чл. 273 ГПК

Задължен ли е въззивният съд, когато потвърждава първоинстанционното решение и не препраща към неговите мотиви, да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 ГПК?
Достатъчно ли е въззивният съд само да посочи правните си изводи относно всеки елемент по спорното право, като формално заяви, че е извършил задълбочен анализ на събраните доказателства, без да са изложи собствени мотиви по какъв начин стига до правните си изводи?
Дали в производството, образувано по искане за изменение на определения режим за упражняване на родителските права, съдът е длъжен да вземе предвид синдрома на родителско отчуждение и невъзможността да се осъществява действащият режим на лични контакти?
За задължението на въззивния съд да прецени ефективността на действащия режим на лични отношения при констатирано неизпълнение поради обстоятелства, свързани с поведението на родителя, упражняващ родителските права и отчуждаване на детето от родителя, който не упражнява правата, и отказва на детето да се вижда с този родител?
Следва ли съгласно критериите за изменение на мерките по чл. 59, ал. 9 СК да се обсъдят обстоятелства относно отчуждаването на детето и поведението на отглеждащия родител спрямо другия родител, за създаване на пречки от отглеждащия родител за осъществяване на лични отношения с другия родител, поради противоречие на въззивното решение с практика на ВКС, намерила израз в т. V ППВС №1/12.11.1974 г. при иска, основан на изменени обстоятелства (понастоящем чл. 59, ал. 9 СК)?
Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства и доводите на страните, в частност при преценка по чл. 59, ал. 2 СК, допустимо ли е съдът да обсъди само част от посочените в чл. 59, ал. 4 СК въпроси?