Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свобода на договаряне

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Свобода на договаряне” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Свобода на договаряне

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Свобода на договаряне” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Налице ли е нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави поради липса на еквивалентност на насрещните престации, когато насрещната престация е с два или четири пъти по-ниска?, като счита, че отговорът е отрицателен, особено като се отнася за сделки между роднини. Излага, че обраният извод на съда е в противоречие в практиката на ВКС, обективирана в решение №158 от 05.07.2022г. по гр. д. №493/2021г., решение №452/25.06.2010 г. по гр. д. №4277/2008г., решение №24 от 09.02.2016 г. по гр. д. №2419/2015г., решение №834/26.10.2009г. по гр. д. №136/2009г. на ВКС. В допълнение на горното, касаторът счита, че въззивното решение е и очевидно неправилно, тъй като договорената в споразумението сума от 5000лв. не е очевидно „нулева престация“. Следващият въпрос: В случай, че първоинстанционният съд не разпредели правилно доказателствената тежест като не посочи на страната, че определен факт е спорен и следва да се докаже от страната, длъжен ли е въззивният съд да разпредели доказателставената тежест в тази насока? се поставя във връзка с твърдяното за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като на касаторката не било указано, че трябва да доказва действителността на споразумението, както и на фактите, посочени в него, което според нея е в противоречие с възприетото в ТР №1/2013г. по т. дело №1/2023г. на ОСГТК относно задължението на въззивната инстанция в тази връзка. Третият въпрос: „Може ли съдът да основе решението си на факти/обстоятелства, които са въведени за първи път с отговора на въззивната жалба? Допустимо ли е съдът да разгледа и мотивира решението си с обстоятелства и направени във връзка с тях възражения, когато същите са били въведени в процеса след преклузивните срокове по чл. 266, ал. 1 ГПК?“ се поставя във връзка с твърдението на касаторката, че ищецът Ц. не е оспорил, или възразил срещу представеното споразумение нито в заседанието, нито до края на съдебното производство пред първата инстанция. Твърди, че едва в отговора на въззивната жалба се правят възражения срещу него, което е абсолютно недопустимо. Счита, че като е разгледал и мотивирал в решението си, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №88/04.05.2016г. по гр. дело №4229/2015г. на ВКС, както и в противоречие с ТР №1/2013г. по т. дело №1/2023г. на ОСГТК. По изложените съображения, касаторът счита, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си своевременно въведените от страните доводи и възражения, относими към предмета на спора, фактите, на които се основават мотивите му, както и да направи съвкупна преценка на доказателствата. 2. Дължи ли наемателят наем за периода, през който фактически ползва предоставения му под наем недвижим имот, без да е реконструиран в магазин, едва след извършване на преустройството, при изрична клауза в договора, наемателят да извърши преустройството на наетия обект. Длъжен ли е наемодателят да предаде наетия имот в състояние, което е годно за уговореното ползване. Това задължение има ли отношение към насрещното задължение на наемателя за плащане на наемната цена по договора за наем. Може ли наемателят да откаже да изпълни насрещното си задължение за плащане на наем, докато наетият имот бъде предоставен в състояние, годно за ползване. Длъжен ли е наемателят да плаща наем за недвижимия имот, който не може да ползва фактически, защото не му е предаден в състояние, годно за ползване. Трябва ли наемодателят да осигури ползването на наетия имот или фактическото предаване е достатъчно, за да се приеме, че имотът е предаден в състояние, годно за ползване. Може ли да се приеме, че с фактическото предаване на имота, наемодателят е изпълнил задължението си да предаде имота в състояние, годно за ползване. 3. Допустимо ли е въззивният съд да игнорира определени доказателства – в частност тези за продължило ползване на имота от ответника и след прекратяване на договора, без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни. Поддържа се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, като спрямо втори въпрос се навеждат доводи, че е от значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1/ Допустимо ли е съдът при тълкуване на договора да му придаде смисъл, какъвто не съответства на волята на страните?; 2/ При спор относно точния смисъл на договорна клауза как и въз основа на какви критерии съдът следва да изясни същия, прилагайки нормата на чл. 20 ЗЗД?; 3/ Правилно ли е извършеното от съда тълкуване на договора, след като не е направена всеобхватна преценка на предвидените условия и предпоставки за допустимо изменение на основен елемент от договора – цената?; 4/ Длъжен ли е съдът да провери дали са се осъществили всички предпоставки на уговорената клауза или трябва да провери дали се е осъществила само тази предпоставка, на която се е позовал ищецът, въпреки че тя е само част от пълната уговорка? – допълнителният селективен критерий по тези 4 въпроса се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивния акт с приетото в решения по т. д.№2012/2020 г. на І т. о., гр. д. №1227/2011 г. на II г. о., т. д. №218/2012 г. на II т. о., гр. д. №420/2009 г. на IV г. о.; гр. д. №856/2009 г. IV г. о., т. д. №761/2008 г. на I т. о., т. д. №566/2009 г. и т. д. №944/2010 г. II т. о. на ВКС; 5/ Доказал ли е ищецът при условията на пълно и главно доказване своята претенция, ако се е позовал само на част от предвидените в договорната клауза условия, без да е установил наличието на останалите предвидени предпоставки?; 6/ Допустимо ли е съдът да постанови своето решение, като се позове само на част от предвидената договорна клауза, без да отдаде значение дали са се осъществили и останалите предпоставки, включени в същата договорна клауза?; 7/ Следва ли да съдът да приеме, че ищецът е изпълнил своето задължение да отправи валидно предложение за преговори, когато в предложението липсва конкретен период, за който се претендира увеличение цената на договора, нито същото съдържа необходимата информация за процентното изменение на цената на гориво-смазочните материали, според данните на НСИ, в потвърждение, че са се осъществили предвидените в договора предпоставки? – по въпроси 5-7 вкл. не се обосновава допълнителен селективен критерий в друга, освен формално посочената, като относима към всички въпроси, хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 8/ Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на отделни части от сключения договор, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност? – допълнителният селективен критерий по 8 въпрос се обосновава в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на приетото от въззивния съд със задължителните указания в ТР №1/27.04.2022 г. по тълк. дело №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС; 9/ Задължен ли е въззивният съд като втора инстанция по същество да извърши собствена преценка на фактите и подкрепящите ги доказателства, съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 3, чл. 9 и чл. 10 ГПК? – сочи се противоречие с т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. по гр. д. №1/2001 г. на ОСГК на ВКС и решение по гр. д. №1060/2014 г. на І г. о. ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

в смисъла, който му придават касаторите. В мотивите е коментирана договорната свобода и диспозитивния характер на общата уредба на прихващането, но категорично е посочено, че във всички случаи на договорно прихващане съдът, пред който страните се позовават на извършена компенсация, следва да прецени данните по делото, релевантни към насрещните волеизявления във връзка с възможността за договорно прихващане. Общо разрешение е дадено в Тълкувателно решение №2/2020 г. от 18.03.2022 г. на ОСГТК на ВКС, според което вземането на прихващащия /активното вземане/ следва да е изискуемо, а задължението му /пасивното вземане/ може да не е изискуемо, като е достатъчно да е изпълняемо, както и че извънсъдебното прихващане не може да е условно. При съобразяване с практиката на ВКС въззивният съд по същество е приел, че при сключването на двустранния протокол за прихващане вземането на „Г. Мастер“ ЕООД за цена по фактурата от 16.09.2020 г. не е изискуемо, предвид приетите за доказани факти, че към момента на подписване на протокола тази страна не е изпълнила насрещното си задължение за доставка на царевица. Изследвайки волеизявленията на страните решаващият състав е формирал извод, че протоколът за прихващане не е породил действие, тъй като за „Б.-91“ ООД не само към момента на изявленията, но и впоследствие не възникнало задължение за плащане на цена поради прекратяване на правоотношението.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Тотка Калчева

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Как следва да бъде изразена волята на застраховащия, за сключване на застраховката в полза на трето лице и как се кумулират предвидените в чл. 398 КЗ, ал. 2 вр. с ал. 1 КЗ изисквания – уговорката да е изрична, но в полза на определяемо застраховано лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Ако превозвачът, на който е възложен обществен превоз, прилага по-големи от нормативно указаните намаления по Наредба, приета с приета с ПМС 163/29.06.2015г. и чл. 1, ал. 1, т. 1, б. а и б Постановление 66/1991г., следва ли се компенсация в полза на превозвача за съответната разлика в стойността на извършената услуга?
Дължи ли общината в качеството си на възложител, компенсации към превозвача в размер на пълната стойност на картата за превоз на определена категория лица, ползващи нормативно уредено намаление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Тълкувателно решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Компетентен ли е арбитражният съд при прехвърляне на вземане да разглежда и решава спорове между приобретателя на вземането и длъжника на това вземане по силата на арбитражно споразумение/клауза, сключена между прехвърлителя и длъжника?
За сключване на арбитражно споразумение, което е част от материалноправния договор, достатъчно ли е упълномощаването за сключване на този договор, или е необходимо и изрично овластяване за сключване на арбитражното споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Евгений Стайков

12333 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право