чл. 6 ГПК

Какви критерии и начин на тълкуване по чл. 20 ЗЗД следва да спазва въззивната инстанция при спор относно съдържанието на два, сключени между страните договора, когато единият договор е такъв за инвестиции за сътрудничество и съвместна дейност, съгласно чието съдържание страните формират гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД и сл., а вторият е Допълнение към договора за сътрудничество инвестиции и съвместна дейност, чието съдържание обаче отговаря на договор за заем по чл. 240 ЗЗД?
Какви критерии трябва да следва въззивната инстанция, за да установи наличие или липса на връзка между два, сключени между страните договора, когато единият договор е такъв за инвестиции за сътрудничество и съвместна дейност, съгласно чието съдържание, страните сформират гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД и сл., а вторият е Допълнение към договора за сътрудничество инвестиции и съвместна дейност, чието съдържание обаче отговаря на договор за заем по чл. 240 ЗЗД?
Ответникът има ли задължението да докаже връзката между два, сключени между страните договора, когато единият е такъв за инвестиции, сътрудничество и съвместна дейност, съгласно чието съдържание, страните формират гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД и сл., а вторият е допълнение към договора за инвестиции, сътрудничество и съвместна дейност, чието съдържание отговаря на договор за заем е всъщност изготвено с цел писмено доказателство за направена вноска по чл. 358, ал. 1 ЗЗД?
Какви са задълженията на въззивната инстанция, когато подлага на анализ свидетелските показания на съпруг на страната по делото и какви критерии трябва да спазва съдът, когато ги анализира?
Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по възражения срещу правилността на решението на първоинстанционния съд, когато такива не са направени с въззивната жалба?
Кои са основанията за извършване на нова правна квалификация от въззивната инстанция?
Дали обстоятелствата наведени в писмения отговор, а именно, че фактите и обстоятелствата, на които се основава иска – това, че договорите приложени по делото, тяхното съдържание, обстоятелствата, при които са сключени; поведението на страните преди и след сключването му – характера на преговорите за сключване на договора; разменената кореспонденция във връзка с това и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му, са такива, които се разглеждат по същество на спора или могат да бъдат критерии за правната квалификация на иска?
Как се определя правната квалификация на предявения иск и при наличието на кои условия, въззивната инстанция следва да приеме нова правна квалификация, различна от приетата от районния съд?