чл. 694 ал. 2 т. 2 ТЗ

Когато с влязлата в сила част от първоинстанционното решение е уважена част от установителен иск за предявено в несъстоятелността спорно вземане на кредитор на несъстоятелността по реда на чл. 694, ал. 2 ТЗ, следва ли СПН на тази част от решението да се зачете от въззивния съд и за другите оспорвани в същия процес части от цялото това вземане на същия кредитор? Влизат ли в предметния обхват на СПН и за остатъка до пълния размер на оспореното вземане на кредитора фактите, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на която с влязлата в сила част на решението е прието, че е породено и съществува претендираното материално право, в това число относно неговото основание – правоотношението, от което вземането произтича, страните по него и неговото съдържание?
Щом с иска по чл. 135 ЗЗД, във връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ, се цели оспорената сделка да бъде обявена за относително недействителна в предвидените от закона граници и спрямо посочените в чл. 649, ал. 5, изр. 2 ТЗ лица, за да се осигури попълване на масата на несъстоятелността на длъжника, и щом уважаването на този иск предполага оспорената сделка да е валидна, длъжен ли е въззивният съд по висящия спор по чл. 694 ТЗ за съществуването на вземане, произтичащо от същата сделка, да съобрази силата на пресъдено нещо на решението по отменителния иск, която обхваща и установяването на основанието за вземането, и да уважи иска относно съществуването на вземането?
Уважаването на иск по чл. 135 ЗЗД, във връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ за относителна недействителност на основанието на претендирано от кредитор в несъстоятелността вземане, води ли до последиците на прогласена нищожност, в частност – до извод, че претендираното от кредитора вземане не е възникнало и не съществува?