30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 146 ал. 1 т. 5 ГПК

Доклад по делото
Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа: […]
5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Как следва да разгледа съдът иска за отговорността на държавата за вреди, произтичаща от дейност на МС по 2ро предл. /за стопанисването на държавното имущество/ в чл. 106в КРБ, претендирана, че причинява нарушаване/ увреда на права и свободи дадени с/ в правото на ЕС на нашия повереник? - чрез директната му приложимост /на правото на ЕС/ или чрез „посредничество“ на национално право и „забравяйки“, че се произнася и по порок за непроизнасяне по иск за нарушение на правото на ЕС от първоинстанционният съд?
При липсата на разпределяне съгласно т. 5, ал. 1 на чл. 146 ГПК на доказателствена тежест по смисъла на чл. 154 с. з. от първата инстанция, трябва ли да се отстрани този порок от въззива?
Кога съдебните инстанции приемат, че се увреждат и права респективно свободи, защитени от правото на Съюза за повереника при наличие на увредителни дейности срещу дружество /където той е акционер/? Само когато това дружество е прекратено /след ликвидация/ или във всеки един момент на акционерното/ дружественото му участие? Т. е. защитим ли е 1 акционер и в частта/ размерът /отговарящ на размерът на притежаваните му акции/ от това което трябва само за него да носи печалби, доходи и плодове /непълно изброени/, или тази му защита е възможна само след прекратяването на дружеството?
В хипотезите на неотстраняване на порока на произнасянето от страна на въззива /САС/ за липса на маркиране кои точно предпоставки са налице или не в-ка с чл. 239 ГПК съгл. чл. 238 с. з., недопустим ли е актът на въззивния съд непроизнесъл се по този сочен му порок? И как се приеме наличие или не на оИМ /и то след произнасянето по неприсъственото решение/ при условие, че има искане по чл. 100а ГПК към разглеждащият/приемащият съд? Респективно очевидно неправилен ли е този акт на въззивния съд - неотстранил тези пороци? и как трябва да се отстрани този порок при неспазване/погазване на институтът на неприсъственото решение и задължението за описание/ маркиране на предпоставките му, в акта, с който се постановява съществува или не то?
Какъв порок е липсата изобщо на произнасяне от САС по допускане или не /със съответните мотиви/ на нови доказателства по смисълът на ал. 2в чл. 266 ГПК, представени на въззива в първото СЗ, и преди приключването на съдебното му дирене? От гледна т. ч. в светлината дали въззивът е длъжен като съд да обсъди всички доводи на страните и доказателства по делото? Като при разглеждане на делото във въззивната инстанция, съдът в обратния смисъл направил ли е или НЕ свои фактически и правни изводи по съществото на спора, за да достига до свое собствено решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства? Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил такъв, съгласно чл. 146 ГПК или докладът му е непълен или неточен? Допустимо ли е въззивният съд да разширява предмета на оспорването, въведено от някоя от страните по делото с отговора на исковата молба, приемайки че във въведеното оспорване се състои имплицитно и допълнително оспорване относно друг елемент на спора, подлежащ на допълнително доказване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави без да е направено нарочно възражение за нищожност от ответната страна и следва ли в преценката си да вземе предвид всички заложени в т. 3 Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г., ОСТК на ВКС критерии и представлява ли предпоставка за съобразяване на тези критерии, правилното разпределение на доказателствената тежест по делото и изготвянето на пълен доклад с всички реквизити по чл. 146 ГПК?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си и да вземе предвид всички факти и обстоятелства, наведени от страните по делото, както и всички събрани доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, имащи отношение към размера на уговорената неустойка в преценката за противоречието й с добрите нрави и дали действително излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция?
Какви са обективните предели на задължителност на тълкувателните актове - Тълкувателни решения и Тълкувателни постановления на колегиите на ВКС и ВАС и по-конкретно ползват ли се със задължителен характер мотивите на същите или правила за поведение представляват само дадените отговори по поставените въпроси?
Кои са критериите, които следва да бъдат съобразявани в преценката на съдилищата за противоречието на неустоечната клауза с добрите нрави и дали същата излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция?
Нищожен ли е записът на заповед в случай, че не е доказано от поемателя или издателя наличието на каузално правоотношение, от което произтича вземането по ценната книга, но самият запис на заповед е изряден от формална страна и удостоверява изискуемо вземане?
Достатъчно ли е за целите на доказване съществуването на вземането, произтичащо от запис на заповед, издателят и поемателят да установят наличието на редовен от външна страна документ?
При наведено твърдение за наличие на каузално правоотношение, но липса на проведено пълно и главно доказване за него, запазва ли се абстрактният характер на записа на заповед и поражда ли последният правновалидни последици, обвързващи издателя и поемателя по ценната книга?
Какво е значението на релевираното в процеса каузално правоотношение и недоказването му, за обезпечаването на което е издадена запис на заповед, вземането по която ценна книга се оспорва от друг взискател в образувано изпълнително производство по реда на чл. 464 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анжелина Христова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Преклудира ли се възможността на страна по трудов спор да сочи нови доказателства с въззивната си жалба, ако докладът на първоинстанционния съд е непълен и/или не съответства по съдържание на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, вкл. досежно указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК относно правнорелевантен факт, който първоинстанционният съд не е извел като нуждаещ се от доказване в доклада по делото, но е основал решаващия си извод по съществото на спора на неговото неосъществяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геновева Николаева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички относими към предмета на спора доказателства, вкл. приети заключения на съдебни експерти, като посочи обосновано кои правнорелевантни факти приема за установени, както и да даде отговор на всички относими доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 236, ал. 1 ГПК?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, не следва ли да се предполага вината на застрахования при ответника за настъпването на процесното произшествие, като опровергаването на тази презумпция не следва ли да е в тежест на ответника, при условията на обратно пълно доказване? Не следва ли да се следи стриктно съдържанието на доклада и разпределението на доказателствената тежест по всеки един от исковете? В случай на установени пороци, въззивният съд следва ли да ги отстрани чрез собствени действия по установяване на фактите и прилагане на правото? Следва ли въззивният съд да даде указания на страните относно релевантните факти и необходимостта да ангажират доказателства във връзка с тях, след като решаващите му изводи са основани на недоказването именно на тези факти, а първоинстанционният съд не е дал указания във връзка с конкретните факти и доказателства - съобразно т. 2 на ТР №1/2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и да събере доказателствата, които се събират служебно от съда - в случая да назначи техническа експертиза? Налице ли е съществено процесуално нарушение ако въззивният съд обосновава акта си с мотива, че ищецът не е доказал факти по делото, за които факти нито първоинстанционният, нито въззивният съд са му дали указания, че не сочи доказателства във връзка с тях съгласно правилото на чл. 146, ал. 2 ГПК? Налице ли е съществено процесуално нарушение, ако въззивният съд обосновава акта си с мотива, че ищецът не е доказал факти по делото, за които нито първоинстанционният, нито въззивният съд са му били дали указания, че подлежат на доказване съгласно правилото на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, и съответно ответникът не е знаел, че е следвало да ги доказва? Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства и без да вземе предвид доказателството, което доказва именно фактите, които съдът посочва като недоказани по делото? Допустимо ли е въззивният съд да изключи с решението си приобщени към делото доказателства, ако преди това не са давани указания на ползващата се от тях страна, че следва да ангажира други доказателства за фактите, до които те се отнасят? Относно съдържанието и характера на протокола за ПТП във връзка с установяване на механизма на ПТП? Ако протоколът за ПТП е съставен от полицейски служител след посещение на място в деня на произшествието, т. е. актосъставителят лично е установил фактите на база на извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, представлява ли същият официален удостоверителен документ по см. на чл. 179 ГПК по отношение на фактите, описани в него? Не следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти? Не следва ли съдът да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и доказателствата по делото в тяхната цялост? Длъжен ли е решаващият съд да извърши задълбочена и всестранна преценка на всички онези факти, обстоятелства и доказателства, които имат значение за определяне изхода на спора, както и да изложи конкретни съображения при определяне на размера на дължимото обезщетение? Длъжен ли е съдът да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, като изложи в мотивите си изводи по доказателствата и установените чрез тях твърдения на страните, възраженията и доводите им? Немското право не следва ли да се тълкува и прилага така, както то се тълкува и прилага във Ф Р Германия? Не следва ли да се съобрази немската съдебна практика? Предвид чл. 44, ал. 1 и ал. 2 КМЧП предмет на установяване не следва ли да е не само съответната позитивно-правна норма, но също така тълкуването й и съдебната практика по нейното приложение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд да даде указания до страните поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, в случай че първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест според изискванията на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК и не е дал никакви указания за подлежащите на доказване факти?
Следва ли въззивната инстанция да допусне допълнителна/и или повторна експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси, в случай че страната се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително, когато пропускът е служебно да се назначи от съда експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Вероника Николова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Приложима ли е разпоредбата на чл. 45 ЗЗД вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД за обезщетение от работодателя за неимуществени вреди от отменено като незаконосъобразно уволнение на работник/служител, чийто трудов договор се регламентира Кодекса на труда? Приложима ли е разпоредбата на чл. 52 ЗЗД вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД за обезщетение от работодателя за неимуществени вреди, причинени при незаконосъобразно уволнение, изразяващи се в различни от самото уволнение форми на противоправно поведение /като уронване на доброто име, професионалната репутация, подлагане на унизително третиране и други подобни/? Противоречи ли на конституционния принцип на равенство на гражданите пред закона противоположното третиране на държавните служители, назначени по реда на Закона за държавния служител, и работниците и служителите, чиито трудови договори, се подчиняват на КТ в светлината на тълкуването на чл. 1, ал. 1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, дадено с Тълкувателно решение №4 от 06.11.2023 г. на Върховния административен съд на Република България, съгласно което държавата и общините в качеството им на органи по назначаване носят пълна отговорност за неимуществени вреди, причинени от отменено уволнение, и приетото в обжалваното решение становище (основаващо се на ППВС №4 от 30.10.1975 г.), в което се поддържа, че работниците и служителите, чийто трудов договор е сключен по реда на Кодекса на труда, нямат право на обезщетение за неимуществени вреди в същата хипотеза на отменено уволнение? Противоречи ли на чл. 56 КРБ, според която всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени негови права и законни интереси, позицията на въззивния съд, че работодателят не следва да носи отговорност за неимуществени вреди, причинени в резултат от отменено уволнение, и то при ограниченията, въведени от дефиницията на ППВС на противоправно поведение на работодателя? Следва ли при изпращане на делото по компетентност от районен на окръжен съд поради увеличаване размера на иска на етап, в който свидетелите по делото са вече разпитани пред районния съд са изслушани вещите лица, изготвили назначените по делото експертизи, окръжният съд при направено изрично искане от страна в процеса да уважи искането за допускане повторно да бъдат разпитани свидетелите и изслушани вещите лица, с оглед лично и непосредствено възприемане от окръжния съд на техните показания и обяснения, предвид принципа за сформиране на вътрешна убеденост у съда при постановяване на съдебния акт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

12321 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела