чл. 189 ЗЗД

При направено искане по чл. 267, ал. 2 ГПК от страна за повторен разпит на свидетел обвързан ли е въззивният съд от ограничението по чл. 266, ал. 1 ГПК? Представлява ли искането за повторен разпит на свидетели събиране на нови доказателства в хипотезата на ограничения въззив?
Следва ли въззивният съд при преценката за добросъвестност на купувача да обсъди всички събрани по делото писмени и гласни доказателства- поотделно и в съвкупност, в това число и тези, явяващи се косвена индиция за знание, че могат да възникнат права за трети лица? Допустимо ли е доказването на този факт чрез косвени доказателства?
Допустимо ли е показанията на свидетел да бъдат обсъждани от съда частично, избирателно, а не в цялост и пълнота?
Следва ли въззивният съд да обсъди защитните възражения на ответника по иск с правно основание чл. 191, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 189 ЗЗД и да изложи мотиви относно тяхната основателност, когато това не е сторено от първоинстанционния съд?
Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви в съдебния акт по всеки от предявените искове?
Дължи ли продавачът на евинцирания купувач обезщетение, равняващо се на паричната стойност на плодовете, които последният е заплатил на собственика, когато купувачът след връчване на искова молба по иск с правно основание чл. 108 ЗС e отказал да предаде владението на собственика и е задържал имота до влизане в сила на осъдителното решение? Следва ли да се изключи отговорността на продавача в този случай?
Кои разноски следва да заплати продавача на евинцирания купувач съобразно разпоредбата на чл. 191, ал. 1 и чл. 189, ал. 1, изр. 3 ЗЗД- само разноските, които купувачът е заплатил на третото лице- собственик по предявените от него искове за собственост и неоснователно обогатяване или и разноските, които купувачът е сторил по своята защита в същите тези искове, предявени от собственика?