чл. 292 ал. 2 ЗЗД

по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №.1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпроси №.1-№.4 и №.6-№.10 не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви по тях /такова задължение съдът не е и имал, доколкото въпросите не са били повдигани пред него – нито в отговора на въззивната жалба на ищеца, нито в насрещната въззивна жалба, нито в други становища, депозирани пред тази инстанция; доколкото са излагани доводи във връзка с ангажираните свидетелски показания, същите са били свързани с тяхното кредитиране при условията на чл. 172 ГПК предвид отношенията между страните и свидетелите/; отделно от това вторият въпрос и не кореспондира на обстоятелствата по делото /от ангажираните от ищеца свидетелски показания не се установява съгласие за отдаване, респективно получаване в заем, точно на процесната сума от 7000лв./. Предвид изложеното въпросите не са свързани с решаващата воля на съда и не удовлетворява изискването за годно общо основание. Не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и въпроси №.5 и №.6, доколкото нямат самостоятелно значение за изхода на спора. Това е така, защото въззивният съд е приел, че не е налице договор за заем предвид липсата на постигнато съгласие относно основанието, на което се предава процесната сума – заем, и отделно от това са изложени мотиви, че липсва и уговорка за падеж. При това положение решаващите мотиви на съда не са основани само на поставените въпроси във връзка с падежа и значението на исковата молба като покана. Предвид изложеното въпросите не могат да обусловят произнасяне на касационната инстанция при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Трябва да се има предвид, че касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Само за пълнота следва да се посочи, че по въпроса за доказателствените средства, с които се установява сключването на договор за мандат, е налице задължителна практика на ВКС, която настоящият състав споделя – реш.№.59/6.03.14 по г. д.№.4617/2013, ІV ГО. Съгласно същата договорът за поръчка няма изискване за форма - възможно е съгласието за изпълнение на определени правни действия да бъде постигнато писмено, устно, както и с конклудентни действия - поради което и доказването на мандатното правоотношение се извършва с всички доказателствени средства; когато претенцията е за последиците от договор за поръчка, свидетелски показания са недопустими само когато цената на договора надвишава ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК (чл. 133, ал. 1, б. в ГПК /отм./ – когато договорът е възмезден при уговорено възнаграждение на довереника над 5000 лева. В разглежданата хипотеза горните постановки на практика са съобразени, доколкото не се твърди, че процесният договор за поръчка е възмезден, респективно не се установява да е налице уговорено възнаграждение на довереника над 5000лв.