1/ Допустимо ли е съдът при тълкуване на договора да му придаде смисъл, какъвто не съответства на волята на страните?; 2/ При спор относно точния смисъл на договорна клауза как и въз основа на какви критерии съдът следва да изясни същия, прилагайки нормата на чл. 20 ЗЗД?; 3/ Правилно ли е извършеното от съда тълкуване на договора, след като не е направена всеобхватна преценка на предвидените условия и предпоставки за допустимо изменение на основен елемент от договора – цената?; 4/ Длъжен ли е съдът да провери дали са се осъществили всички предпоставки на уговорената клауза или трябва да провери дали се е осъществила само тази предпоставка, на която се е позовал ищецът, въпреки че тя е само част от пълната уговорка? – допълнителният селективен критерий по тези 4 въпроса се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивния акт с приетото в решения по т. д.№2012/2020 г. на І т. о., гр. д. №1227/2011 г. на II г. о., т. д. №218/2012 г. на II т. о., гр. д. №420/2009 г. на IV г. о.; гр. д. №856/2009 г. IV г. о., т. д. №761/2008 г. на I т. о., т. д. №566/2009 г. и т. д. №944/2010 г. II т. о. на ВКС; 5/ Доказал ли е ищецът при условията на пълно и главно доказване своята претенция, ако се е позовал само на част от предвидените в договорната клауза условия, без да е установил наличието на останалите предвидени предпоставки?; 6/ Допустимо ли е съдът да постанови своето решение, като се позове само на част от предвидената договорна клауза, без да отдаде значение дали са се осъществили и останалите предпоставки, включени в същата договорна клауза?; 7/ Следва ли да съдът да приеме, че ищецът е изпълнил своето задължение да отправи валидно предложение за преговори, когато в предложението липсва конкретен период, за който се претендира увеличение цената на договора, нито същото съдържа необходимата информация за процентното изменение на цената на гориво-смазочните материали, според данните на НСИ, в потвърждение, че са се осъществили предвидените в договора предпоставки? – по въпроси 5-7 вкл. не се обосновава допълнителен селективен критерий в друга, освен формално посочената, като относима към всички въпроси, хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 8/ Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на отделни части от сключения договор, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност? – допълнителният селективен критерий по 8 въпрос се обосновава в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на приетото от въззивния съд със задължителните указания в ТР №1/27.04.2022 г. по тълк. дело №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС; 9/ Задължен ли е въззивният съд като втора инстанция по същество да извърши собствена преценка на фактите и подкрепящите ги доказателства, съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 3, чл. 9 и чл. 10 ГПК? – сочи се противоречие с т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. по гр. д. №1/2001 г. на ОСГК на ВКС и решение по гр. д. №1060/2014 г. на І г. о. ВКС.