30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 211 ал. 1 ГПК

Насрещен иск
Чл. 211. (1) В срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Допустим ли е положителен установителен иск за собственост, основан на придобивна давност и предявен от ответник по ревандикационен иск, който е пропуснал да се позове на нея в производството по ревандикация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диана Коледжикова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Следва ли срокът по чл. 211, ал. 1 ГПК за предявяване на насрещни искове да се счита за спрян по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 Закона за съдебната власт, съгласно действалата към релевантния период редакция на чл. 61, ал. 2 ГПК (ДВ, бр. 86/27.10.2017 г.)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Относно задължението на съда при наличието на предпоставките по чл. 415, ал. 5 ГПК да прекрати исковото производство по реда на чл. 422 ГПК и да обезсили издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист?
Ако съдът прекрати заповедното производство и обезсили издадения изпълнителен лист на основание чл. 415, ал. 5 ГПК и след като са изтекли повече от пет години от датата на издаването на изпълнителния лист, означава ли това, че кредиторът ще има право на нов изпълнителен лист и че разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 ЗЗД са неприложими относно погасяване на вземането по давност?
Приложим ли е институтът на преклузията в хода на исковото производство по отношение на предявен иск за нищожност, касаещ договор, в който едната страна има качеството на потребител съгласно Закона за защита на потребителите и непроизнасянето от страна на съда на предявен иск за нищожност равнозначно ли е на отказ от правосъдие?
В случаите, когато изпълнителното производство изпреварва исковото производство и е приключило с публична продан и разпределение на постъпилите средства, как следва да се тълкува т. 13 Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 година по тълк. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, касаеща двойното плащане, т. е. сумата, която се получава като се приложи обяснената формула в решението, следва да бъде приспадната от остатъчната главница, или върната на длъжника с обратен изпълнителен лист?
В случаите, когато изпълнителното производство е приключило преди исковото производство, не следва ли задължително да бъде приложено като доказателство изпълнителното дело и съдът не е ли задължен служебно да изиска, дори и заинтересованата страна да не е заявила такова искане?
Съществен пропуск ли е на съда, когато е разгледал исково производство след приключило изпълнително производство, без да се е запознал с фактите, отразени в изпълнителното производство, и това съществено основание ли е за отмяна на постановеното съдебно решение?
Когато изпълнителното производство е било реализирано с размер на главница по издаден изпълнителен лист и същото е приключило преди започване на исковото производство, а в исковото производство се установи, че размерът на дължимата главница е друг, различен от посочения по изпълнителния лист, ще следва ли ново преизчисление за дължимото, кой следва да го извърши и ще има ли възможност длъжникът да упражни контрол върху това преизчисление, или само кредиторът и ЧСИ ще преизчисляват, което предполага най-малкото съмнение върху правилността му?
Тогава, когато доказателствените искания на жалбоподателя пред въззивната инстанция не са били вписани в депозираната жалба, а седмица след това като допълнение към предявена въззивна жалба са били подадени с отделна жалба, как следва да бъде прието - че са допустими и представляват едно цяло, ведно с предявената вече въззивна жалба, и е без значение дали срокът за обжалване междувременно е изтекъл, или като недопустими, независимо, че са предявени като допълнение към вече предявена жалба, защото срокът за обжалване междувременно е изтекъл?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Следва ли да се прилага отменената към момента на постановяване на въззивното решение редакция на чл. 61, ал. 2 ГПК, съгласно която сроковете спират да текат по време на съдебната ваканция, когато към момента на подаване на отговора на исковата молба и предявяване на насрещните искове тази редакция е била в сила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения, доводи и основания, наведени на страната в подадената частна жалба? Налице ли е правен интерес, респективно допустим ли е иск за бъдещи вреди, чието настъпване към момента на предявяване на исковата молба е несигурно? Изпълнени ли са условията на чл. 211 ГПК, както изисква чл. 21, ал. 2 КМЧП, ако насрещните искове са недопустими поради липса на правен интерес, предвид че същите се обосновават с предстоящо да се развие друго административно производство, по което на предявилата насрещния иск страна може да бъде определено с административен акт публично задължение /за митни сборове/? Допустимо ли е разглеждането в едно производство на осъдителен иск за вземане по фактури и насрещни искове, предявени от ответника в срока за отговор на исковата молба, които са обединени в условията на евентуалност помежду си, като главният насрещен иск е за намаляване цената на доставени стоки на основание чл. 50 Конвенцията на ООН за международна продажба на стоки, а евентуалният, който да бъде разгледан при отхвърляне на главния насрещен иск – за заплащане на обезщетение за вреди на основание чл. 70 Конвенцията на ООН за международната продажба на стоки? Налице ли е връзка с първоначалния иск по смисъла на чл. 211 ГПК, когато предявеният от ответника насрещен иск произтича от дългосрочни неформални договори за продажба, които обаче се отнасят за различни /последващи/ времеви периоди от тези, предмет на първоначалния иск? Предвид, че при съдебното прихващане /условие по чл. 21, ал. 2 КМЧП/ ликвидността и изискуемостта на насрещния иск /като предпоставка за прихващане/ се установяват в общия процес между ищеца и ответника, допустимо ли е да се приеме за съвместно разглеждане насрещен иск, чиято ликвидност и изискуемост /и основателност/ ще се установява в друг процес с участие на трета страна /Агенция Митници/, в който първоначалният ищец не участва? Може ли да се приеме, че е изпълнено условието по чл. 211, ал. 1 ГПК с насрещния иск да може да се извърши прихващане в случай на спор с международен елемент, при който не е установено правото на коя държава следва да бъде приложимо към прихващането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

е: собственикът на имота ли е пасивно легитимиран да отговаря по негаторен иск, ако е безспорно, че трето лице е нарушило правата на другия собственик, и съответно - как следва да постъпи съдът в тази хипотеза. Настоящият състав приема, че по поставения въпрос е формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС, на която въззивното решение не противоречи, а съответства, предвид посоченото в мотивите към него /на стр. 6/, че защитата, която нормата на чл. 109 ЗС дава, е осъждане не само на лицето, което е извършило неоснователните действия, създаващи пречки на собственика да упражнява пълноценно правото си, но и на лицето, което поддържа неоснователно създаденото състояние, пречещо на спокойното ползване на вещта. Такава е и константната практика на касационната инстанция, обективирана например в решение №81/20.06.2022 г. по гр. д. №4021/2021 г. на I-во г. о., решение №147 от 02.07.2012 г. по гр. д. №947/2011 г. на І-во г. о., решение №1019/21.01.2010 г. по гр. д. №235/2008 г. на I-во г. о., решение №63/27.05.2022 г. по гр. д. №3850/2021 г. на I-во г. о., решение №11 от 02.03.2021 г. по гр. д. №1796/2020 г. на I-во г. о., и др. В нея се приема, че надлежен ответник по негаторния иск е не само извършилият неоснователното действие, но и този, който поддържа създаденото от такова действие състояние. Разглежданият случай не разкрива специфика, която да налага, от една страна, необходимост от разглеждането му с цел промяна на тази практика или за осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а от друга - приложимият закон не се явява непълен, неясен или противоречив, поради което и въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на т. 4 ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Соколова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1. За задължението на въззивния съд да вземе в предвид и изложи съображения по всички критерии, по които прави преценка за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, които са обусловили произнасянето му. 2. Включва ли заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат по представен при завеждане на делото договор за правна защита и съдействие защита и по всички бъдещи отклонения във връзка с предмета, страните и развитието на производството по делото, включително и представителство и защита на ищеца по всички въведени от ответника възражения, предявени инцидентни искове, насрещни искове и други процесуални действия на ответника, израз на негови процесуални права, или при всяко отклонение във връзка с предмета, страните и развитието на производството, страните следва да уговарят и представят доказателства за допълнително уговорено и платено адвокатско възнаграждение. 3. Следва ли решаващия съд по направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК при определяне и присъждане на размера на адвокатското възнаграждение на страните да съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, обема и сложността на извършената дейност към момента на приключването му като вземе предвид всички отклонения в развитието на процеса или при преценката си следва да се ограничи с фактическата и правна сложност на делото към момента на завеждането му и сключването на договора за правна защита и съдействие. Спрямо първия от въпросите се поддържа селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а спрямо останалите – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като се поддържа, че е налице и очевидна неправилност.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Поради съмнение за допустимост на въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение по иск с основание чл. 72 ЗС за заплащане на стойност на извършени подобрения.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Милена Даскалова

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

За приложението на чл. 67, ал. 2 ЗС /отм./, когато право на строеж е учреденото върху държавен, съответно общински терен.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Соколова

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

При предявяване на насрещните искове, които не подлежат на съединяване с брачните искове в производство по прекратяване на брака на основание чл. 49 от СК, следва ли съдът да упражни правото си да отдели предявения насрещен иск, вместо да прекратява производството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Драгомир Драгнев

1235 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела