Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. „Опорочава ли въззивното решение отказът на въззивния съд да спре делото на основание чл. 229, ал, 1, т. 4 ГПК, поради наличието на друг висящ преюдициален спор и в каква степен нарушава правата на страната? Длъжен ли е съдът да спре производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора? (позовава се на тълкувателните постановки, дадени ТР №1/09.07.2019 г. по тълк. д. №1/2017 г. на ВКС; Решение №220/30.12.2019 г. по гр. д. №4908/2017 г. на ВКС, 3 г. о.; Решение №101/10.11.2020 г. по го. д, №3668/2019 г. на ВКС, 3 г. о.; Решение №60177/04.06.2021 г. по т. д. 2492/2019 г. на ВКС, 2, т. о.); 2. „Следва ли при изпълнение на задължение, за което няма уговорен от страните срок и ден за изпълнение, едната страна да отправи покана по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за да постави другата в забава?“ (по този въпрос твърди противоречие с Решение №634/03.06.2005 г. по гр. д. №965/2004 г. на ВКС, ТК, II т. о.); 3. „Може ли съдът да постанови решение, в което не се зачитат постигнатите между страните уговорки в договора?“ (по този въпрос твърди противоречие с Решение №79/25.07.2013 г. по гр. д. №538/2012 г. на ВКС и Решение №28/01.03.2017 г. по гр. д. №60094/2016 г. на ВКС, IV г. о.); 4. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да отговори на всички заявени във въззивната жалба оплаквания? Длъжен ли е въззивният съд в мотивите си да посочи възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда?“ (по тази група въпроси твърди противоречие с Решение №118/04.06.2021 г, по гр. д. №3177/2020 г. на ВКС, ІІІ г. о.; Решение №63/28.06.2019 г. по гр. д. №2296/2018 г. на ВКС, ІІ г. о.; Решение №3/15.03.2016 г. по гр. д. №2526/2015 г. на ВКС. ІІІ г. о., както и със задължителните тълкувателни разяснения, дадени по т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС); 5. „Длъжен ли е въззивният съд да назначи допълнителна експертиза, когато във въззивната жалба са оспорени фактическите изводи на първоинстанционното решение и е въведено съответно оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение - с оглед изясняване на даден фактически въпрос от значение за правилното решаване на спора?“ (по този въпрос твърди противоречие с Решение №225/13.12.2019 г. по гр. д. №1566/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о.; Решение №22/08.04.2020 г. по гр. д. №1697/019 г. на ВКС, ІІІ г. о.; Решение №225/13.12.2019 г. по гр. д. №1566/2019 г. на ВКС, III г. о.; Решение №188/21.02.2020 г. по гр. д. №4295/2018 г. на ВКС, I г. о.; Решение №91/27.08.2015 г. по гр. д. №321/2015 г. на ВКС, ІІ г. о.; Решение №108/16.05.2011 г. по гр. д.№1814/2009 на IV г. о; Решение №457/01.07.2010 г. по гр. д. №1264/2009 г. на III г. о.; Решение №144/07.10.2010 г. по т. д. №806/2009 г.; Решение №145/21.04.2014 г. по т. д. №4726/2013 г. на IV г. о. ; Решение №267/04.03.2014 г. по гр. д. №30/2013 г. на I г. о. и Решение №148/06.02.2017 г. по т. д. №2637/2015 г. на ІІ т. о.); 6. „Когато се твърди развалянето на договор на основание чл. 87, ал. 2, предл. трето ЗЗД - поради безполезност на изпълнението за кредитора, настъпила в резултат на виновна забава на длъжника, следва ли безполезността на изпълнението да бъде доказана? Следва ли в този случай кредиторът да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника?“ (по тази група въпроси твърди противоречие с Решение №51/28.07.2015 г. по т. д. №279/2014 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение №51/28.07.2015 г. по т. д. №279/2014 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение №86/10.05.2016 г. по т. д. №595/2015 г. на ВКС, І т. о.; Решение №8/31.07.2015 г. по т. д. №1611/2013 г. на ВКС, І т. о.).