чл. 55 ЗЗД

само за определени видове и размери на стойност 10 000лв., до последващо твърдение, че работите са на стойност 61 000лв. Ето защо е приел, че от страна на ответниците не е конкретизирано по кои точно като вид и колко по обем СМР са извършени, което е в тяхна тежест. От заключението на ССч. Е се установявало, че ищцовото дружество е разполагало с материали и е ползвало услуги, отнесени в неговото счетоводство към възложения му обект на стойност 10868,86лв., което обаче отнасяне в обясненията си вещото лице коментира, че може да се манипулира, като посочва и по- малка сума- 10831,23лв. Нямало как да се игнорират обясненията на вещото лице, че част от материалите са спомагателни и няма как да се вложат в изработеното. Следвало да се отбележи, че твърдението за заплащане на суми като надници за работници на процесния обект не следва да се кредитира, тъй като не било доказано. Действително имало писмено доказателство, в които било посочено изплащането на възнаграждения на работници, но това не можело да изведе извод, че с тези извършени разходи за материали, услуги и труд, изпълнителят е успял да изпълни някаква значителна част от възложените му СМР, те да се били полезни за възложителя, за да има същият право на възнаграждение. Това било така, тъй като при наличие на доказателства за разваляне на процесния договор и отпадането му с обратна сила е следвало да бъде установена тяхната стойност. Реално нямало конкретни твърдения какво точно е изпълнено от ответната страна, поради което и нямало как да се приема, че те следвало да бъдат преценявани като полезни за възложителя. Представената по делото фактура №103/14.10.2020 г. не доказвала, че дейности, за които са извършени авансовите плащания, са изпълнени и същите са приети от възложителя без забележки, още повече че ответната страна, лично в проведените по делото съдебни заседания признавала, че в никакъв случай не е извършил възложените му от възложителя строително- монтажни работи. По делото не били ангажирани и никакви писмени доказателства за приемане на извършени от ответника строително- монтажни работи по сключения между страните процесен договор, което приемане, съгласно т. 8,2.7 следва да се реализира с приемно- предавателен протокол. Нещо повече, категорично било отра зено в т. 8.2.4в този договор, че приемането на извършените работи не може да се замества с извършваните плащания. Плащането не било равнозначно и не означавало приемане на извършените работи. Това дали ищцовото дружество е ползвало данъчен кредит по издадените фактури не можело да се счете като доказателство, от което да се констатира, че е налице изработване съгласно уговореното в процесния договор, респективно приемането на изработеното. Ето защо е заключил, че е налице надлежно прекратяване на договора именно поради неизпълнение от страна на длъжника. Позовал се е и на т. 12.1.10 от договора, съгл. която плащанията не представляват юридическа основа за признаване на работите, че работите и доставките са редовно извършвани. Нямало основание да бъдат споделен за основателен довода, че не е обсъденото наведеното от ответната страна възражение, че изпълнението по процесния договор е в резултат на неправилно превъзлагане на работата, както и допуснатото в тази връзка искане да се представят от ищеца актове за междинни плащания, с които да се докаже стойността на видовете СМР към определен дата. Констатирано е, че действително това възражение не е обсъждано, но това не се отразява по същество за изясняване на спора, тъй като то не било направено в срок. Нямало основание да се приеме при тези данни, че следвало да намери приложение и санкцията на чл. 161 ГПК. Съответно нямало как да се игнорира факта, че приложения като доказателство по делото акт/сертификат за междинно плащане №8/15.10.2020г. всъщност представлява разпечатка от компютър, без подписи на страни и данни, подписан ли е от възложителя и одобрен ли е от него. Излаганите данни в показанията на свидетелите С. и З. също не давали основание да се приемат различни изводи, като те и не опровергавали изложеното от свидетелите на ищеца.