Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

в смисъла, който му придават касаторите. В мотивите е коментирана договорната свобода и диспозитивния характер на общата уредба на прихващането, но категорично е посочено, че във всички случаи на договорно прихващане съдът, пред който страните се позовават на извършена компенсация, следва да прецени данните по делото, релевантни към насрещните волеизявления във връзка с възможността за договорно прихващане. Общо разрешение е дадено в Тълкувателно решение №2/2020 г. от 18.03.2022 г. на ОСГТК на ВКС, според което вземането на прихващащия /активното вземане/ следва да е изискуемо, а задължението му /пасивното вземане/ може да не е изискуемо, като е достатъчно да е изпълняемо, както и че извънсъдебното прихващане не може да е условно. При съобразяване с практиката на ВКС въззивният съд по същество е приел, че при сключването на двустранния протокол за прихващане вземането на „Г. Мастер“ ЕООД за цена по фактурата от 16.09.2020 г. не е изискуемо, предвид приетите за доказани факти, че към момента на подписване на протокола тази страна не е изпълнила насрещното си задължение за доставка на царевица. Изследвайки волеизявленията на страните решаващият състав е формирал извод, че протоколът за прихващане не е породил действие, тъй като за „Б.-91“ ООД не само към момента на изявленията, но и впоследствие не възникнало задължение за плащане на цена поради прекратяване на правоотношението.