чл. 111 ЗЗД
Чл. 111. С изтичане на тригодишна давност се погасяват:
а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;
б) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания;
г) (отм. – ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Приложима ли е разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНСПП, в която е предвидена забрана за начисляване на лихви за забава при просрочие на задължения на частноправни субекти по договори за кредит и други форми на финансиране, по отношение на вземания за законна лихва върху главница, предявена в производство по несъстоятелност?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 111 ЗЗД, чл. 250 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 30 ал. 2 ЗОЗ, чл. 618 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 688 ал. 1 ТЗ, чл. 688 ал. 3 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 692 ал. 4 ТЗ, чл. 692 ТЗ, чл. 694 ал. 2 т. 2 ТЗ, чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 739 ал. 1 ТЗ, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Имат ли периодичен характер вземания за възстановяване на вече извършени плащания на консумативни разходи между търговци, когато представляват повтарящи се през определен период от време и еднородни по своя характер задължения, с предварително определен и периодично настъпващ падеж, при общ правопораждащ юридически факт - договор, уреждащ падежите за плащане, и погасяват ли се същите с кратката 3-годишна давност на основание чл. 111, б. в ЗЗД, и
представлява ли признание на описаните в него задължения потвърдително писмо по чл. 28 Закона за счетоводството, съставено за целите на извършване на инвентаризация на активите и пасивите между търговци, когато същото не е подписано от законния представител на търговското дружество, нито от упълномощено от него лице.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Васил Христакиев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните и длъжен ли е въззивният съд самостоятелно да обсъди в мотивите на своето решение всички събрани по делото доказателства във връзка с доводите на въззивника?
Следва ли чрез тълкуване по чл. 20 ЗЗД, да се прецени наличие на новация по чл. 107 ЗЗД на кредитното правоотношение и на обезпеченото вземане, когато са извършени с анекс между кредитодателя и кредитополучателя: увеличаване на главницата по кредитното правоотношение с отпускане на допълнителен кредит и промяна на условията за връщане на цялата единна новоформирана главница при счетоводно премахване на старото главно задължение и счетоводното отразяване на ново единно главно задължение; промяна на лихвен процент върху новата главница, промяна на падежа за връщане на новата главница и лихвите; капитализирането и прибавянето им към непогасената част от главницата на падежирали възнаградителни и наказателни лихви, като занапред те се считат само за част от новата формирана главница по кредита?
Противопоставими ли са на ипотекарния длъжник измененията в обезпеченото вземане, които касаят неговото съществено съдържание по чл. 167, ал. 2 ЗЗД и чл. 170 ЗЗД - главница, размер на главница, падежи, размер и падежи на лихвите, когато липсва изменение на ипотеката по реда на изменение на договорите в изискуемата форма и липсва вписване на промените в имотния регистър?
а) Кои юридически факти и законови основания по чл. 116 ЗЗД и осъществени между кои страни по материалните и процесуалните правоотношения водят до прекъсване на погасителна давност спрямо третото лице - ипотекарен длъжник, за принудително изпълнение върху ипотекирания имот?
б) От кой момент започва да тече погасителна давност за принудително изпълнение спрямо третото лице - ипотекарен длъжник - от падежа, посочен в ипотеката, или от допълнително договорения само между кредитор и кредитополучатели падеж, който не е отразен в ипотеката и в имотен регистър?
в) Прекъсването на давност спрямо главния длъжник по чл. 116 ЗЗД, чрез иницииране волеизявление, правоотношение и/или производство, в което не участва третото лице - ипотекарен длъжник, води ли до прекъсване на погасителната давност и спрямо третото лице - ипотекарен длъжник?
Докъде се простира възможността на съда да тълкува договор по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на тълкуване да се променя волята на страните?
Подлежи ли нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека на тълкуване от съда, когато съдържащи се в него уговорки са ясни и точни и разкриват недвусмислено действителната воля на страните по него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 107 ЗЗД, чл. 111 ЗЗД, чл. 116 ЗЗД, чл. 12 ГПК, чл. 124 ГПК, чл. 151 ЗЗД, чл. 166 ал. 2 ЗЗД, чл. 167 ал. 2 ЗЗД, чл. 167 ЗЗД, чл. 170 ЗЗД, чл. 171 ЗЗД, чл. 172 ЗЗД, чл. 174 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 26 ЗЗД, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 2 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 63 ЗЗД, чл. 76 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Относно задължението на съда при наличието на предпоставките по чл. 415, ал. 5 ГПК да прекрати исковото производство по реда на чл. 422 ГПК и да обезсили издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист?
Ако съдът прекрати заповедното производство и обезсили издадения изпълнителен лист на основание чл. 415, ал. 5 ГПК и след като са изтекли повече от пет години от датата на издаването на изпълнителния лист, означава ли това, че кредиторът ще има право на нов изпълнителен лист и че разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 ЗЗД са неприложими относно погасяване на вземането по давност?
Приложим ли е институтът на преклузията в хода на исковото производство по отношение на предявен иск за нищожност, касаещ договор, в който едната страна има качеството на потребител съгласно Закона за защита на потребителите и непроизнасянето от страна на съда на предявен иск за нищожност равнозначно ли е на отказ от правосъдие?
В случаите, когато изпълнителното производство изпреварва исковото производство и е приключило с публична продан и разпределение на постъпилите средства, как следва да се тълкува т. 13 Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 година по тълк. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, касаеща двойното плащане, т. е. сумата, която се получава като се приложи обяснената формула в решението, следва да бъде приспадната от остатъчната главница, или върната на длъжника с обратен изпълнителен лист?
В случаите, когато изпълнителното производство е приключило преди исковото производство, не следва ли задължително да бъде приложено като доказателство изпълнителното дело и съдът не е ли задължен служебно да изиска, дори и заинтересованата страна да не е заявила такова искане?
Съществен пропуск ли е на съда, когато е разгледал исково производство след приключило изпълнително производство, без да се е запознал с фактите, отразени в изпълнителното производство, и това съществено основание ли е за отмяна на постановеното съдебно решение?
Когато изпълнителното производство е било реализирано с размер на главница по издаден изпълнителен лист и същото е приключило преди започване на исковото производство, а в исковото производство се установи, че размерът на дължимата главница е друг, различен от посочения по изпълнителния лист, ще следва ли ново преизчисление за дължимото, кой следва да го извърши и ще има ли възможност длъжникът да упражни контрол върху това преизчисление, или само кредиторът и ЧСИ ще преизчисляват, което предполага най-малкото съмнение върху правилността му?
Тогава, когато доказателствените искания на жалбоподателя пред въззивната инстанция не са били вписани в депозираната жалба, а седмица след това като допълнение към предявена въззивна жалба са били подадени с отделна жалба, как следва да бъде прието - че са допустими и представляват едно цяло, ведно с предявената вече въззивна жалба, и е без значение дали срокът за обжалване междувременно е изтекъл, или като недопустими, независимо, че са предявени като допълнение към вече предявена жалба, защото срокът за обжалване междувременно е изтекъл?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
чл. 111 ЗЗД, чл. 144 ЗЗП, чл. 146 ЗЗП, чл. 211 ал. 1 ГПК, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 245 ал. 3 ГПК, чл. 245 ал. 3 изр. 2 ГПК, чл. 250 ал. 1 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 258 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 267 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 414 ал. 2 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 415 ал. 2 ГПК, чл. 415 ал. 4 ГПК, чл. 415 ал. 5 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 418 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ЗЗД, чл. 60 ал. 2 ЗКИ, чл. 60 ал. 6 ГПК, чл. 79 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, спазвайки правилата за формалната логика, опита и научното знание, както и да изложи собствени мотиви по всички доказателства, доводи и възражения на страните във връзка със спорното право длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени с оглед целия доказателствен материал събраните в хода на производството свидетелски показания като изложи мотиви защо кредитира едни свидетелски показания, а други не длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени с оглед целия доказателствен материал заключението на вещото лице, както и да изложи мотиви защо не кредитира първоначалното заключение, прието и неоспорено от страните, а кредитира повторното заключение, оспорено от едната от страните и изготвени при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалия събран доказателствен материал и без да изложи съображения защо отхвърля част от доказателствата длъжен ли е въззивният съд обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните с оглед нормите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК кои свидетели са заинтересовани в полза или вреда на една от страните и как следва да се преценяват дадените от тях показания съставлява ли порок, водещ до недопустимост на съдебния акт, неправилната квалификация на спорното право или това е порок, обуславящ извод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон налице ли е нарушение на принципа на диспозитивното начало (чл. 6 ГПК) и основание ли е това за обезсилване на въззивното решение като недопустимо, когато първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал предявеният иск, в резултат на което се е произнесъл по непредявен иск - вместо по заявения от ищеца и разгледан иск чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗдискр. е постановил решение по чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр., като и е предоставил защита на ищеца, каквато не е поискал, в нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК и допустима ли е промяна на правната квалификация на иска едва във въззивното решение допустимо ли е разглеждане на предявен иск за обезщетение за вреди по чл. 71, ал. 1, т. 3, ЗЗдискр. без да е предявен иск по чл. 71, ал. 1, т. 1, ЗЗдискр. (за установяване на дискриминация спрямо ищеца)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Албена Бонева
чл. 110 ЗЗД, чл. 111 ЗЗД, чл. 12 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 202 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 358 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 6 ал. 2 ГПК, чл. 6 ГПК, чл. 74 ал. 1 ЗЗДискр
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
С кои действия на ЧСИ изпълнението се насочва върху имущество на длъжника и същите прекъсват давността и кои действия на ЧСИ не съставляват изпълнителни действия и не прекъсват давността; Подаването на молба за образуване на изпълнително дело представлява ли предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. в ЗЗД и прекъсва ли давността?
Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. д ГПК отм.)?
Оттеглянето на молбата за предприемане на изпълнително действие от взискателя води ли до отпадане на действието по чл. 116, б. в ЗЗД за прекъсване на давността със същото оттеглено изпълнително действие?
Обезсилването на изпълнителния лист на присъединен взискател води ли до отпадане с обратна сила на всички предприети от него изпълнителни действия; При обезсилване на изпълнителния лист на присъединения взискател губят ли действието си по чл. 116, б. в ЗЗД предприетите от този присъединен взискател с обезсилен изпълнителен лист изпълнителни действия както спрямо него, така и спрямо първоначалния взискател?
Присъединяване на втори взискател по изпълнително дело води ли до прекъсване на давността за вземането на първоначалния взискател по същото изпълнително дело; Дали формалният акт по присъединяване на взискател /респ. по подаване на молба за присъединяване/ прекъсва давността спрямо всички присъединени взискатели и техните вземания - както на първоначалния взискател, така и на присъединените такива - по висящо изпълнително дело, или има значението на действие по смисъла на чл. 116, б. в ЗЗД, което прекъсва давността единствено спрямо вземането на присъединения взискател, на основание чл. 257, ал. 2 ГПК?
Подаването на молба за присъединяване на взискател към вече образувано изпълнително дело представлява ли предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. в ЗЗД и ако отговорът на този въпрос е положителен, при какви предпоставки и за кого прекъсва давността тази молба за присъединяване - само за присъединения взискател или спрямо всички взискатели по конкретното изпълнително дело, в това число спрямо първоначалния взискател?
Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. д ГПК отм.); В този случай /при перемирало изпълнително дело/ прилага ли се постановката на ТР №3/2020 г. по т. д. №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т. д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС изпълнителни дела давност за тези вземания не е текла, или при перемирало изпълнително дело, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, се прилага тълкуванието, дадено в Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което нова погасителна давност започва да тече от последното валидно предприето изпълнително действие?
При обезсилване на изпълнителния лист на присъединения взискател губят ли действието си по чл. 116, б. в ЗЗД предприетите от този присъединен взискател с обезсилен изпълнителен лист изпълнителни действия както спрямо него, така и спрямо първоначалния взискател?
При прекратяване на изпълнително дело на основание настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК съставляват ли валидни изпълнителни действия по смисъла на чл. 116, б. в ЗЗД и прекъсват ли давността както спрямо вземането на първоначалния взискател, така и спрямо вземането на присъединения взискател, подадените молби за присъединяване на други взискатели, ако същите са подадени след като самото изпълнително дело вече е било прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?
Коя е приложимата норма при преценка дали са погасени по давност установените съгласно влязла в законна сила заповед за изпълнение вноски по главница и възнаградителна лихва с настъпил падеж, предсрочно изискуемата главница с ненастъпил падеж до датата на обявената предсрочна изискуемост и присъдената законна лихва върху същите вземания съгласно влязла в сила заповед за изпълнение - дали се прилага общият давностен срок по чл. 110 ЗЗД или краткият давностен срок по чл. 111 ЗЗД във връзка с чл. 114, ал. 1 ЗЗД, съответно кой е началният момент на давността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
чл. 110 ЗЗД, чл. 111 ЗЗД, чл. 114 ал. 1 ЗЗД, чл. 114 ЗЗД, чл. 116 б. в ЗЗД, чл. 117 ал. 2 ЗЗД, чл. 18 ЗЧСИ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 426 ал. 1 ГПК, чл. 426 ал. 2 ГПК, чл. 426 ал. 3 ГПК, чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 456 ал. 2 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2022
Допустимо ли е налагане на запор върху несеквестируема потребима вещ? Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мими Фурнаджиева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Включването на фактура в дневника за покупко-продажби на ответника, както и фактът, че същият е ползвал данъчен кредит по нея, представлява ли признание от негова страна за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на стоката и за доставка на същата и съответно основание за плащане? – противоречие с решение №252/03.01.2013 г. по т. д. №1067/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №46/06.04.2017 г. по т. д. №60140/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др.
Наличието на двустранно подписани приемо-предавателни протоколи за доставка на материали/стоки, авторството и съдържанието на които не е опровергано по делото, представляват ли доказателство за получаването им и съответно основание за плащането им от получателя? – противоречие с решение №65/24.04.2012 г. по т. д. №333/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о.
При частично изпълнение от ищеца дължи ли ответникът - получател на стоки/материали заплащане на доставената част от същите? – противоречие с т. 2 Тълкувателно решение №8/2017 г. от 02.04.2018 г. на ОСГТК на ВКС.
Исковата претенция за заплащане на суми по договор за доставка и изработка, за които е издадена фактура от ищеца, включва ли в себе си и претенция за заплащане на доставените материали, а не само на извършената работа, ако това не е конкретизирано? – противоречие с т. 2 Тълкувателно решение №3/2016 г. от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
чл. 111 ЗЗД, чл. 114 ал. 1 ЗЗД, чл. 193 ГПК, чл. 195 ал. 1 ГПК, чл. 195 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 258 ЗЗД, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 266 ГПК, чл. 270 ал. 3 изр. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
За да е налице действителен отказ от изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 113 ЗЗД, трябва ли недвусмислено длъжникът да изрази воля, че не желае да се ползва от последиците на погасителната давност?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Налице ли е валиден отказ на касатора от погасителна давност по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД? Допустим ли е отказ от изтекла погасителна давност и какви са последиците от него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.