чл. 342 ал. 2 ТЗ
Определение
Чл. 342. […] (2) С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При договор за финансов лизинг, възникнал и подписан при условията на чл. 342, ал. 2 ТЗ, в случай че третото лице, от което е придобито имуществото, го оспори без наличие на писмено начало, чрез което да се установи, че не се цели настъпването на последиците по него, а представлява съглашение по чл. 152 ЗЗД с оглед придобиването на вещта от страна на лизингодателя, то този договор за финансов лизинг /доколкото той също представлява съглашение между страните за настъпване на последиците по чл. 342 ТЗ и сл./ поглъща ли се, представлява ли съглашение по чл. 152 ЗЗД?
В случай, че договор за финансов лизинг, възникнал на основание чл. 342, ал. 2 ТЗ, при оспорване от страна на третото лице, от което е придобито имуществото, че е налице съглашение по чл. 152 ЗЗД, се приеме, че не се поглъща, т. е. не представлява съглашение по чл. 152 ЗЗД, с оглед на „точно прилагане на закона и създаване на съдебна практика, коя норма следва да се приложи във връзка с твърдяна нищожност?
Приложима ли е нормата на чл. 152 ЗЗД в случите, в които твърдяното съглашение за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от този, който е предвиден в закона, представлява покупко-продажба на лизингово имущество, извършена в изпълнение на валидно сключен и неоспорен по делото договор за финансов лизинг, включително ако договорът за финансов лизинг не е обявен за нищожен на някое от основанията предвидени в закона?
Може ли договорът за финансов лизинг да се приеме като съглашение по смисъла на чл. 152 ЗЗД, ако да, между кои страни се счита, че е налице това съглашение с оглед на установените по делото факти, че цената от продажбата на лизинговото имущество е получена от ищеца по делото и впоследствие е предоставена от него на лизингополучателя? Това последвало действие може ли да обоснове ли фактическия състав на чл. 152 ЗЗД, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД?
Може ли съдът да обоснове правен извод по съществото на спора, позовавайки се единствено на свидетелски показания, дадени при условията на чл. 172 ГПК, без да излага мотиви за тяхното кредитиране и представлява ли това процесуално нарушение съгласно императивната норма на чл. 236, ал. 2 ГПК вр. чл. 172 ГПК?
Следва ли съдът да се произнесе по всеки един от предявените искове, при положение, че ищецът не е уточнил дали ги предявява като обективно кумулативно съединени или като евентуално предявени?
Следва ли по дело с предмет иск по чл. 152 ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, да се доказва и начало на писменото доказателство и/или обратен документ, когато за установяването на този състав се ангажират само косвени доказателствени средства - свидетелски показания, дадени при условията на чл. 172 ГПК?
Допустимо ли е съглашението по чл. 152 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД да се доказва само чрез косвени доказателствени средства - свидетелски показания, когато са дадени при условията на чл. 172 ГПК от пълномощник на продавача по атакуваната сделка за покупко-продажба, който е и законен представител на страна по договора за заем?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
чл. 152 ГПК, чл. 152 ЗЗД, чл. 154 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 342 ал. 2 ТЗ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Следва ли съдебният акт да съдържа ясни мотиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
относно приложението на чл. 12, чл. 235 и чл. 236 ГПК се релевира наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради несъответствие на въззивния съдебен акт с практиката на ВКС- решение №57/19.05.2017 г. по гр. д. №3457/2016 г. на ВКС, I г. о., и решение №3/22.07.2013 г. по гр. д. №534/2012 г. на ВКС, IV г. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
чл. 105 ЗСВ, чл. 236 ал. 1 ЗЗД, чл. 236 ал. 3 ГПК, чл. 236 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 342 ал. 2 ТЗ, чл. 347 ал. 2 ТЗ, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 47 ГПК, чл. 47 ГПК, чл. 81 ал. 2 ЗЗД, чл. 87 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ал. 4 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД, чл. 88 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
не са решени в противоречие с разясненията, дадени в ТР №2/09.07.2019 г. по тълк. д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Ответното дружество не оспорва правния интерес за кредитора на несъстоятелността да атакува по реда на чл. 647 ТЗ последващите сделки, но само в случай, че те имат за предмет същото имущество или имуществено право, с което длъжникът се е разпоредил при първата сделка. Подчертава се, че в случая липсва идентитет, тъй като предмет на втората атакувана сделка е правото на собственост върху лизинговата вещ, която вещ никога не е попадала в патримониума на длъжника и с която той не се е разпореждал. Излагат се съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора и се претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Евгений Стайков
чл. 102 ЗЗД, чл. 135 ал. 2 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 342 ал. 2 ТЗ, чл. 625 ТЗ, чл. 646 ал. 1 ТЗ, чл. 647 ал. 1 т. 2 ТЗ, чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ, чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ, чл. 647 ал. 1 ТЗ, чл. 647 ал. 2 ТЗ, чл. 647 ТЗ, чл. 649 ал. 2 ТЗ, чл. 649 ал. 6 ТЗ, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 99 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
е фактологичен, а не правен и не кореспондира с решаващите мотиви на въззивния съд, нито спрямо същите са относими разрешенията в цитираната практика на ВКС. Вторият въпрос не кореспондира с действителното съдържание на мотивите, в които съдът е коментирал всеки от доводите, относими към твърдението на ищеца за нищожност на договорите за финансов лизинг, като сключени в противоречие с чл. 152 ЗЗД.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
от №1 до №6 са поставени във връзка с първоначално подадената касационна жалба); 7. Не следва ли да се ползват със сила на пресъдено нещо само категорично установените факти, предмет на спогодбата, която има за предмет договор между две спорещи страни, който е резултат и на взаимни отстъпки, и е насочен към предаване владението на сградата, предмет на договора за лизинг?; 8. Имайки предвид, че съдебната спогодба е договор, който, утвърден от съда, е със значение на съдебно решение и в тази част има охранителен характер, то нейният предмет – договор, не следва ли да се тълкува съгласно правилото на чл. 20 ЗЗД и на непререшаемост да подлежат само правоотношенията, които са уредени в нея, т. е. – предаване на владението? и 9. След като със сила на пресъдено нещо се ползват само възраженията за прихващане и подобрения – чл. 298, ал. 4 ГПК, то не значи ли, че правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите възражения срещу съществуването и валидността на породеното право не се ползват със сила на пресъдено нещо и следователно правоизключващото възражение за нищожност на договора също не се ползва със сила на пресъдено нещо, от което следва ли възможност това възражение да се предяви в самостоятелно производство, тъй като не е преклудирано? (въпроси от №7 до №9 са поставени във връзка с първоначално подадената частна жалба, с характер на касационна).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
чл. 12 ГПК, чл. 152 ГПК, чл. 152 ЗЗД, чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 234 ал. 3 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. пето ЗЗД, чл. 270 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 298 ал. 4 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 299 ал. 1 ГПК, чл. 299 ал. 2 ГПК, чл. 303 ГПК, чл. 342 ал. 2 ТЗ, чл. 414 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 417 т. 5 ГПК, чл. 422 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
е налице противоречие с т. 8 ППВС №1/85г. и т. 10 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
„При постановяване на въззивното решение и във връзка с твърденията и доводите на всяка една от страните, длъжен ли е съдът да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка като изложи конкретни съображения по отношение на кредитирането им; Длъжен ли е съдът да обсъди всички защитни доводи и възражения на страните; длъжен ли е съдът да обсъди приетите по делото експертизи наред с всички доказателства по делото и да изложи мотиви по отношение кредитирането им при евентуално противоречие между заключението и другите доказателства; при разпределена от съда доказателствена тежест за установяване от ответника-производител, че твърденият дефект, причинил вредата, вероятно не е съществувал към момента, в който стоката е пусната в обръщение, неподаването на отговор по чл. 131 ГПК и неангажирането на доказателства в хода на двете съдебни производства, освобождава ли го от санкционните последици на чл. 133 ГПК и от задължението позитивно да докаже вменените му в тежест обстоятелства; съобразно нормата на чл. 133 ЗЗП коя страна в процеса носи доказателствената тежест да установи дали процесната вещ, включително съставната част от дефектната вещ, е произведена при спазване на приложимите нормативни разпоредби и обичаи в практиката - дали страната, навеждаща съответните твърдения (ищецът) или производителят (приравненото на него лице) без значение от процесуалното му качество и позиция в производството?“ Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по т. 1на чл. 280, ал. 1 ГПК като цитира ППВС и решения по чл. 290 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
не е правен, а е твърдение за неизпълнени от въззивния състав процесуални задължения - да обсъди доказателствата в тяхната съвкупност. Освен че е относим единствено към правилността на решението (преценката за която е извън пределите и предмета на настоящото производство), той е формално поставен без ясна конкретика с мотивите към обжалвания акт. Касаторът не посочва коя осъществена между страните кореспонденция не е обсъдена, включително и кои електронни писма. Разменените между страните покани, изявления и отговори касаят единствено споровете им във връзка с дължимостта на лизинговите вноски - изпълнението на задълженията на лизингополучателя в хода на изпълнението на лизинговия договор. Изводите на въззивната инстанция са категорични, че извън предмета на настоящото производство са споровете досежно изправността на страните по лизинговия договор.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
чл. 12 ГПК, чл. 124 ГПК, чл. 152 ЗЗД, чл. 17 ал. 2 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. четвърто ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 288 ТЗ, чл. 290 ГПК, чл. 342 ал. 2 ТЗ, чл. 375 ГПК, чл. 9 ЗЗД
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
1. „С оглед на действащото законодателство допустимо ли е сключването на така наречения договор за „обратен лизинг, при който лизингодателят купува лизинговата вещ не от трето лице, а от самия лизингополучател, респективно противоречи ли на чл. 342, ал. 2 ТЗ договорът за обратен лизинг или същият е допустим и валиден с оглед свободата на договаряне?“; 2. „Прекъсва ли се давността с конклудентни действия, изразяващи се в отразяването на вземанията на кредитора от страна на длъжника в данъчните декларации, подадени пред ТД на НАП, т. е. с признанието на вземането от длъжника пред държавен орган прекъсва ли се давността на основание чл. 116, б. а ЗЗД?“. По първия въпрос въвежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По втория въпрос поддържа, че е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с решение №131/23.06.2016 г. по гр. д. №5140/2015 г. на ВКС, IV г. о. Поддържа още, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, поради очевидна неправилност на въззивното решение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Тотка Калчева
чл. 111 б. в ЗЗД, чл. 116 б. а ЗЗД, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 288 ТЗ, чл. 292 ГПК, чл. 342 ал. 2 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ТЗ, чл. 694 ал. 2 т. 2 ТЗ, чл. 9 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.