30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 129 ал. 2 ТЗ

Прехвърляне на дялове
Чл. 129. […] (2) Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно се вписва в търговския регистър след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1. Член 16, ал. 2 – 4 се прилагат съответно.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе с решение по същество на правния спор, когато е констатирал в мотивите на въззивното решение, а преди това – в хода на въззивното производство, че ответникът по предявения иск не е бил представляван в производството пред първоинстанционния съд нито от законен представител, нито от особен представител?
Въззивният съд, когато констатира в мотивите на въззивното решение нередовност на процесуалните действия в първоинстанционното производство, поради това че ответникът по иска не е бил надлежно представляван в това производство, следва ли да обезсили постановеното от първоинстанционния съд съдебно решение като недопустимо, да прекрати делото и да го върне на първоинстанционния съд с указания за редовно /повторно/ извършване на процесуалните действия от началния етап на връчване на исковата молба?
Предявените от наследниците на починалия едноличен собственик на капитала и управител на дружеството искове по чл. 29, ал. 1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ, с решението по които ще бъде определено кой от наследниците е едноличен собственик на капитала, респ. волеобразуващ орган на дружеството, изпълняват ли изискването за преюдициалност по чл. 229, т. 4 ГПК спрямо иска по чл. 155, т. 3 ТЗ, с оглед постановките по т. 1 Тълкувателно решение №1 от 31.05.2023 г. по тълк. дело №1/2020 г. на ОСТК на ВКС?
При преценка от съда за наличие на преюдициален правен въпрос, обуславящ основание за спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, от значение ли е процесуалният ред, по който се водят обуславящите съдебни производства и от значение ли е придаденото от закона действие по време на съдебните решения по тези искове /обратно действие или действие занапред/?
Длъжен ли е въззивният съд при формирането на собствени правни и фактически изводи по предмета на делото да разгледа всички възражения и доводи на страните и да извърши анализ на всички събрани по делото доказателства относно релевантните обстоятелства?
Налице ли е бездействие на наследниците в смисъла на постановките по т. 1 Тълкувателно решение №1/31.05.2023 г. по тълк. д.№1/2020 г. на ОСТК на ВКС, когато наследниците /или някой от тях/ след смъртта на едноличния собственик на дружеството са предприели действия в тримесечния срок по чл. 155, т. 3 ТЗ за продължаване дейността на дружеството, в резултат на което е породен правен спор относно легитимацията на наследника, който има право да продължи дейността, респ. да избере органи на дружеството и този спор е предявен за разглеждане по съдебен ред?
Налице ли е бездействие на наследниците, когато наследниците /или някой от тях/ след смъртта на едноличния собственик на дружеството са заявили за вписване в Търговски регистър в тримесечния срок по чл. 155, т. 3 ТЗ промяна в обстоятелства – вписване на нов едноличен собственик на капитала и нов управител на дружеството, но вписването е отказано от длъжностното лице по вписванията?
Действия на наследниците /или на някой от тях/ в срока по чл. 155, т. 3 ТЗ за вписване на промяна на обстоятелства по партидата на дружеството в Търговски регистър – нов едноличен собственик на капитала и нов управител на дружеството, по които е последвал отказ за вписване, в резултат на който са предявени искове по реда на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ изпълняват ли фактическия състав /попадат ли в обхвата/ на чл. 157, ал. 1 ТЗ относно прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на физическото лице – едноличен собственик?
Допустимо ли е и основателно ли е да бъдат приложени последиците на прекратяването на дружеството по предявен иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, когато не е налице вписване на нов управител, поради неприключили към момента на постановяване на въззивното решение по иск по чл. 155, т. 3 ТЗ съдебни производства между наследниците, по които съдилищата са сезирани с искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, в резултат на които ще бъдат определени легитимираните за продължаване на дейността наследници?
Основателен ли е иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, когато вписването на нов управител в предвидения в същата разпоредба тримесечен срок е възпрепятствано и/или забавено поради упражняване от наследниците /или на някой от тях/ на законово установени права на съдебна защита в резултат на отказ на длъжностното лице по вписванията за вписване продължаването на дейността, който отказ е обусловил съдебен спор за установяване на несъществуващи обстоятелства по вписването по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, релевантни към легитимацията на наследниците с право да продължат дейността и да впишат нов управител?
Относно последиците при смърт на едноличния собственик на капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност, респ. приложимост на разпоредбата на чл. 157 ТЗ при установено противоречие между наследниците относно продължаване дейността на дружеството /при данни по делото за правен спор, поставен за разглеждане по съдебен ред, относно легитимирания за продължаване на дейността и вписване на нов управител наследник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

По какъв начин следва да се изчисли стойността на дружествен дял, предмет на договор за продажба, който не е изпълнен /вписването е осуетено/, когато е повдигнат спор за нанесени имуществени вреди по реда на чл. 49 ЗЗД под формата на пропуснати ползи касателно действителната стойност на дела?
При данни за неосъществявана от ответното дружество търговска дейност, чийто дружествен дял е предмет на продажба, както и за липса на задължения, релевантна за размера на дружествения дял ли е стойността на внесената в капитала му непарична вноска - недвижим имот?
Налице ли е вреда под формата на пропусната полза за купувача по сключен договор за продажба на дружествен дял на търговско дружество на цена под действителната стойност на дела, в случай че управителят на дружеството подаде нередовни документи за вписване в Търговския регистър, въз основа на които се постановява отказ за вписване на новия собственик, след което дружествения дял се прехвърля с договор за продажба на трето лице и се вписва в Търговския регистър?
Релевантна за преценката на действителния размер на дружествения дял, а оттам и за размера на нанесените имуществени вреди, ли е стойността му съобразно чл. 125, ал. 3 Търговския закон, уреждаща хипотеза на прекратяване участие на съдружник в дружеството?
Има ли значение за действителната стойност на дружествения дял, а оттам и за размера на действително нанесените имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, евентуалният размер на дивидента /разпределяне на печалба/ в годината на прехвърляне на дела и/или евентуално последващо прехвърляне на дела от новия собственик на трето лице?
Достатъчно ли е установяването на значително по-висок размер на дружествения дял спрямо продажната цена по договор за продажба, за да се обоснове извод за нанесена вреда, под формата на пропусната полза, при отказ от вписване на продажбата от управителя на дружеството и последващо прехвърляне на дела на трето лице?
При наличие на данни от публично достъпната партида на търговското дружество, чийто дружествен дял е предмет на прехвърляне, за вписана непарична вноска, правно релевантно ли е за преценката дали имотът е собственост на дружеството, че същият не е бил заведен в счетоводните регистри или приложение намира чл. 10 Закона за търговския регистър? Може ли съдът да приеме, че не е извършена апортна вноска, въз основа на счетоводни регистри на дружеството, при липса на други доказателства в тази посока и при данни за вписване на апорта в Агенция по вписванията, Търговски регистър по партидата на дружеството?
В случай че едно и също физическо лице е управител на дружество, едноличен собственик на капитала на дружеството, чийто дял е предмет на прехвърляне, на дружеството, имащо задължение да заяви вписване на промените при прехвърлянето на дела му, и на дружеството, в чиято полза, след осуетяване вписването на първия купувач, е прехвърлен дружествения дял, може ли да носи солидарна отговорност за вреди пред купувача, извън хипотезата на управленски деликт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

не може да бъде уважено: Както е посочено в мотивите към т. 7 на ТР №1 от 31.05.2023 г. по тълк. дело №1/2020 г. на ОСТК на ВКС, вписването, предвидено в чл. 129, ал. 2 ТЗ, е вписване на промени в обстоятелства, настъпили в резултат на прехвърляне на дялове, а не вписване на разпоредителни сделки с дружествени дялове. При прехвърляне на дялове се вписва настъпилата промяна само ако е приет нов съдружник. Дружественият дял на всеки от съдружниците не е обстоятелство, за което законът е предвидил, че се вписва, и поради това промяната в притежаваните от съдружниците дялове не подлежи на вписване. Изменението в дружествения договор по чл. 115, т. 5 ТЗ относно размера на дяловете, с които съдружниците участват в капитала, се обявява по силата на чл. 119, ал. 4 ТЗ. Видно е, че при поставянето на въпроса касаторът неправилно застъпва тезата, че в ТР се вписва (и е вписано) прехвърлянето на дружествените дялове. Неправилно е и разбирането, че това е несъществуващото обстоятелство, което е предметът на предявения установителен иск. В противоречие с императивните разпоредби на ТЗ е и тезата на касатора, че сключването на договор по чл. 129 ТЗ за прехвърляне на дружествени дялове на трето лице, може да санира/замести отсъствие на решение по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ. При формулирането на въпроса касаторът не отчита, че приемането на нов съдружник е от компетентността на Общото събрание с мнозинство повече от ѕ от капитала, поради което при липса на такова решение, прехвърлянето на дружествен дял на нов член, не отговаря на условието по чл. 129, ал. 1 ТЗ да са „спазени изискванията за приемане на нов съдружник“. Прехвърлянето на дялове няма да произведе действие за дружеството, ако приобретателят не e приет за съдружник по решение на Общото събрание и не е взето решение за това прехвърляне. Некоректно във въпроса е предпоставено твърдението за изпълнени в конкретния случай изисквания за приемане на нов съдружник, което отнема характеристиката му на обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол, съобразно критериите по т. 1 на ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В разрез с указанията в ТР №1/06.12.2002 г. по тълк. дело №1/2002 г. на ОСГК на ВКС е и доводът, че защитата срещу вписването в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства, произтичащи от невзето решение на общо събрание на съдружници в ООД, е недопустима и следва да бъде осъществена по реда на чл. 74 ТЗ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Обвързващи ли са за въззивния съд указанията, дадени от касационния съд при връщане за повторно разглеждане на дело, и длъжен ли е съответният съд да приеме същото, което е приела и касационната инстанция, щом този въпрос е поставен за разглеждане по делото при новото му разглеждане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

За преценка правния интерес от предявяване на искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани обстоятелства по партида на ЕООД от малолетен наследник на починалия едноличен собственик на капитала.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

е отделен този относно действителността на горепосочения анекс, който е сключен в обикновена писмена форма, на следващия ден след подписването на основния договор от 19.05.2021 г. за прехвърляне на дружествения дял от капитала на “Алтео БГ” ООД.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ради Стефанов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

За преценка правния интерес от предявяване на искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани обстоятелства по партида на ЕООД от малолетен наследник на починалия едноличен собственик на капитала.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за точното прилагане на закона и за развитието на правото - разглеждането на поставения правен въпрос ще допринесе за развитието на правото, тъй като в случая се касае за непълна, неясна правна уредба, както и за да се създаде съдебна практика по прилагането на тази правна уредба. 2/ „Размерът на дружествените дялове на отделните съдружници подлежи ли на вписване като обстоятелство в ТРРЮЛНЦ и има ли това вписване конститутивно действие?“ Поддържа се, че вписването в Търговския регистър на договорите за прехвърляне на дружествени дялове има конститутивно действие и без то да се осъществи, договорите не могат да породят правните си последици. В този смисъл счита за неправител изводът в обжалваното решение, че размерът на дяловете не е между обстоятелствата, които подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ, както и че процесиите договори за прехвърляне на дружествени дялове са породили правното си действие и са довели до промяна на собствеността на дружествените дялове, от там и до промяна на кворума на Общото събрание на дружеството, взело процесиите решения. Счита, че в този смисъл е определението по т. д.№707/2011г. на 2, т. о. на ВКС. Същевременно се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно, че размерът на дяловете не е между обстоятелствата, които подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ и че договорите за прехвърляне на дружествени дялове между съдружниците са породили правното си действие. Подържа се, че разглеждането на поставения въпрос ще допринесе за развитието на правото, тъй като в случая се касае за непълна, неясна правна уредба, както и за да се създаде съдебна практика по прилагането на тази правна уредба. Писмен отговор от ищеца Р. Б. не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: За да потвърди първоинстанционния акт за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 74 ТЗ - за отмяна на приетите на 16.06.2022г. от ОСС на „Търговия-К“ООД решения, въззивната инстанция е счела за основателни въведените с исковата молба твърдения, че на проведеното гласуване за изключване на Р. Б. като съдружник, е нарушена разпоредбата на чл. 137, ал. 3 ТЗ - изключеният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството; че е приспаднат дял на ищеца, който той не притежава и по този начин е променен и изискуемия от закона кворум. Ищецът е поддържал, че прехвърлянето на дружествени дялове между съдружници има незабавно действие, независимо от невписването на промяната и следва да бъзе отчетено; че извършеното гласуване, без да е взета предвид тази промяна е порочно и приетото решение подлежи на отмяна. От фактическа страна въззивната инстанция е приела, че на процесното общо събрание са присъствали представители на 2 407 от общо 3 200 дяла от капитала на дружеството (75.21% от капитала). За изключването на съдружника Б. са отразени 2 350 гласа. Видно от протокола, от общия брой на дяловете/гласовете са приспаднати тези, които общото събрание е счело, че са притежание на Б. - 749 дяла/гласа. Общото събрание е счело, че резултатът от гласуването - „за изключване 2 350 гласа формира необходимото мнозинство по чл. 137, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 ТЗ от ¾ (при минимум необходими 1 839 гласа). Въззивната инстанция е обсъдила фактите, че с нотариално заверени договори на 10.09.2021г. ищецът е прехвърлил 740 от притежаваните 749 дяла от капитала на съдружника Г. Т.; на 11.02.2022г. е закупил 8 дяла от съдружника Ф. А.; на 02.03.2022г. е прехвърлил 16 дяла на съдружника Г. Т., в резултат на което, към датата на процесното общо събрание, на което е гласувано изключването му като съдружник, той е притежавал един дружествен дял, съответно Г. Т. след извършените придобивания на дялове е станал притежател на общо 760 дяла, а съдружникът А. се е разпоредил с всичките си дялове. При проведеното гласуване съдружникът Г. Т. е посочен като притежател на 4 дяла, като в протокола не е отразен начинът, по който той е упражнил вота си. Споделен е изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на довода на ответника, че дяловете на Р. Б. са били запорирани, тъй като видно от партидата на дружеството в Търговския регистър, запор на дяловете на Р. Б. е бил наложен на 14.04.2022 г., т. е. след като дяловете са били прехвърлени на Г. И. Т.. От правна страна съставът на апелативния съд е мотивирал, че съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ТЗ, прехвърлянето на дружествени дялове между съдружници се извършва свободно, а видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 119 ТЗ вр. с чл. 115 ТЗ, размерът на дяловете не е между обстоятелствата, които подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството. Изложеното е обосновало извода, че посочените разпореждания с дружествения дял на ищеца са породили действие още при сключване на договорите. За ирелевантно е прието непредставянето на декларации по чл. 129, ал. 2 ТЗ по съображения, че с оглед граматическото тълкуване на чл. 129, ал. 1 ТЗ, такива са необходими при прехвърляне на дялове на трети лица, а не между съдружници. При тези правни изводи съставът на въззивната инстанция е обосновал, че на процесното общо събрание при вземане на решение за изключване на ищеца като съдружник, мнозинството е следвало да се определи на база капитала на дружеството - 32 000 лв. (3 200 дяла от по 10 лв.), намален с единия дял от 10 лв. на изключвания съдружник, т. е. на база капитал от 31 990 лв.; че за валидно решение за изключване на съдружника са необходими гласовете на 3/4 от капитала или 23 992, 50 лв, а видно от протокола „за изключването са гласували съдружници притежаващи 23 500 лв. от капитала, т. е. решението не е взето с нужното мнозинство и е незаконосъобразно. Прието е, че последващите две решения са свързани с преразпределение на освободените с оглед изключването на ищеца дялове и промените на дружествения договор и подлежат на отмяна с оглед незаконосъобразност на самото изключване. Втори самостоятелен аргумент за незаконосъобразност, обуславяща отмяна на атакуваните решения, апелативният съд е основал на отсъствие на редовното уведомяване на един от съдружниците за насроченото общо събрание - на Д. И. Т., поканата на когото за процесното общо събрание е била връчена на пълномощник, чиито пълномощия са били оттеглени преди това.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

№1; т. 1 Тълкувателно решение №1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №240 от 13.10.2014 г. по гр. д. №3144/2014 г. на ВКС, III г. о., решение №288/29.12.2015 г. по гр. д. №2293/2015 г. на ВКС, III г. о. и решение №60046/28.07.2021 г. по т. д. №2916/2019 г. на ВКС, I т. о. – по въпрос №2; решение №156 от 30.10.2017 г. по гр. д. №5111/2016 г. на ВКС, I г. о., решение №214/25.10.2016 г. по гр. д. №2345/2016 г. на ВКС, I г. о., решение №101 от 03.06.2015 г. по т. д. №1740/2014 г. на ВКС, I т. о. и решение №58/29.05.2018 г. по гр. д. №2300/2017 г. на ВКС, II г. о. – по въпрос №3; т. 10 Тълкувателно решение №1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение №60203 от 18.08.2022 г. по гр. д. №2626/2020 г. на ВКС, IV г. о. – по въпрос №4; решение №8 от 05.06.2019 г. по гр. д. №1295/2018 г. на ВКС, I г. о. и решение №267 от 04.03.2014 г. по гр. д. №30/2013 г. на ВКС, I г. о. – по въпрос №5; решение №196 от 05.03.2010 г. по гр. д. №747/2009 г. на ВКС, III г. о. и решение №23 от 04.08.2014 г. по т. д. №1938/2013 г. на ВКС, I т. о. – по въпрос №6 и решение №23/26.04.2017 г. по гр. д. №2732/2016 г. на ВКС, IV г. о. и решение №190/25.01.2021 г. по гр. д. №4079/2019 г. на ВКС, IV г. о. – по въпрос №7.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

1237 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела