всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 15 ал. 1 ТЗ

Сделки с предприятие
Чл. 15. (1) Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

За проверка за евентуална недопустимост на въззивното решение в хипотезата, в която въззивната жалба не е подадена от страна в първоинстанционното производство, а от правоприемник по чл. 15 ТЗ на търговското предприятие на ответното по иска дружество, при направен извод от въззивния съд за приложение на чл. 227 ГПК в случаите на чл. 15 ТЗ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Съдът следи ли служебно за правната легитимация, респективно правоспособността на страните по делото?
При заличаването на юридическо лице следва ли да бъде конституиран по делото неговият правоприемник като страна и/или делото продължава срещу физическото лице при заличаване на ЕТ?
Допустимо ли е производството по делото между юридически лица да продължи между първоначалните страни, определени с исковата молба в случай, че едната от тях е заличена и е прекратила съществуването си в правния мир?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?
Ако наемната вещ не е предадена на наемателя, договорът за наем възпроизвежда ли правно действие и наемателят носи ли договорна отговорност?
Произвежда ли правно действие договор за наем с лице, което не държи вещта и ако произвежда, кой е отговорна страна по него – сключилият договора или държателят на вещта? Каква би била квалификацията на иска спрямо лицето, което държи вещта – договорна или за обезщетение за ползване без основание?
При липсата на главно доказателство, което точно въззивният съд е отказал да събере /поискана от ответника по делото счетоводна експертиза/ и липса на косвени доказателства, които да подкрепят други косвени доказателства, изяснена ли е фактическата обстановка по делото въз основа на която съдът да постанови решение, по силата на което да уважи безрезервно предявените искове?
Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото?
Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?
Произвежда ли действие отправено предизвестие за прекратяване на договор за наем до ненадлежна за случая страна?
Прекратен ли е с исковата молба наемен договор, в който изрично е разписано, че се прекратява с предизвестие, ако към момента на завеждане на исковата молба срокът за предизвестие не е изтекъл?
Допустимо ли е по склучен писмен договор за наем наемодателят да договаря и осъществява правни и фактически действия по него с лице без представителна власт, предоставена му от наемателя?
Съдът следи ли служебно за нищожността на договор без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства?
Длъжен ли е възивният съд да разпредели доказателствената тежест, ако първоинстанциониат съд не го е направил и/или го е направил неправилно?
Допустимо ли е възивният съд след постановяване на съдебно решение по пътя на поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 ГПК да поправи чрез решение индивидуализиращи белези на страна – ЕГН, ЕИК и/или дата на раждане /в зависимост от страна на произход/ и/или страна, без да е допусната очевидна фактическа грешка в съдебното решение и без да е направено искане от ищеца за поправка на исковата молба?
При направено искане от ищеца за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка, която произтича от исковата молба, допустимо ли е съдът да поправи съдебното решение без да е направено изявление за поправка и на самата искова молба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

В хипотеза, при която предприятието на ЕТ се наследява от двама наследници и един от тях изразява съгласие да поеме предприятието, а другият изразява насрещно волеизявление, че е съгласен с поемането, следва ли, за да се впише прехвърлянето на предприятието в ТР по партидата на търговеца, наследниците да уредят помежду си имуществените отношения чрез правна сделка по реда на чл. 15, ал. 1 ТЗ за частта от предприятието, придобито по наследство от наследника, който не поема същото?
Нормата на чл. 60, ал. 2 ТЗ урежда ли, освен начина на поемане на предприятието на ЕТ от наследниците на търговеца (с и без фирмата), и хипотеза за прехвърляне на предприятие чрез наследяване при смърт, при която имущественият комплекс на търговското предприятие преминава към този от наследниците, който го е поел, при условията на универсално правоприемство, включително и за частта на наследника, който дава съгласие предприятието да бъде поето от наследника, който го поема, без да е необходимо да се уреждат имуществените отношения чрез правна сделка по реда на чл. 15, ал. 1 ТЗ?
Съгласието за поемането на предприятието на ЕТ с неговата фирма от някой от наследниците трябва ли да бъде дадено съобразно чл. 15, ал. 1 ТЗ – писмено с нотариална заверка на подписите или е достатъчна писмена форма?
При поемане на търговското предприятие на починал ЕТ от един от наследниците по реда на чл. 60, ал. 2 ТЗ и вписване в ТР на поемането, приема ли се, че наследниците са уредили имуществените си отношения във връзка с прекратяване на съсобствеността помежду им с поемане на предприятието от един от тях или те имат свобода да уредят в бъдеще имуществените си отношения?
Ако в активите на предприятието на починал търговец има недвижим имот и част от него се поема по реда на универсалното правоприемство, а за друга част от него наследниците са уредили имуществените си отношения чрез правна сделка, то сделката, чрез която е прекратена съсобствеността между наследниците, подлежи ли на вписване в имотния регистър?
За точното приложение на чл. 60, ал. 2 ТЗ, чл. 15, ал. 1 ТЗ, чл. 16, ал. 5 (предишна ал. 4) ТЗ и чл. 212 ГПК?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, да прецени установени ли са релевантните за спорното материално право факти, да се произнесе по всички относими към спорния предмет искания, възражения и доводи на страните, и да изложи правните си изводи във връзка с тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Как се извършва вторично вписване в имотния регистър на залог относно недвижими имоти – елемент от търговско предприятие, договора за залог на което търговско предприятие „ като съвкупност “ е предходно вписан в ТРРЮЛНЦ, когато тези имоти не са били описани в договора за особен залог на ТП, а в последващ анекс към същия? Изисква ли се в този случай изрично отбелязване на анекса към договора за залог на търговското предприятие, по партидата на залогодателя в ТРРЮЛНЦ, като „основание за изменение на договора за залог на ТП, в качеството на „последващо вписване по смисъла на чл. 22а, ал. 1, предл. първо ПВ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

за възможността в хипотеза на предявен иск за реално изпълнение на договора да бъде присъдена чистата стойност на получената сума по обявен за недействителен договор за потребителски кредит, макар и по общо формулиран, по отправено Софийски районен съд запитване е образувано пред Съда на Европейския съюз дело С – 349/25 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да приложи чл. 236, ал. 2 ГПК, като разгледа всички въведени от страните доводи и възражения?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакванията във въззивната жалба преди да се произнесе по спорния предмет?
Законът допуска ли съдът да приеме, че права и задължения на продавача на търговското предприятие са преминали към купувача само поради вписаното в търговския регистър обстоятелство на прехвърляне на предприятието, ако по делото не е представен договорът по чл. 15 ТЗ?
Законът допуска ли съдът по иска по чл. 236, ал. 2 ЗЗЗД да приеме, че изявлението на наемодателя за прекратяване на наемния договор е достигнало до наемателя по направена констатация за това в съдебен акт по друго дело?
На каква база се определя обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за ползването на общински имот – според средния пазарен наем или според акта на общинския съвет, определящ размера на наема?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Имуществото на покойния едноличен търговец, като самостоятелна обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения, преминава ли автоматично към наследствената маса на починалото физическо лице и настъпва ли автоматично наследствена трансмисия и по отношение на правата и задълженията на покойното физическо лице, придобити като едноличен търговец, без значение дали някой от наследниците ще продължи дейността и/или ще се пристъпи към заличаването на фирмата?
Носят ли наследниците на починалия едноличен търговец отговорност за задълженията, които са част от търговското му предприятие, без формално последното да е поето от тях по предвидения от закона ред?
След като съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ТЗ поемането на търговското предприятие, като единна и неделима съвкупност от права, задължения и фактически отношения, се извършва единствено с изрично волеизявление от наследниците на починалия едноличен търговец, може ли да се приеме, че част или цялото търговско предприятие преминава автоматично към тях по силата на чл. 60, ал. 1 ЗН, дори и в случаите, в които няма воля за това?
В случай че търговското предприятие на едноличния търговец преминава автоматично след смъртта му към неговите наследници, дори и без да имат воля за това, получават ли търговско качество последните, наследявайки търговското предприятие?
Производството по чл. 60, ал. 2 ТЗ явява ли се специално по отношение на производството по чл. 48 ЗН?
До къде се простира икономическата и правна обособеност на имуществото на едноличния търговец, установено в разпоредбата на чл. 22, ал. 3 СК, ако предприятието му се наследява по общия ред, предвиден в чл. 48, вр. чл. 60, ал. 1 ЗН, а не в производството по чл. 60, ал. 2 ТЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

„В кой момент влиза в сила постановлението за възлагане /съответно, поражда вещно-транслативно действие/, издадено по реда на ГПК - в момента на изчерпване на правото па жалба на един от длъжниците/ипотекарните длъжници по изпълнителното дело или в момента на изчерпването на правото на жалба по чл. 435 ГПК на всички длъжници/ипотекарни длъжници?“
“Може ли да влезе в сила възлагателно постановление, което не е било влязло в сила нито към момента на откриването на производство по несъстоятелност спрямо длъжника нито към този на обявяването на длъжника в несъстоятелност?“
„Как се отразяват регламентираните в чл. 638, ал. 1 ТЗ суспензивни ефекти на течението на сроковете за обжалване на възлагателни постановления, издадени преди датата на откриване на производството по несъстоятелност и водят ли до тяхното спиране?“
„Освен чрез жалба по чл. 435 ГПК или чрез иск по чл. 496, ал. 3 ГПК, могат ли вещно-правните ефекти на постановлението за възлагане да бъдат предмет на съдебен контрол и по друг ред - чрез иск, различен от този по чл. 496, ал. 3 ГПК или инцидентно, в рамките на петиторен исков процес относно възложения недвижим имот?“
Въпросът относно задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни факти, доказателства и доводи на страните по делото и да не подменя фактите по делото се поставя във връзка с неправилния според касатора извод на САС, че разпоредбата на чл. 717н ТЗ във връзка с датата на влизане в сила на издаденото в полза на КЛИМАТРОНИК ЕООД възлагателно постановление, е била неприложима в процесния случай.
„Осъществяването на хипотези на чл. 717н, ал. 3 ТЗ има ли за последица прекратяване на индивидуалното принудително изпълнение върху ипотекирания имот, представляващ част от масата на несъстоятелността на ипотекарния длъжник?“
Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди относими и релевантни за спора факта и доказателства, както и да се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора?
Длъжен ли е въззивният съд да действа като инстанция по същество, като формира самостоятелни изводи от приетото за установено и да обоснове решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и закона?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

12311 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела