30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 181 ЗЗД

Чл. 181. Залогът се учредява чрез влагане на сумата или на ценните книжа в банка.Ипотеката се учредява чрез вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот за учредяването й.
Заложените пари и ценни книжа се връщат на залогодателя и ипотеката се заличава по нареждане на съда, пред който е представено обезпечението.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Какви са предпоставките за служебно определяне на гаранция в обезпечителното производство? Въз основа на какви факти и обстоятелства ес определя размера на преките и непосредствените вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението на бъдещия иск е неоснователно? Следва ли задължително съдът първо да установи допустимостта и вероятната основателност на иска, както и наличието на обезпечителна нужда, преди да допусне обезпечението на иска и евентуално да определи вида и размера на гаранцията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Марков

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

1/ „Длъжен ли е въззивният съд да формира собствени мотиви?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №60188 по гр. д. №392/2021 г. на IV г. о., решение №194 по гр. д. №4488/2019 г. на IV г. о., решение №109 по гр. д. №4017/2018 г. на IV г. о., решение №68 по т. д. №78/2012 г. на II т. о., ТР №1/2000 г. на ОСГК и ТР №1/2013 г. на ОСГТК; 2/ „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото?“ – поддържа се противоречие с разясненията на ТР №1/2000 г. на ОСГК на ВКС; 3/ „за задълженията на въззивния съд за проверка на валидност, допустимост и неправилност на определението“; 4/ „Следва ли съобразно задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, мотивите в определението на въззивния съд да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?“ – по третия и четвърти въпрос се твърди противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС №1/1953 г., ТР №1/04.01.2001 г. по т. д. №1/2000 г. на ОСГК, решение №212 от 01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на II т. о., решение №202/21.12.2013 г. по т. д. №866/2012 г. на I т. о., решение №157 от 08.11.2011 г. по т. д. №823/2010 г. на II т. о., решение №411/27.10.2011 г. по гр. д. №1857/2010 г. на IV г. о., решение №17/23.07.2014 г. по т. д. №811/2012 г. на II т. о., решение №180 от 11.01.2016 г. по т. д. №1618/2014 г. на II т. о., решение №136 от 06.11.2015 г. по т. д. №2483/2014 г. на II т. о., решение №22/29.06.2017 г. по т. д. №2113/2016 г. на I г. о. и др.; 5/ „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея?“ – сочи се противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС №1/1953 г., ТР №1/04.01.2001 г. по т. д. №1/2000 г. на ОСГК, решение №212 от 01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на II т. о., решение №202/21.12.2013 г. по т. д. №866/2012 г. на I т. о., решение №157 от 08.11.2011 г. по т. д. №823/2010 г. на II т. о., решение №411/27.10.2011 г. по гр. д. №1857/2010 г. на IV г. о., решение №17/23.07.2014 г. по т. д. №811/2012 г. на II т. о., решение №180 от 11.01.2016 г. по т. д. №1618/2014 г. на II т. о., решение №136 от 06.11.2015 г. по т. д. №2483/2014 г. на II т. о. и др.; 6/ „относно правото на защита и право на достъп до съд – твърди се противоречие с решения на Конституционния съд на Република България, а именно решение №1 от 01.03.2012 г. по к. д. №10/2011 г., решение №4 от 09.04.2019 г. по к. д. №15/2018 г., решение №13 от 1993 г. по к. д. №13/1993 г., решение №21 от 1995 г. по к. д. №18/1995 г., решение №18 от 1997 г. по к. д. №12/1997 г., решение №8 от 1999 г. по к. д. №4/1999 г. и решение №3/2002 г. по к. д. №11/2002 г. Касаторът се позовава и на приетото в решение на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-554/2021, С-622/2021 и С-727/2021, т. 44-60; 7/ „Подходяща ли е обезпечителна мярка запор на банкови сметки във всички банки в Република България до размера на предявените искове във всяка една банка и води ли тази обезпечителна мярка до свръхобезпеченост на предявените искове и злоупотреба с права и съвместими ли са тези обезпечителни мерки със специалната защита за работника и служителя по трудови дела?“ – сочи се наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателят поддържа и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното определение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Допустимо ли е тълкуването на договор да доведе до смисъл, коренно противоположен на ясно и недвусмислено изразената воля на страните? При тълкуване на договора следва ли съдът да търси действителната воля на страните, при спазване на чл. 20 ЗЗД? Допустимо ли е разширително да се тълкуват ясни и непротиворечиви договорни клаузи, по които страните нямат спор относно техния предмет и съдържание? Докъде се простира възможността на съда да тълкува договорите и анексите към тях по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на това тълкуване да се променя действителната воля на страните? Следва ли да се тълкуват всички уговорки между страните, в това число и ясните и еднозначни такива, или на тълкуване по чл. 20 ЗЗД подлежат само неясните и двусмислени уговорки? Следва ли при тълкуване на съдържанието на един договор и анексите към него да бъде съобразена действителната, а не предполагаема воля на страните и следва ли договорните разпоредби да се тълкуват във връзка една с друга, както и в смисъла, който произтича от целия договор? Какви следва да са предпоставките за критериите по чл. 20 ЗЗД, при търсене на действителната воля на страните при неформален двустранен договор? Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите по чл. 20 ЗЗД, от които произтича процесното правоотношение и при формиране на правните и фактически изводи да търси общата воля на страните, произтичащи от тези договори? При тълкуване на договорни клаузи следва ли съдът да изследва спорната уговорка с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите в практиката и добросъвестността? Може ли самият факт на подписване на анекса към договора, за нови уговорки в бъдеще, след като са извършени всички уговорени с основния договор действия, да санира настъпила неизправност на една от страните и невиновността на другата? Може ли с уговорените нови действия да бъдат новирани сроковете за действия, за които вече е настъпило неизпълнението? Допустимо ли е договорената с анекса за нови действия в бъдеще клауза, че „останалите клаузи на договора запазват действието си така, както са уговорени“, да бъде тълкувана от съда така, че за „новия анекс ще се прилагат горепосочените правила“ – условията по договора, които вече са се сбъднали? Кой е началният момент от който започва да тече давността, ако задължението е без срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

частната жалба на ответника е приета за неоснователна. Ответникът по иска е изтъквал, че не е било изпълнено условие по споразумението кредиторът да посочи банковата си сметка, респ. липсата на съдействие от негова страна, за да бъде преведена уговорената сума от 25 000 евро. Ответникът не е оспорвал, че я дължи с отговора на исковата молба. В определението по гр. д. №754/2021 г. на IV-то ГО на ВКС е изтъкнато обаче, че в спор за разноски няма как тепърва съдът да се произнася по приложението на чл. 97 ЗЗД във връзка с дълга, предмет на иска. Ако търговското дружество е имало желание, можело е да плати сумата, за която твърди, че всъщност не оспорва. За неотносими във връзка с разноските са приети съображенията, развити по приложението на чл. 20а ЗЗД и чл. 63, ал. 1 ЗЗД и дали ответникът не е платил признавания дълг от 25 000 евро поради неоказано съдействие от кредитора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

„1. Какви са критериите за определяне на една обезпечителна мярка като подходяща?; 2. Какви са критериите за определяне на размера на гаранцията, при внасяне на която се допуска обезпечение? При определяне на гаранцията следва ли да се вземе предвид размерът на вредите, които ответникът може да претърпи при неоснователно допускане на обезпечение или следва да се вземе предвид обемът на претендираните от ищеца права по обезпечения иск и евентуалната продължителност на процеса? Има ли право съдът да определя размера на гаранцията, без да е съобразил тези критерии?; 3. Може ли да се уважи молба за обезпечение на бъдещ иск, без да е конкретизирана цената му? Следва ли да се уважи молба за обезпечение на бъдещ иск, ако от начина на излагане на обстоятелствата от молителя съдът не може да установи какъв ще е размерът на иска?; 4. Внасянето на парична или имотна гаранция в определения размер съгласно чл. 180 и чл. 181 ГПК достатъчно условие ли е да се допусне обезпечение на иска?; 5. Следва ли определената като подходяща обезпечителна мярка действително да гарантира осъществяването на претендираните права при уважаване на иска?“ Твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с практиката на ВКС, като се позовават: по въпроса по т. 1 – на определения по ч. гр. д. №198/2016 г., І г. о., ч. т. д. №479/2017 г., І т. о., ч. гр. д. №3999/2013 г., ІV г. о., по въпросите по т. 2 – на определения по ч. т. д. №1832/2015 г., ІІ т. о., ч. т. д. №812/2011 г., І т. о., ч. гр. д. №111/2009 г., ІV г. о. и ч. гр. д. №4669/2015 г., І г. о., по въпросите по т. 3 – на определение по ч. гр. д. №541/2010 г., ІV г. о., по въпроса по т. 4 – на определение по ч. гр. д. №1548/2022 г., ІV г. о. и на въпроса по т. 5 – на определение по ч. т. д. №801/2015 г., І т. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

е обоснована с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с довода, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изхождайки от твърдението, че е налице спряно производство, което следва да бъде прекратено, сочи, че разпоредбата на чл. 230 ГПК трябва да се тълкува и прилага корективно в случаите когато са налице предпоставки за прекратяване на делото на друго основание, а не на основанието на което е било спряно.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

12315 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела