30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 88 ал. 1 изр. 2 ЗЗД

Чл. 88. (1) Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

не бил обсъден задълбочено от въззивната инстанция, която не зачела действителната воля на страните, обективирана в сключения по реда на ЗОП договор. Възразява се, че не са отчетени спецификите на ЗОП, които се отклоняват в стриктността си от общите условия по ЗЗД. Акцентира се, че договорът е прекратен едностранно от възложителя-касатор, който е упражнил правата си да прекрати договора за обществена поръчка на основание, предвидено в договора поради виновното му неизпълнение от насрещната страна.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

При настъпило правопроменящо /конститутивно/ действие на спогодба /анекс, имащ функцията на спогодба/, следва ли съдът да приеме от правна страна че ищецът няма право при валиден и неразвален по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД договор за спогодба /анекс/ да претендира заплащане на задатък по прекратения по взаимно съгласие и вече несъществуващ предварителен договор за присъждане на двойния размер на задатъка на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД?
Когато съдът неправилно приеме, че е налице солидарност между длъжниците, а законът изрично изключва такава /аргумент от чл. 30, ал. 3 ЗС/, какъв е порокът на решението- неправилност или недопустимост /с оглед факта, че исковата молба е следвало да бъде оставена без движение поради недопустимост/?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Разходите на изправната страна по изпълнение на един договор като отрицателна разлика в неговия патримониум представляват ли пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договора?
Последващо поведение на увредения, с което по време на висящ исков процес и със собствени действия и средства е отстранил причинените му вредни последици, освобождава ли увредилия го от задължението му да поправи причинените от неговото виновно неизпълнение на договора вреди?
Доказването на възникване на вреди има ли преюдициален характер към доказването на задължението за плащане на неустойка?
При ангажиране на договорна отговорност за относително определена по размер неустойка следва ли да се докаже, че размерът на неустойката е съотнесен именно към стойността на вредите?
Ангажирането на отговорността по чл. 88 ЗЗД за нарушен негативен интерес (от сключването на разваления договор) изключва ли компенсаторната отговорност (целяща да удовлетвори позитивния интерес на страната от изпълнението на сключения договор), когато последната е предмет на клауза за неустойка по чл. 92 ЗЗД?
Нарушава ли състезателното начало, решение, с което се отхвърля претенция за обезвреда на основание липса на вреди при липса на съответно възражение от страна на ответника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Относно активната легитимация на заявителя в производство по чл. 422 ГПК при настъпило частно правоприемство след издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, респективно след предявяване на исковата молба?
Отговорят ли поръчителите за вземанията по договор за банков кредит след обявена предсрочна изискуемост вследствие на неизпълнение?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Законосъобразно ли е да се ангажира отговорност на страна по договор на основание клауза за неустойка за забава от вече развален договор и противоречи ли това на Тълкувателно решение №7/2013 г. от 13.11.2014 г. на ОСГТК на ВКС?
Законосъобразно ли е по иск за пропусната полза от нереализирана печалба на търговец, същата да бъде изчислена, без изследване на разходите (преки и непреки) за дейността на търговеца?
Необосноваността на преценката на съда за действителния размер на обезщетението за пропуснати ползи от нереализирана печалба по договора от 09.04.2015 г., анекса от 07.12.2015 г., както и договора от 07.12.2015 г., води ли до неправилно прилагане на материалния закон – чл. 268 ЗЗД и чл. 236, ал. 2 ГПК?
Длъжен ли е съдът на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства и неизпълнението на това задължение представлява ли съществено процесуално нарушение?
Нищожна ли е клаузата за неустойка в договор поради противоречието й с добрите нрави, с оглед претендирания размер, обстоятелството, че същата е начислявана без краен предел и че уговореното обезщетение поради конкретните си характеристики излиза извън обичайните обезпечителна и обезщетителна функции на неустойката?
Налице ли е надлежно изпълнение на задължение за монтаж и въвеждане в експлоатация на съоръжение представляващо трафопост, без изпълнение на задължение за предаване от изпълнителя на възложителя и на строителния надзор на техническата документация за трафопоста?
Правно възможно ли е съгласно правилата на ЗУТ без предаване на техническата документация за трафопоста, същият да бъде приет от енергоразпределителното дружество - ЧЕЗ, да бъде поставен под напрежение и да бъде въведен в експлоатация?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото - приети и относими към конкретния иск или може да обоснове изводите си по съществото на спора с произволно избрани от него доказателства при пълно пренебрегване на останалите доказателства по делото? Длъжен ли е въззивният съд да обсъжда доказателствата в цялост и да подчинява процесуалните си действия на принципа за установяване на истината?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички твърдения на страните и да мотивира решението си като изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора? Длъжен ли е въззивният съд да изложи подробни, ясни и обосновани мотиви и може ли правните изводи на съда да са противоречиви и декларативни? При тълкуване на доказателствата, следва ли съдът да спази правилата за формалната логика, опита и научното знание? При отмяна на решението на първоинстанционния съд, с което искът е бил уважен, следва ли въззивният съд освен оплакването във въззивната жалба, да обсъди становището и възраженията на въззиваемата страна?
Може ли въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, при липса на съвпадение на фактическите и правните изводи и на крайния резултат от решаващата дейност?
Допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от ответника в процеса факт или възражение, при което, излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отмени първоинстанционното решение и да се произнесе по незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението?
Съществува ли обусловеност между задължението за съставяне и подписване на двустранно подписани протоколи, обр.19 за приемане на работата и/или данъчни фактури и задължение за плащане на доказано приети /с други доказателствени средства/ СМР?
Фактът на изпълнение на договорените от изпълнителя СМР и поставянето му в забава, прави ли задължението за неустойка изискуемо или следва да бъде обусловено от волята на възложителя да подпише протоколи обр.19?
Издаването и изпращането на проформа фактура до възложителя има ли действието на покана за плащане и предпоставка ли е за възникване на изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждение по договор за изработка?
Коя воля е меродавна при тълкуване на сключените договори между страните? При извършване на тълкуване следва ли съдът да търси общата воля на страните - изявеното и обективирано в писмения текст общо намерение, изследвано в контекста на съотносимост на уговорката с останалите договорни клаузи, със смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността, с оглед на установената фактическа обстановка или следва да се тълкува буквалния смисъл на клаузата?
Изпращането на покана и проформа фактура поставя ли възложителя в забава по отношение на задължението за плащане на изпълнената работа в случаите, когато възложителят недобросъвестно отказва да подпише документите, които страните са уговорили като условие за плащане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Уговорката в неформален договор, че при евентуално повишаване на пазарната цена на стоката, страните ще постигнат съгласие за новата цена, има ли обвързващо значение за страните по него, в частност, съставлява ли клауза за изменение на цената по договор за продажба на стока по смисъла на чл. 20 и чл. 20а ЗЗД?
Може ли при наличие на уговорка за изменение на цената по договор за продажба на стока с повишаване на пазарните цени по съгласие на страните, непостигането на съгласие да се тълкува като основание за прекратяване на договора за продажба на стоки съгласно чл. 20 ЗЗД?
Има ли белезите на правна сделка прекратяването на договора по взаимно съгласие?
Може ли мълчаливото /конклудентно/ прекратяване на договор да се извърши при изрично противопоставяне на една от страните по договора?
Съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД, може ли да се тълкува като конклудентно прекратяване на договор за търговска продажба на стоки връщането на авансово платена цена по договора от страна на продавача и съответно осчетоводяване на кредитно известие за върнатия аванс от страна на купувача при наличие на писмено изрично и незабавно противопоставяне от страна на купувача на прекратяването още същия ден?
Може ли да се приеме съгласно чл. 301 ТЗ, че е налице конклудентно приемане на предложение за прекратяване на договор за продажба на стока - слънчоглед, код по КН 2012: 1206 00 99, отправено чрез връщане на авансово заплатена цена по договора чрез „приемане на паричния превод и осчетоводяване на издадено кредитно известие към фактурата, ако търговецът-купувач още същия ден изрично се е противопоставил на прекратяването с имейл?
Може ли да се приеме, че клауза за авансово плащане на цената по договор за търговска продажба не служи за задатък по смисъла на чл. 334 ТЗ, ако договорът за продажба е обективиран във фактура и авансовото плащане е потвърдено от страните?
Допустима ли е конверсия на авансово платена цена по договор за продажба на стоки в задатък по смисъла на чл. 334 ТЗ при неспазване на изискуемата писмена форма?
При преценка дали е налице прекратяване на договор за продажба на стоки по взаимно съгласие между търговци, намиращи се в трайни търговски отношения, длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните и да обсъди всички обстоятелства по делото?
Може ли съдът да направи извод за настъпило конклудентно прекратяване на договор по взаимно съгласие, без да вземе предвид разменената между страните кореспонденция по имейл във връзка с това прекратяване?
Може ли съдът да направи извод за настъпило конклудентно прекратяване по взаимно съгласие на договор между търговци, които се намират в трайни търговски отношения, без да установи каква е търговската практика между тези търговци?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Тотка Калчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

„1. Предаването на вещта за пазене по реда на чл. 97 ЗЗД съставлява ли условие за упражняване на правото на изправната страна да развали договора и да получи неустойка за неизпълнение?; 2. Следва ли при тълкуване на договорите (в конкретния случай – клаузата на чл. 20 от договора за производство и покупко-продажба на етерично масло от бял равнец от 11.03.2016 г.) съдът да изхожда не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението, като отчита мястото на отделната уговорка, с оглед систематичното й място в договора и общия му смисъл, в т. ч. и като отчете обикновените човешки презумпции, както и следва ли да се съобрази икономическата логика?; 3. Може ли при тълкуване на текста на договорите (в конкретния случай – клаузата на чл. 20 от договора за производство и покупко-продажба на етерично масло от бял равнец от 11.03.2016 г.) съдът да подменя действителната обща воля на страните?; 4. Действителна ли е уговорка за неустойка, която не е конкретно определена по размер, но този размер е определяем на база обективни фактори (в случая – стойността на неприетата от купувача по процесния договор продукция), респ. допустимо ли е същата да бъде определена посредством заключение на вещо лице?; 5. Следва ли въззивният съд в случаите, когато прецени, че следва да приложи императивна правна норма, респ. да се произнесе относно съответствието на договорна клауза с правилата на добрите нрави, да уведоми страните за това и да им даде възможност да ангажират доказателства и да изразят становище в тази насока?; 6. От кои обективни критерии следва да изхожда съдът при преценка дали размерът на дадена неустойка противоречи на добрите нрави и длъжен ли е да изследва всички обстоятелства, при които е бил сключен договорът и да съпостави клаузата за неустойка с останалите клаузи на договора, неговата икономическа логика и цел и останалите съпътстващи обстоятелства (срок на договора, обстоятелството, че страните действат в професионално качество, наличието на трайни търговски отношения и др.)? В този смисъл нищожна ли е клаузата на чл. 20 от сключения между страните договор за производство и покупко-продажба на етерично масло от бял равнец от 11.03.2016 г., предвиждащ неустойка в размер на дължимата цена на неприетата стока, с оглед съществуващата в договора забрана продавачът да прехвърля стоката на трето лице и задължението на купувача да закупува цялото произведено количество продукция?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. по т. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на събраните по делото доказателства.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елена Арнаучкова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. „Опорочава ли въззивното решение отказът на въззивния съд да спре делото на основание чл. 229, ал, 1, т. 4 ГПК, поради наличието на друг висящ преюдициален спор и в каква степен нарушава правата на страната? Длъжен ли е съдът да спре производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора? (позовава се на тълкувателните постановки, дадени ТР №1/09.07.2019 г. по тълк. д. №1/2017 г. на ВКС; Решение №220/30.12.2019 г. по гр. д. №4908/2017 г. на ВКС, 3 г. о.; Решение №101/10.11.2020 г. по го. д, №3668/2019 г. на ВКС, 3 г. о.; Решение №60177/04.06.2021 г. по т. д. 2492/2019 г. на ВКС, 2, т. о.); 2. „Следва ли при изпълнение на задължение, за което няма уговорен от страните срок и ден за изпълнение, едната страна да отправи покана по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за да постави другата в забава?“ (по този въпрос твърди противоречие с Решение №634/03.06.2005 г. по гр. д. №965/2004 г. на ВКС, ТК, II т. о.); 3. „Може ли съдът да постанови решение, в което не се зачитат постигнатите между страните уговорки в договора?“ (по този въпрос твърди противоречие с Решение №79/25.07.2013 г. по гр. д. №538/2012 г. на ВКС и Решение №28/01.03.2017 г. по гр. д. №60094/2016 г. на ВКС, IV г. о.); 4. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да отговори на всички заявени във въззивната жалба оплаквания? Длъжен ли е въззивният съд в мотивите си да посочи възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда?“ (по тази група въпроси твърди противоречие с Решение №118/04.06.2021 г, по гр. д. №3177/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о.; Решение №63/28.06.2019 г. по гр. д. №2296/2018 г. на ВКС, ІІ г. о.; Решение №3/15.03.2016 г. по гр. д. №2526/2015 г. на ВКС. ІІІ г. о., както и със задължителните тълкувателни разяснения, дадени по т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС); 5. „Длъжен ли е въззивният съд да назначи допълнителна експертиза, когато във въззивната жалба са оспорени фактическите изводи на първоинстанционното решение и е въведено съответно оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение - с оглед изясняване на даден фактически въпрос от значение за правилното решаване на спора?“ (по този въпрос твърди противоречие с Решение №225/13.12.2019 г. по гр. д. №1566/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о.; Решение №22/08.04.2020 г. по гр. д. №1697/019 г. на ВКС, ІІІ г. о.; Решение №225/13.12.2019 г. по гр. д. №1566/2019 г. на ВКС, III г. о.; Решение №188/21.02.2020 г. по гр. д. №4295/2018 г. на ВКС, I г. о.; Решение №91/27.08.2015 г. по гр. д. №321/2015 г. на ВКС, ІІ г. о.; Решение №108/16.05.2011 г. по гр. д.№1814/2009 на IV г. о; Решение №457/01.07.2010 г. по гр. д. №1264/2009 г. на III г. о.; Решение №144/07.10.2010 г. по т. д. №806/2009 г.; Решение №145/21.04.2014 г. по т. д. №4726/2013 г. на IV г. о. ; Решение №267/04.03.2014 г. по гр. д. №30/2013 г. на I г. о. и Решение №148/06.02.2017 г. по т. д. №2637/2015 г. на ІІ т. о.); 6. „Когато се твърди развалянето на договор на основание чл. 87, ал. 2, предл. трето ЗЗД - поради безполезност на изпълнението за кредитора, настъпила в резултат на виновна забава на длъжника, следва ли безполезността на изпълнението да бъде доказана? Следва ли в този случай кредиторът да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника?“ (по тази група въпроси твърди противоречие с Решение №51/28.07.2015 г. по т. д. №279/2014 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение №51/28.07.2015 г. по т. д. №279/2014 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение №86/10.05.2016 г. по т. д. №595/2015 г. на ВКС, І т. о.; Решение №8/31.07.2015 г. по т. д. №1611/2013 г. на ВКС, І т. о.).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. В случай, че при договор за изработка субективните предпочитания на възложителя не са възпроизведени в договора и изпълнителят е престирал в срок изработеното, може ли поради последващи и изцяло субективни възражения на възложителя, да се приеме, че е налице пълно неизпълнение на договора? 2. Следва ли субективните предпочитания на възложителя относно изпълнението на договор за изработка да се инкорпорират в договора за изработка и/или да се заявят изрично, ясно и подробно на изпълнителя преди същия да започне изпълнението на договора? 3. Може ли да се приеме наличие на негодност за използване по предназначение на изработеното по договор за изработка в случай, че същото представлява художествено произведение и отговаря изцяло на професионалните стандарти единствено поради последващи, необективирани в договора и субективни възражения на възложителя? и 4. Има ли право възложителят да развали договора за изработка, ако част от работата е била полезна за него? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че първите три са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), а положителният отговор на четвъртия, даден от въззивния съд, е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – с Решение №147/08.12.2009 г. по т. д. №283/2009 г. на ВКС, I-во ТО и с Решение №5/15.03.2010 г. по т. д. №390/2009 г. на ВКС, I-во ТО (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Очевидната неправилност на решението в смисъла на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК касаторът обосновава с доводи, че фактическите изводи на въззивния съд са неясни и хаотични, а правните - в грубо нарушение на формалната логика. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира разноските по делото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

1237 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела