чл. 37 ЗЗД
Чл. 37. Упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да обсъди въведените от страните доводи и възражения? Длъжен ли е съдът да се обоснове в решението защо възприема или не прието по делото заключение на вещо лице? В производството по иск по чл. 40 ЗЗД близките родствени отношения между пълномощника и третото лице - купувач по сделката, достатъчни ли са, за да обосноват тяхната недобросъвестност, респективно наличието на сговор между тях за увреждане на представлявания? В производство по иск по чл. 40 ЗЗД наличието на значителна разлика в цената на продадения имот и пазарната му стойност към датата на продажбата достатъчно ли е, за да обоснове извод за настъпило увреждане за представлявания? Приложима ли разпоредбата на чл. 82 ЗС само по отношение на прекия праводател на владелеца, но не и по отношение на предходни прехвърлители по предшестващи сделки, като въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №26 от 10.02.2009 г. по гр. д. №5911/2007 г. на ВКС, IV г. о.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 1 ЗВСОНИ, чл. 108 ЗС, чл. 116 б. б ЗЗД, чл. 120 ГПК, чл. 135 ал. 2 ЗЗД, чл. 14 ЗМДТ, чл. 156 ал. 2 ГПК, чл. 16 ал. 2 ЗН, чл. 189 ГПК, чл. 202 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 24 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 294 ГПК, чл. 37 ЗЗД, чл. 40 ЗЗД, чл. 79 ал. 2 ЗС, чл. 8 ал. 1 ЗН, чл. 82 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Какви са правомощията на въззивния съд при разглеждане и решаване на делото предвид чл. 269, изр. 2 ГПК и ограничен ли е той от заявените в жалбата оплаквания по отношение правилността на първоинстанционното решение?;
Длъжен ли е въззивният съд да изложи в решението си собствени мотиви по спорните въпроси, както и да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства и се произнесе по доводите на страните?;
Какви са предпоставките от основанието на иска по чл. 73 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД и това изисква ли наличие на всички елементи от състава на непозволеното увреждане и в частност – на причинна връзка между поведението на дееца и вредата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Филип Владимиров
чл. 25 ал. 1 ЗННД, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 269 изр. 1 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 33 ЗМДТ, чл. 37 ЗЗД, чл. 42 ал. 2 ЗЗД, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 53 ЗЗД, чл. 578 ал. 4 ГПК, чл. 73 ЗННД, чл. 97 ЗННД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Може ли да съществува предварителен договор за сключване на окончателен, ако за окончателния договор не е предвидена специална форма от закона към момента на сключване на предварителния договор?
Сключването на предварителен договор възможно и правно приложимо ли е в случаите, когато за окончателния договор не е предвидена форма, по-тежка от частната писмена форма?
Когато има съвпадение между изискваната от закона или уговорена между страните форма на окончателния договор и предварителен договор, сключен относно него, може ли да става дума за предварителен, а не за валидно сключен окончателен договор?
Следва ли изискването за форма, въведено със закон, който е влязъл в сила след сключване на един договор, да се прилага към уговорки в този договор, които към момента на сключването му не са изисквали специална форма?
Когато предварителен договор, сключен преди влизането в сила на ЗУЕС, съдържа конкретна уговорка за поддръжка, може ли тази уговорка да породи облигационна връзка, независимо от липсата на форма, изисквана по-късно от закона?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диляна Господинова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Задължен ли е съдът да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК? Следва ли въззивния съд да формира изводите си за фактите след обсъждане на всички доказателства в тяхната цялост?
Допустимо ли е съдът изцяло да игнорира гласни доказателства (показания на свидетеля С. М. - син на ищеца и ответницата А. П.) относно начина, по който ищецът е полагал подписа си преди, когато е бил в брак с ответницата А. П., а именно придружен от нея и от други членове на семейството му?
Допустимо ли е съдът да не се произнася по възражения, направени с въззивната жалба?
Допустимо ли е съдът да обсъжда единствено законосъобразността на дарението, при положение, че са направени възражения и са представени доводи относно законосъобразността на учредяването на право на ползване?
Следва ли съдът при отправено искане за установяване на отрицателен факт за минал период, да се произнесе с доклад и указания към страната?
Следва ли съдът да тълкува съдържанието на процесното пълномощно и дали в него се упоменава предоставяне на разпореждане с правото на ползване, което да бъде разбрано от говорещо български език лице?
Следва ли съдът да разглежда процесното пълномощно и неговата форма с оглед липсата на изрично удостоверяване, че нотариусът е свел съдържанието на пълномощното до знанието на упълномощителя и че нотариусът се е убедил, че действително той разбира български език и не се нуждае от преводач?
Допустимо ли е съдът да игнорира съдържанието на пълномощно, в което липсва право за учредяване на право на ползване, и да приема за наличие на съгласие?
Допустимо ли е съдът да не изследва наличието или липсата на фактическия състав на разпоредбата на чл. 582 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
чл. 108 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 18 ЗЗД, чл. 226 ал. 3 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 29 ал. 1 ЗЗД, чл. 290 ГПК, чл. 37 ЗЗД, чл. 576 ГПК, чл. 582 ГПК, чл. 77 ЗС, чл. 78 ал. 5 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Въззивният съд се е произнесъл по процесуалния въпрос за задължението на съда да следи служебно за участие на всички съсобственици и да определя действителните им квоти, при които допуска делбата, в противоречие с практиката на ВКС, отразена в решение №46/28.02.2014 г. по гр. д. №4870/2013 г. на Върховен касационен съд, решение №190 от 19.10.2015 г. по гр. д. №3054/2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение, решение №50037/29.03.2023 г. по гр. д. №2691/2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение, предвиждащи, че съдът следи служебно за действителните квоти на съделителите?
Въззивният съд се е произнесъл по процесуалния въпрос за задължението на съда да основе крайните си изводи и решението си на всички събрани по делото доказателства?
Въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос: „В каква форма следва да е упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма?” в противоречие с чл. 37 ЗЗД и постановената във връзка с него практика на ВКС, отразена в решение №505/2010 от 02.09.2011 г. по гр. д. №741/2010 г. на Върховен касационен съд, решение №125 от 12.09.2012 г. по гр. д. №1135/2011 г. на Върховен касационен съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елизабет Петрова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли, когато липсва оригинал на документ, преписът му да се изключи от доказателствата по делото?
Следва ли, когато е представено доказателство, че оригиналът на даден документ е унищожен, и е направено изрично искане от страната за изключване на въпросното доказателство, съдът да го изключи от доказателствата по делото?
Следва ли, след като при съдебно-почеркова експертиза вещите лица са изследвали не оригинал, а копие на документ, съдът да приеме заключението относно авторството на оспорвания документ за категорично/безспорно?
Дали след като заключение по съдебно-почеркова експертиза, при която вещите лица са изследвали не оригинал, а копие на документ, е категорично, съдът следва да го кредитира изцяло без да се съобрази със съдебната практика на ВКС?
Кога съдът следва да се произнесе по искане за изключване на доказателство - във фазата на съдебното дирене или при произнасяне с решението?
Дали непроизнасянето от съда по искане за изключване на доказателство по делото е съществено процесуално нарушение?
Дали след като при съдебно-почеркова експертиза е изследвано копие на документ, оригиналът на който е унищожен и по делото са представени доказателства в тази връзка, заключението на вещото лице за авторството на документа е допустимо да бъде категорично?
Следва ли, след като при съдебно-почеркова експертиза е изследвано копие на документ, оригиналът на който е унищожен и по делото са представени доказателства в тази връзка, съдът да приеме заключението относно авторството на оспорвания документ за категорично/безспорно?
Дали след като заключение по съдебно-почеркова експертиза, която е изследвала не оригинал, а копие на документ, е категорично, съдът следва да го кредитира изцяло или следва да се съобрази със съдебната практика на ВКС относно изследването на копие на документ при съдебно-почеркови (съдебно-графологични) експертизи?
Дали след като е налице трайна съдебна практика на ВКС, че когато се изследва копие на документ, заключението на вещото лице по съдебно-почеркова експертиза е вероятно, то съдът може да го приеме за категорично?
Дали платежно нареждане за превод по банков път на продажната цена (отчетна сделка) от пълномощника към упълномощителя представлява потвърждение на сделка по продажба на недвижим имот от последния?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 183 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 25 ал. 8 ЗННД, чл. 264 ал. 1 ДОПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 294 ГПК, чл. 37 ЗЗД, чл. 42 ал. 2 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Каква е доказателствата стойност на представен по делото документ, наименуван „пълномощно“, който няма материалноправната стойност на действителна упълномощителна сделка, извършена в писмена форма по смисъла на чл. 36 вр. чл. 37 ЗЗД, тъй като не съдържа нито подпис, нито имена на упълномощителя – правоимащите по чл. 27 ЗСПЗЗ лица, но е подписан от упълномощеното лице?
Може ли цената на обявени за продажба на търг дълготрайни активи от имуществото на прекратени по силата на пар.12 ПЗР ЗСПЗЗ организации да се заплати със стойността на дяловете от това имущество на правоимащите по чл. 27 ЗСПЗЗ лица, определени съгласно чл. 52 ППЗСПЗЗ?
Каква трябва да е формата за действителност на договор за продажба на дълготрайни активи от имуществото на прекратени по силата на пар.12 ПЗР ЗСПЗЗ организации, сключен въз основа на търг, проведен на основание чл. 48, ал. 8 вр. чл. 43, ал. 2 ППЗСПЗЗ, с оглед на това, че собствеността върху тези активи е кооперативна, а не държавна, а Наредбата за търговете от 1992 г., към която препраща разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ППЗСПЗЗ /отм./, има за предмет продажба на държавни и общински предприятия, непреобразувани в търговски дружества, ЕТД с държавно и общинско имущество, обособени части от предприятия и дълготрайни техни активи?
Длъжен ли е въззивният съд да уважи направено доказателствено искане за събиране на писмени доказателства, относими към спорното право, когато първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 146, ал. 2 ГПК да даде указания на страната за кои от твърдените от нея факти не сочи доказателства и събирането на тези писмени доказателства е поискано своевременно с въззивната жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 146 ал. 2 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 183 ЗЗД, чл. 27 ЗСПЗЗ, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 37 ЗЗД, чл. 43 ал. 2 ППЗСПЗЗ, чл. 48 ал. 8 ППЗСПЗЗ, чл. 52 ППЗСПЗЗ, чл. 537 ал. 2 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да изследва доводите и възраженията на страните, които имат отношение към предмета на спора, респ. предмета на въззивното обжалване, както и да прецени относимите доказателства и да изгради последователни фактически изводи, въз основа на които да изложи правни съображения?
Какви са пределите на допустимите указания, касаещи коригиране на исковата молба поради констатирана нередовност в нея от въззивния съд на основание чл. 129, ал. 2 вр. чл. 129, ал. 5 ГПК и даването на конкретен пример в тези указания, респ. в последващо разпределената доказателствена тежест, нарушава ли основните принципи на гражданския процес, свързани с диспозитивното начало по чл. 6 ГПК, състезателното начало по чл. 8 ГПК и равенството на страните в процеса по чл. 9 ГПК?
Нарушава ли се правото на защита на ответника и равнопоставеността на страните в процеса, или какви права се засягат, ако в хода на едно и също производство, но пред различни съдебни инстанции, се постига едновременно изменение на правната квалификация, в резултат на задължителни постановки, дадени с тълкувателно решение пред първата инстанция и последващо коригиране на исковата молба в резултат на констатирана нередовност в нея от въззивната инстанция и представляват ли тези действия недопустимо изменение на иска по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК?
При силно изразен правен интерес от страна на ищеца от оспорване на действителността на доказателство по делото, обуславящо иска, представлява ли нарушение на процесуалните правила неизясняването на търсения вид защита – чрез възражение или чрез иск и отразява ли се на правото на участие и правото на защита на ответника в производството, при неизяснен за ищеца от съда обем на търсената правна защита – чрез възражение или чрез иск?
Допустимо ли е въззивния съд в решението си да излага мотиви, с които се позовава на обезсилено решение и да анализира доказателства /в случая показание на свидетел/, събрани в хода на производството, по което е било постановено обезсиленото решение?
При условия, че липсва издаден заключителен акт по чл. 300 ГПК, поради прекратяване на досъдебното производство, какви доказателства, представени своевременно в производството по прекратена прокурорска преписка е допустимо да кредитира съда при постановяване на решението си?
Какъв вид нарушение на съдопроизводствените правила е липсата на произнасяне по заявена от ответника в негова полза придобивна петгодишна давност, считано от получаване на нотариалната покана от ищеца, довела превръщането на ищеца в държател на имота с искане за плащане на наем?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
чл. 10 ГПК, чл. 108 ЗС, чл. 129 ал. 5 ГПК, чл. 209 ал. 1 НК, чл. 214 ал. 1 ГПК, чл. 214 ал. 2 ГПК, чл. 25 ал. 7 ЗННД, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 264 ал. 1 ДОПК, чл. 267 ал. 1 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 316 НК, чл. 37 ЗЗД, чл. 42 ал. 2 ЗЗД, чл. 578 ал. 4 ГПК, чл. 589 ал. 2 изр. 2 ГПК, чл. 6 ГПК, чл. 8 ГПК, чл. 84 ЗС, чл. 9 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения?
Следва ли при тълкуването на съдържанието на един договор да бъде съобразена действителната, а не предполагаемата воля на страните и следва ли договорните разпоредби да се тълкуват във връзка една с друга, както и в смисъла, който произтича от целия договор, и относно приложението на критериите на чл. 20 ЗЗД?
Касаторът твърди, че обжалваното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС, постановена в решение №298/31.10.2013 г. по гр. дело №1312/2012 г. ВКС по правния въпрос относно специфичните функции на задатъка и особеностите на неговия правен режим.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
1. „Необходимо ли е консулът действащ като нотариус удостоверявайки съдържанието и подписа на явилото се пред него лице, което не е български гражданин да назначи преводач при нотариалното удостоверяване на пълномощно, с което се упълномощава трето лице да се разпорежда с недвижим имот, собственост на дружество? Длъжен ли е консулът да провери, кой е действителния собственик на това дружество преди да извърши удостоверяването?”; 2. „Необходимо ли е консулът действащ като нотариус удостоверявайки съдържанието и подписа на явилото се пред него лице, което не е български гражданин да назначи преводач при нотариалното удостоверяване на пълномощно и необходимо ли е върху самото пълномощно преводачът в лицето на консула да е отбелязал извършването на превода?“ 3. „Необходимо ли е консулът, който без да назначи преводач е извършил нотариалното удостоверяване (в. т. преводът го е направил лично на различен от родния език на лицето явило се пред него) да притежава документ за образователен ценз и за съответен лиценз за упражняване на преводаческа дейност?“; 4. „От какъв порок страда удостоверено Консулската служба - пълномощно на лице, което не владее писмено и говоримо български, а пълномощното е заверено и с удостоверено съдържание на български език?“; 5. „Кой е релевантният момент, към който следва да се счита процесната сделка - продажба на дружествени дялове от капитала на дружество с ограничена отговорност - за сключена: към момента на нейното сключване в предвидената от закона форма - писмен договор с нотариална заверка на подписите, или към момента на вписване на извършената продажба в законовата й форма в Търговския регистър?“; 6. „Съставлява ли процесуално нарушение неправилното установяване и обсъждане на доводите на страна в процеса?“; 7. „3адължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, като отговори на оплакванията във въззивната жалба за допуснати в този смисъл процесуални нарушения?“ и 8. „Може ли да се приеме, че от вписването на разпоредителната сделка в имотния регистър търговецът е узнал за нея, и от този момент е било необходимо да се противопостави на действието й съгласно чл. 301 ТЗ?“. Сочи, че първите четири въпроси са решени в противоречие с определение №621 от 05.07.2016 г. по т. д. №2307/2015 г. на ВКС, I т. о. и решение №206 от 31.07.2015 г. по гр. д. №6832/2014 г. на ВКС, IV г. о., петият с решение №886/28.02.2006 г. по т. д. №159/2005 г. на ВКС, II т. о. и шестият, седмият и осмият с ТР №1/04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №212 от 01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №226 от 12.07.2011 г. по гр. д. №921/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др., както и, че всички въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно – основания по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
чл. 108 ЗС, чл. 141 ал. 6 ТЗ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД, чл. 263 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 301 ТЗ, чл. 37 ЗЗД, чл. 42 ал. 2 ЗЗД, чл. 576 ГПК, чл. 582 ГПК, чл. 590 ГПК, чл. 7 ЗТР
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.