всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 183 ЗЗД

Чл. 183. С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд да следи за нищожност на правната сделка, ако основанието за нищожност произтича пряко от сделката и не е констатирано от първата инстанция?
Как следва въззивният съд да тълкува двустранен договор, който съдържа неясна клауза относно основен елемент на договора?
За задължението на въззивния съд да обсъди възраженията на ответника и събраните доказателства в хипотезата, в която: 1) документът на договора, от който произтича предявеното с иска вземане, съдържа ръкописно дописан текст; 2) с предварителния договор срокът е определен, но годината на уговореното задължение за сключване на окончателен договор е неясна; 3) ответникът е възразил, че ищецът/кредиторът е изпълнил само едно от задълженията си, поради което не разполага с право да развали договора и да претендира връщане на задатъка в двоен размер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е операторът на ел. разпределителната мрежа да докаже при условията на пълно и главно доказване всички обективни предпоставки за възникване на правото му на едностранна корекция по чл. 50 ПИККЕ?
Налице ли е задължение на решаващия съд при преценката на събраните гласни доказателства да изложи подробни мотиви защо кредитира показанията на едни от заинтересованите свидетели пред тези на други? Как следва да бъдат анализирани показанията на свидетелите?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си?
В случаите на едностранна корекция на сметката по ПИКЕЕ операторът на мрежата следва ли да докаже съществуването и начислените количества допълнителна ел. енергия в мрежата и реалното им ползване от клиента?
Изпълнил ли е съдът задължението си по см. на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, при липса на пълен и точен доклад и при неправилно разпределена доказателствена тежест и налице ли е пълен и точен доклад по делото, когато съдът не е посочил правнорелевантните факти, които следва да установи всяка то страните?
Има ли констативният протокол по чл. 49 ПИКЕЕ самостоятелна и обвързваща доказателствена сила, когато не е подкрепен от преки доказателства за момента и причината за неизмерването?
Длъжен ли е съдът да извърши преизчисление на ел. енергия по реда на ПИКЕЕ за максималния законов период, когато от техническите параметри на самото СТИ/логове и памет/ може да бъде установен точният и реален период на измерване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елена Арнаучкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

За задължението на въззивния съд да се произнесе по нищожността на правни сделки или техни клаузи, когато са от значение за разрешаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, но нищожността произтича пряко от сделката или от събраните доказателства? Дали е допустимо в случаите на ТР №7/13.01.2023 г. по т. д. №7/2020 г. на ОСГТК на ВКС изменение/ допълване на иска при повторното му разглеждане след обезсилване на предходно решение поради неучастие на необходим другар и връщане на делото за разглеждане при участието на всички надлежни страни? В случаите, в които при сключване на договор за продажба се уговоря и учредяване на право на ползване на трето лице, следва ли да се приеме, че договорът е само един - договор за продажба в полза на трето лице или са налице два самостоятелни договора – договор за продажба по чл. 183 ЗЗД и сл. и договор за учредяване на ограничено вещно право на ползване по чл. 55 ЗС? След като с договор за продажба се прехвърля собствеността на имоти със същия договор е постигнато последващо съгласие за учредяване на право на ползване на трети лица върху имота, кой е учредителят на това, кой е уговарящ и кой е обещател по така постигнатото съгласие по чл. 22 ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Джулиана Петкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди всички факти и доказателства по делото в тяхната съвкупност?
Следва ли от страна на съда да бъде кредитирано заключение, изготвено само и единствено въз основа на оспорен констативен протокол?
Какви са критериите, които следва да се изпълнят, за да се приеме, че е спазена процедурата, разписана в ПИКЕЕ и с какви доказателствени средства потребителят може да опровергае констатации от проверка, за която не е уведомяван и не е присъствал, включително и в случаите при които достъп до таблото за измерване на електроенергия има единствено дружеството, което получава сумата от корекционната сметка, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е електроразпределителното дружество да начислява едностранно допълнителни суми за изминал период въз основа на общите си условия и подзаконовите ПИКЕЕ, без да е доказано по съдебен ред конкретния период на не-измерване и точният размер на потребената, но не-измерена електроенергия, както и без доказателства за виновното поведение на потребителя?
Как се разпределя доказателствената тежест при спор за заплащане на електроенергия, начислена поради констатирано незаконно присъединяване или не-измерване?
Дали правилата на ПИКЕЕ /и в частност чл. 49, чл. 56 и чл. 58 от тях/ създават непосредствено материалноправно основание за вземане на енергийното предприятие, или са само технически правила, чието неспазване от страна на оператора го лишава от възможността да претендира плащане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Дачев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Откога започва да тече петгодишният давностен срок съгласно чл. 87, ал. 5 ЗЗД в случаите, когато е налице начална липса на основание?
Откога започва да тече петгодишният давностен срок съгласно чл. 87, ал. 5 ЗЗД в случаите, когато е налице отпаднало с обратна сила основание?
Правото на купувача да иска разваляне на договора поради неизпълнение погасява ли се по давност и откога започва да тече срокът на давността - от момента на неизпълнението или от момента на узнаването?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението отново и изцяло всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, установените факти, както и да отговори на всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните, свързани с предмета на спора с оглед нормите на чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 и чл. 12 ГПК?
Следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност?
Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не?
Когато не са налице предпоставките за разваляне на договор между страните по чл. 87 ЗЗД, длъжникът е изпълнил напълно задължението си точно по вид, обем и качество, и безспорно не е установено неизпълнение, кредиторът може ли да развали договора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

не удовлетворяват общото основание за допускане на обжалване, тъй като са казуистични и са извадени от контекста на делото, не е аргументирана връзката им с предмета на делото и изложените мотиви от апелативния съд и предполагат произнасяне по съществото на спора, което е недопустимо на фазата на допускане на обжалване. По първия въпрос изтъква, че решението е постановено на база всички събрани по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, а заключението на ССЕ по делото е оспорено от ищеца и от синдика единствено по т. 3 и е изготвено на база приети от първоинстанционния съд доказателства, които също не са оспорени от ищеца и от синдика. По втория въпрос посочва, че в теорията и практиката няма съмнение относно приложението на разпоредбата на чл. 301 ТЗ и тя не е тълкувана разширително САС. Изразява несъгласие с основателността на касационната жалба.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елена Арнаучкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Когато ищецът в исковата си молба по иск за връщане на получено без основание твърди липсата на основание към момента на даването, следва ли съдът да разгледа иска единствено в кондикцията на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД предвид диспозитивното начало в гражданския процес, като съдът квалифицира иска като предявен с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, или независимо от посоченото от ищеца като основание, следва да разгледа иска за неоснователно обогатяване на трите кондикции посочени в чл. 55, ал. 1 ЗЗД?
Искът за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД съставлява ли един иск или се касае за три отделни иска на различните кондикции, всеки от които с различна доказателствена тежест за страните?
Какво следва да е съдържанието на обстоятелствената част в исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание?
Разполага ли съдът с възможността да даде различна правна квалификация от посочената от ищеца кондикция на иска за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, въпреки наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и нейния петитум за липсата на основание при получаването на благото или противоречията им, или съдът е изцяло обвързан с принципа на диспозитивното начало и следва да разгледа иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД единствено в кондикцията, посочена му от ищеца с оглед наведените в исковата молба фактически твърдения?
Длъжен ли е въззивният съд да даде вярната правна квалификация на предявения иск за неоснователно обогатяване при констатирано противоречие в обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум или следва да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите?
Следва ли исковата молба за предявяване на иск за неоснователно обогатяване да съдържа фактически твърдения по същество на спора с оглед квалифицирането на предявения иск на някоя от посочените в чл. 55, ал. 1 ЗЗД кондикции?
Независимо от правната квалификация, дадена от съда - по чл. 55, ал. 1 ЗЗД или по чл. 59 ЗЗД, за успешно провеждане и доказването и с оглед доказателствената тежест по иск за неоснователно обогатяване, достатъчно ли е ищецът да докаже наличието на обедняване у него за сметка на обогатяването на ответника, както и връзката между тях, дори при липса на каквото и да било правоотношение между страните и имат ли значение други сочени в исковата молба обстоятелства, неводещи до промяна в наличието на неправомерно имуществено разместване?
Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, които са от значение за изхода на спора?
Следва ли въззивният съд при констатирано договорно правоотношение между страните да изследва неговото прекратяване с оглед твърденията на страните по предявен иск за неоснователно обогатяване?
Следва ли съдът да разгледа предявен иск за неоснователно обогатяване като един иск, независимо от твърденията на ищеца и посоченото в исковата молба за липсата, неосъществяването или отпадането на облигационна обвързаност между страните, като основание за завеждане на иска?
Как следва да процедира съдът, ако е сезиран с иск за неоснователно обогатяване с твърдения за начална липса на основание, ако установи договорно правоотношение между страните в хода на процеса - следва ли да разгледа иска на втората и третата кондикция по чл. 55, ал. 1 ЗЗД или следва да го отхвърли с оглед диспозитивното начало в гражданския процес?
Как следва да разпредели доказателствената тежест в този случай и следва ли да е въведено оплакване пред въззивния съд, че в първоинстанционното решение неправилно е приложена доказателствената тежест?
Какво следва да е задължителното съдържание на оферта за строителство, за да се характеризира като предложение за сключване на договор за изработка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалба на ищеца, в съдебния си акт да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения с въззивната жалба?
Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира съдебния си акт по съществото на повдигнатия правен спор?
Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?
Следва ли при твърдение за промяна в схемата на свързване, разпределителното дружество да докаже законосъобразност на твърдяната за налична схема на свързване - в тази връзка следва ли при установено незаконосъобразно мерене, да се приеме, че за ответника е възникнало изобщо основание за начисляване на корекционната фактура?
Следва ли в производство по оспорване на корекционна сума да се установява възможността за неоснователно обогатяване на ответника? Целта на създадените правила и ред за преизчисляване на количеството електрическа енергия е да се избегне неоснователното обогатяване - но същото не трябва ли да се съблюдава и за двете страни по спора?
Кой субект на фактуриране е имал предвид законодателя под понятието „краен клиент“, посочено в ПИКЕЕ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Владимир Йорданов

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Законосъобразно ли е корекция в противоречие с чл. 104, ал. 2, т. 5 Закона за енергетиката при липса на ред за уведомяване на клиентите в общите условия на оператора на разпределителната мрежа, а не при прилагане на чл. 98а, ал. 1, т. 6, който касае крайния снабдител? Отговарят ли общите условия на оператора на разпределителната мрежа от 2021 г. на изискването на чл. 104, ал. 2, т. 5 приет на 17.07.2012 и води ли несъобразяването им със закона до недължимост на суми по корекционни процедури? Налице ли е неправомерно присъединен обект по смисъла на чл. 116, ал. 7 ЗЕ, когато за същия е налице проведена процедура по присъединяване по реда на чл. 116, ал. 7 ЗЕ? Следва ли при наличие на обективни данни за неизмереното количество електрическа енергия да се прилага методиката на ПИКЕЕ, която води до нереално високо количество електрическа енергия, което не покрива технологичните загуби на оператора на мрежата, а води единствено до парична печалба за същия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Златина Рубиева

12364 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела