чл. 469 КЗ
Договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност”
Чл. 469. (1) Когато със закон не е предвидено друго, по задължителна застраховка „Професионална отговорност” застрахователно събитие е настъпването на вредоносния резултат, за който е отговорен застрахованият. Застрахованият може да бъде физическо или юридическо лице.
(2) Правата и задълженията по задължителна застраховка „Професионална отговорност” се погасяват с давността по чл. 378, ал. 2.
(3) Освен ако с нормативен акт е предвидено друго, застрахователният договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност” покрива отговорността на застрахования за вреди, причинени от него при извършване на територията на Република България на дейността, във връзка с която е сключен застрахователният договор. За целите на изречение първо се смята, че извършването на дейност е на територията на Република България, ако застрахованият е регистриран, съответно е с призната правоспособност за упражняване на съответната професия или дейност на територията на Република България, и дейността се извършва в рамките на тази регистрация или правоспособност.
(4) Застрахователят има право на регрес срещу застрахования само в случаите по чл. 433.
(5) Застрахователният договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност” покрива отговорността на застрахования, включително на лицата, които го представляват, на лицата в трудови правоотношения с него и на тези лица, на които застрахованият е възложил изпълнение и ги е включил в застрахователния договор.
(6) Освен ако със закон е предвидено друго, при прекратяване на дейността, подлежаща на задължително застраховане, лицето е длъжно да сключи допълнителна застраховка, която покрива 5-годишен период, следващ прекратяването на дейността.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При наличие на извънсъдебно признание, обективирано в приложено по делото доказателство / уведомление на ЗК „Уника „ АД рег. №[ЕГН]/16.12.2022 г. /, както и на съдебно признание / стр. 2 от отговора на исковата молба / в смисъл, че „ Бараж Груп „ ООД е „ главен изпълнител „на обекта, явяват ли се доказани в рамките на съдебния процес признатите от ответника факти?
Ако организацията на работата, ръководството и контролът й принадлежи на предприятието, чиято работа се извършва от работници на другото предприятие, то отговорността за непозволено увреждане на предприятието, чиято работа се извършва ли е?
Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид чл. 269, предл. второ ГПК, според който служебната му проверка има за предмет валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
чл. 163 ал. 1 ЗУТ, чл. 171 ал. 1 ЗУТ, чл. 171 ЗУТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 469 КЗ, чл. 49 ЗЗД, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
„Приложим ли е нормативен акт по отношение на юридически факт, осъществен преди влизането на нормативния акт в сила в случаите, в които по време на осъществяване на юридическия факт е била налице друга действаща нормативна уредба?“. Касационният жалбоподател твърди, че формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
относно задължението на съда да посочи в решението си конкретното увреждащо действие или бездействие, довело до причиняване на вредоносния резултат при медицински деликт, респективно да посочи кои правила, регламентиращи упражняването на медицинска дейност са нарушени с него. Мотивира допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Счита, че посоченият правен въпрос е постановен в нарушение на трайната практика на ВКС, изразена в решение №******г. по гр. д. 131/2021, ВКС, III ГО, решение №126 от 08.09.2021 г. по гр. д. 1911/2020 г., ВКС, III ГО, решение №163 от 03.02.2021 г. по гр. д.123/2020 г., ВКС, III ГО.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 146 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. първо ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 предл. трето ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 469 ал. 1 КЗ, чл. 469 КЗ, чл. 49 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 6 ал. 2 ГПК, чл. 6 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. „свързан с приложение на разпоредбите на чл. 135, във връзка с чл. 223 - чл. 229 КЗ /отм./, респ. с чл. 469 КЗ /нов/?“ и 2. „за процесуалноправната легитимация на частния съдебен изпълнител /ЧСИ/, както и на трето лице, с което ЧСИ е сключило прехвърлителна сделка, отчуждавайки имуществото си, да бъдат надлежна страна – ответник по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, в случаите, в които ЧСИ има сключена задължителна застраховка „Професионална отговорност“, и към момента на извършване на прехвърлителната сделка, ЧСИ не знае и няма как да знае, че застрахователят, с който е сключил/а задължителна застраховка „Професионална отговорност“, ще откаже плащане на застрахователно обезщетение към увреденото от ЧСИ лице, във връзка с отменени от съда като незаконосъобразни, изпълнителни действия на ЧСИ по определено изпълнително дело?“. Поддържат, че решението е постановено в противоречие с определение №81 от 16.02.2021 г. по ч. т. д. №247/2021 г. на ВКС, I т. о., поради което е недопустимо.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Василка Илиева
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Кои са юридическите факти, които попадат в обхвата на застрахователното събитие по задължителна застраховка „професионална отговорност“ на нотариусите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Каква е доказателствената сила и имат ли доказателствено значение документите за настъпил инцидент с гражданско въздухоплавателно средство на територията на летище в Република България, съставени при условията и по реда на нормативните актове, които ги предвиждат (Закон за гражданското въздухоплаване, Наредба №13/27.01.1999 г. за разследване на авиационни произшествия, Наредба №20/24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, летателни площадки, системи и съоръжения за наземно обслужване, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и да достъпа до пазара на наземно обслужване в летищата (заглавието на Наредба №20/24.11.2006 г. в приложимата редакция към 08.07.2018 г., а сега – Наредба №20/24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, за лиценциране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищатата) и Наредба №14/15.10.2012 г. за летищата и летищното осигуряване, за съда, който разглежда гражданските последици от инцидента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
е неотносим по делото. Ответникът поддържа, че според заключенията на вещите лица избраният метод на лечение е правилен и съответства на поставената диагноза. Излага становище, че според заключението на вещите лица, хирургичната интервенция не е във връзка с настъпилата смърт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
1. Какво е съдържането на понятието „справедливост“ и какви са критериите за определяне на конкретен размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД и длъжен ли е въззивният съд при определяне на конкретния размер на обезщетението да вземе предвид и обсъди всички факти и обстоятелства, установени от събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и изслушаните по делото експертизи, в хипотеза, при която не споделя крайния извод на първоинстанционния съд за размера на дължимото обезщетение?
2. Застрахователният договор, сключен от лечебното заведение в изпълнение на задължението му по чл. 189 ЗЗ, покрива ли и отговорността му по чл. 49 ЗЗД.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
чл. 122 ал. 1 ЗЗД, чл. 131 ГПК, чл. 219 ал. 3 ГПК, чл. 219 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 287 ал. 2 ГПК, чл. 290 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 2 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 469 КЗ, чл. 49 ЗЗД, чл. 50 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2021
Допустимо ли е с договор дерогирането на предвидения в чл. 469, ал. 1 КЗ принцип , че застраходателното събитие по застраховка „професионалната отговорност на лечебното заведение и медицинския персонал” е настъпването на вредоносния резултат?
Налице ли е противоречие с императивна правна норма - чл. 469 КЗ възприемането, че събитието по застраховка „професионалната отговорност на лечебното заведение и медицинския персонал„ е предявяване на претенцията, и допустимо ли е това, както и при възприемане Cleims –mode модел на застраховане и при липса на ретроактивно покритие на настъпили застрахователни събития преди датата на начало на покритие по застраховката, следва ли да се счита, че застрахователното събитие е единствено предявяването на претенцията за обезвреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.