Договор за наем

Задължителна предпоставка за оборването на презумпцията на чл. 69 Закона за собствеността относно субективния елемент на владението, т. е. намерението за своене на вещта (animus), която е въведена в полза на владелеца, ли е лицето, което ще я оборва, да се легитимира като собственик или оборването може да бъде извършено от всяко лице, срещу което е насочен положителен установителен иск за собственост? В случай, че отговорът на предходният въпрос е в смисъл, че оборването на презумпцията по чл. 69 ЗС може да се извършва само от лице, което се легитимира като собственик, при участието на двама и повече ответници, чийто претенции за право на собственост върху процесния имот се конкурират, съдът задължен ли е инцидентно да установи кой от ответниците е носител на правото на собственост? Налице ли е правна пречка за уважаването на положителен установителен иск за собственост, предявен от недобросъвестен владелец, при положение, че за част от периода на установяване на владение, свързано с ищеца лице по смисъла на пар. 1 ДР ТЗ е държало имота на основание договор за наем; Осъщественото от свързаното лице държане, прегражда ли възможността на ищеца по този иск да докаже фактическия състав на владението и следва ли автоматично да се изключва своенето от страна на ищеца при тази хипотеза? Задължен ли е съдът да изследва намерението на владелеца и държателя на имот, самостоятелно за всеки субект, след което да направи разграничение относно намерението на всеки от двата субекта по отношение на имота и тогава да обоснове краен извод по основателността на положителен установителен иск за собственост? Когато намерението да се свои недвижим имот е демонстрирано пред обществеността, необходимо ли е доказване на демонстрирането на намерението и срещу конкретните ответници по установителен иск за собственост?