всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 18 ЗЗД

Чл. 18. Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Допустимо ли е съдът да приеме за установено осъществяването на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС въз основа единствено на косвени доказателства, включително и свидетелски показания, които не се основават на преки впечатления относно упражняването на фактическа власт върху имота?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд да следи за нищожност на правната сделка, ако основанието за нищожност произтича пряко от сделката и не е констатирано от първата инстанция?
Как следва въззивният съд да тълкува двустранен договор, който съдържа неясна клауза относно основен елемент на договора?
За задължението на въззивния съд да обсъди възраженията на ответника и събраните доказателства в хипотезата, в която: 1) документът на договора, от който произтича предявеното с иска вземане, съдържа ръкописно дописан текст; 2) с предварителния договор срокът е определен, но годината на уговореното задължение за сключване на окончателен договор е неясна; 3) ответникът е възразил, че ищецът/кредиторът е изпълнил само едно от задълженията си, поради което не разполага с право да развали договора и да претендира връщане на задатъка в двоен размер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Съдът следи ли служебно за правната легитимация, респективно правоспособността на страните по делото?
При заличаването на юридическо лице следва ли да бъде конституиран по делото неговият правоприемник като страна и/или делото продължава срещу физическото лице при заличаване на ЕТ?
Допустимо ли е производството по делото между юридически лица да продължи между първоначалните страни, определени с исковата молба в случай, че едната от тях е заличена и е прекратила съществуването си в правния мир?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?
Ако наемната вещ не е предадена на наемателя, договорът за наем възпроизвежда ли правно действие и наемателят носи ли договорна отговорност?
Произвежда ли правно действие договор за наем с лице, което не държи вещта и ако произвежда, кой е отговорна страна по него – сключилият договора или държателят на вещта? Каква би била квалификацията на иска спрямо лицето, което държи вещта – договорна или за обезщетение за ползване без основание?
При липсата на главно доказателство, което точно въззивният съд е отказал да събере /поискана от ответника по делото счетоводна експертиза/ и липса на косвени доказателства, които да подкрепят други косвени доказателства, изяснена ли е фактическата обстановка по делото въз основа на която съдът да постанови решение, по силата на което да уважи безрезервно предявените искове?
Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото?
Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?
Произвежда ли действие отправено предизвестие за прекратяване на договор за наем до ненадлежна за случая страна?
Прекратен ли е с исковата молба наемен договор, в който изрично е разписано, че се прекратява с предизвестие, ако към момента на завеждане на исковата молба срокът за предизвестие не е изтекъл?
Допустимо ли е по склучен писмен договор за наем наемодателят да договаря и осъществява правни и фактически действия по него с лице без представителна власт, предоставена му от наемателя?
Съдът следи ли служебно за нищожността на договор без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства?
Длъжен ли е възивният съд да разпредели доказателствената тежест, ако първоинстанциониат съд не го е направил и/или го е направил неправилно?
Допустимо ли е възивният съд след постановяване на съдебно решение по пътя на поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 ГПК да поправи чрез решение индивидуализиращи белези на страна – ЕГН, ЕИК и/или дата на раждане /в зависимост от страна на произход/ и/или страна, без да е допусната очевидна фактическа грешка в съдебното решение и без да е направено искане от ищеца за поправка на исковата молба?
При направено искане от ищеца за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка, която произтича от исковата молба, допустимо ли е съдът да поправи съдебното решение без да е направено изявление за поправка и на самата искова молба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допустимо ли е съдът изцяло да отхвърли всички доказателства в производството, вкл. писмени и гласни или да откаже да ги кредитира като основе изводите си на предположения, неподкрепени от доказателствения материал, и на субективна преценка за вероятност, както и при липса на доказателства, които ги опровергават? Длъжен ли е съдът да съобрази и да придаде доказателствена стойност на направено и неоттеглено признание на иска от ответника, и допустимо ли е същото да бъде игнорирано единствено въз основа на предположения за симулативност на процеса и позоваване на принципа на правната сигурност, без установена по надлежния ред злоупотреба с процесуални права? Представлява ли удостоверителното изявление в нотариалния акт за лично явяване на страните необоримо доказателство или при иск за нищожност поради нарушена нотариална форма съдът е длъжен да допусне и обсъди всички доказателства, насочени към опровергаването му? Може ли съдът на основание съмнение за симулативен процес да откаже да приложи императивна правна норма?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Първият въпрос не е разрешен от въззивния съд, който изрично е посочил, че прикритото съглашение е сключено във форма на нотариален акт. Вторият въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с непротиворечивата практика на ВКС, според която при разпореждане с имот, в който има построена сграда, се счита, че се прехвърля и собствеността върху сградата, ако това не е изрично изразено в договора. Прехвърлянето на правото на собственост върху земята прави приобретателя собственик и на всички постройки и насаждения, освен ако изрично постройките не са изключени от предмета на разпореждане (решение №37 от 04.04.2017 г. по гр. д. №3180/2016 г. на І г. о.; решение №125/29.10.2019 г. по гр. д. №6161/2019 г. на ІІ г. о.; решение №183 от 18.06.2012 г. по гр. д. №88/2012 г. на ІІ г. о. и др.) Практиката, на която касаторът се позовава, касае хипотези на продажба на публична продан и на постройка, допълващо застрояване и функционално свързана със самостоятелно притежавана сграда, в който случай е прието, че не намира приложение принципът на приращението. Настоящата хипотеза не съответства на разгледаната в цитираното решение.
Третият въпрос не е разгледан от въззивния съд, а четвъртият, петият и седмият въпроси не са решаващи, защото съдът изрично е изложил собствен извод за действителността на договора за продажба.
Отговорът на осмия въпрос не е от значение за спора между страните, тъй като съществуването и действието на споразумението, съдържащо се в прикритото съглашение, не се отразява на вещно-прехвърлителния ефект на сключения договор – без значение е в случая дали същият е за дарение или за продажба, прехвърлянето на вещни права е настъпило в патримониума на приобретателя. Становището на касатора, че с разваляне на прикритото съглашение е отпаднало основанието за транслиране на права, противоречи на в нормата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, според която развалянето на договорите, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. В този смисъл оплакването на касатора, че представеното от въззивната инстанция споразумение за разваляне на прикритото съглашение не е обсъдено от въззивния съд, не може да обоснова допускане до касационен контрол по поставения шести въпрос относно задълженията на въззивния съд да обсъди доказателствата и да изложи мотиви по доводите на страните. Въззивният съд е изпълнил тези задължения и е направил изводите си след обсъждане на относимите доказателства.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диана Коледжикова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

В мотивите към т. 2 Тълкувателно решение №1/21.11.2023 год. на ВКС по т. д. №1/2023 год., ОСГТК, е обобщена практиката по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, относима към разглежданата хипотеза, а именно, че основанието за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК е условно по своя характер и подлежи на установяване във всеки конкретен случай. То би било налице, когато съществуват особени отношения между съдията и някоя от страните по делото, които биха могли да повлияят на разглеждането и решаването му, както и в случаите, когато съдията е изразил предварително становище по съществото на спора не по предвидения в закона ред или преди постановяване на крайния съдебен акт по делото. Участието на съдия по друго дело с различен предмет, по което съдията е извършил преценка на същите доказателства и е изразил становище по същите спорни въпроси, които се поставят за разрешаване и по второто дело, не съставлява обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност, защото само по себе си не обосновава никаква лична заинтересованост от постановяване на решение в полза или във вреда на някоя от страните, нито изключва възможността релевантните за спора факти да бъдат преценени по различен начин въз основа на събраните по второто дело доказателства и релевираните доводи на страните и да бъдат направени различни правни изводи.
Останалите повдигнати в изложението въпроси /по т. 2 – т. 5/ нямат характеристиката на правни такива и не осъществяват общото основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не е разглеждал по същество предявените искове, а е счел, съобразявайки практиката на ВКС, че те са процесуално недопустими, тъй като защитата срещу констативен нотариален акт /който удостоверява съществуването на правото на собственост за разлика от нотариалния акт за правна сделка, който удостоверява насрещните волеизявления на страните по договор, целящи прехвърлянето на правото на собственост/ се извършва чрез предявяване на иск за собственост, при уважаването на който констативният нотариален акт се отменя, а не чрез иск за нищожност на нотариалното действие и на самия нотариален акт, а също така и че ответникът не е надлежна страна по спора /Тълкувателно решение №178 от 30.06.1986 год. на ВС по гр. дело №150/1985 год., ОСГК, Тълкувателно решение №11/21.03.2013 год. на ВКС по тълк. дело №11/2012 год., ОСГК, Тълкувателно решение №3/29.11.2012 год. на ВКС по тълк. дело №3/2012 год., ОСГК, решение №220 от 08.05.2009 год. на ВКС по гр. дело №761/2008 год., II г. о., ГК, решение №854/29.12.2010 год. на ВКС по гр. дело №578/2010 год., ІV г. о., ГК, решение №236 от 03.07.2013 год. на ВКС по гр. дело №1215/2012 год., ІV г. о., ГК, решение №75 от 16.07.2015 год. на ВКС по гр. дело №6599/2014 год., ІІ г. о., ГК и др./.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Трябва ли намерението за своене на имота от владелеца да включва по-различни действия от ползването и стопанисването на този имот, когато владението е установено на основание спогодба по дело за съдебна делба, която впоследствие е била развалена по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД поради неизпълнение?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Теодора Гроздева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Като въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е формулиран въпросът: Законосъобразно ли е само по строителни книжа да се определя една сграда - дали същата е недвижима вещ или преместваем обект, без да се отчита нейното действително фактическо и правно положение към момента на построяването й и впоследствие, за да може по отношение на същата да се приложи придобивната давност като способ за придобиване на собствеността върху нея.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Противоречи ли на закона уговорка, с която страните са се споразумели вещно транслативният ефект на договор за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост да настъпи след заплащане на продажната цена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

12337 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела