК, чл. 578 ал. 4 ГПК, чл. 579 ал. 1 ГПК, чл. 87 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Дали съдът е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение по частичен иск, респ. кога съдът е длъжен да вземе предвид влязло в сила решение по частичен иск между същите страни?
Има ли право въззивен съд, действащ при условията на чл. 269, изр. 2 ГПК, да съобразява факти, настъпили след изтичане на срока за въззивно обжалване, които не са били релевирани от страната за въззивно разглеждане?
Кога и чрез какъв съдебен акт един факт придобива качеството служебно известен факт на съда, който не подлежи на доказване?
Какви задължения има съдът, когато обявява един факт за служебно известен, който не подлежи на доказване?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анжелина Христова
чл. 100 ЗЗД, чл. 12 ГПК, чл. 155 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 26 ал. 4 ЗЗД, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 5 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 9 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустим ли е за разглеждане от ВОС, този установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД, между едни и същи страни в гражданския процес за прогласяване нищожността на договор за доброволна делна (ad hoc) на недвижим имот поради неспазване на предписаната от закона форма – нотариален акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Христова
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 17 ал. 1 ЗЗД, чл. 223 ал. 1 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 298 ал. 1 ГПК, чл. 298 ал. 2 ГПК, чл. 35 ал. 1 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Има ли нещо /факт, обстоятелство/, което може да се приеме като дребна техническа грешка вписана в нотариалните производства и по-конкретно вписана в издаден нотариален акт, което да не бъде обвързващо за съда, страните по нотариалното производството и изобщо за обществото?
Номерацията, посочена в нотариалния акт относно издаването му и вписването му, обвързващи ли са за страните по него, за съда и за всички членове на обществото в правовата ни държава?
Може ли съдът да приема наличие на дребна техническа грешка в нотариалното производство и по-конкретно в нотариалния акт и да не зачете приетото като грешка, ако не е изрично сезиран с такова искане, т. е. по собствена инициатива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните и на доказателствата във връзка с тези доводи и възражения, които имат отношение към предмета на спора, респ. предмета на въззивното обжалване, както и да прецени относимите доказателства и да изгради последователни фактически изводи, въз основа на които да изложи правни съображения по възраженията на страните?
Следва ли съдебното решение да бъде постановено след обсъждане на всички, относими към възраженията на страните, доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, следва ли съдът да изложи мотиви за това?
При изцяло оспорена искова претенция от ответника може ли въззивният съд индиректно да размести доказателствената тежест по решаващ за спора факт, който е посочен от ищеца и е негова тежестта да го докаже, който факт не е общоизвестен, признат от ответника, не е обявен за ненужен за доказване?
Следва ли страната, която твърди изгодни за нея факти, да проведе пълно и главно доказване на същите и следва ли, ако тя не стори това, съдът да постанови решение, в което да приеме твърденията за тези факти за неосъществили се в обективаната действителност?
Трябва ли да се счита, че едновременното нотариално удостоверяване на съдържание и подпис на страните по реда на чл. 590, ал. 4 ГПК се извършва само на договори, за които има разписана задължителна императивна норма в закон, или това задължение за едновременност трябва да се прилага разширително - за всеки частен документ, подлежащ на нотариално удостоверяване на съдържание и подпис?
Трябва ли да се счита, че е задължителна едновременност при удостоверяване от нотариус на съдържанието и подписите на страните на частен документ, съставен по реда на чл. 39, ал. 1 СК, в който член законодателят императивно не е установил задължението за едновременно удостоверяване на съдържание и подпис?
Допустимо ли е по частен договор, съставен по чл. 39, ал. 1 СК, нотариусът да удостовери подписите на страните в различно часово време, но на една и съща дата, и да извърши отбелязване върху договора на това удостоверяване в един печат?
Има ли право въззивната инстанция да излиза извън обхвата на направените от жалбоподателя възражения или е задължена да спазва чл. 269, изр. 2 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
чл. 176 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 39 ал. 1 СК, чл. 415 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 572 изр. 1 ГПК, чл. 580 ГПК, чл. 589 ал. 2 ГПК, чл. 589 ГПК, чл. 590 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли да бъде сложен знак на равенство между липса на предмет и невъзможен предмет? Ако двете понятия имат различно правно съдържание, кои са отличителните черти на едното и другото понятие?
Следва ли абсолютно винаги когато става въпрос за невъзможен предмет, касаещ права върху недвижим имот да бъдат непременно свързани с това дали щял да се образува ПУП, УПИ и т. н., за да се прави оценка налице ли е невъзможен предмет, с каквито примери изобилстват съдебните решения?
Не следва ли съдът директно да възприема тезата, че когато някой прехвърля повече вещни права, отколкото притежава, то това неминуемо води до нищожност, независимо от наличие на съгласие и форма на сделката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
чл. 227 ал. 1 б. в ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 27 СК, чл. 28 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 32 ал. 2 ЗЗД, чл. 576 ГПК, чл. 586 ал. 1 ГПК, чл. 9 ал. 1 ЗН
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.