чл. 228 ал. 3 ГПК

е налице противоречие с практиката на ВКС- определение №618/24.11.2015 г. по ч. т. д.№2924/2015 г. на I т. о.; 4/ За приложното поле на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК предвид обстоятелството, че исковете не са предявени срещу лицата посочени в адресната част на ИМ, видно от петитума. Това следва ли да бъде прието за изключение от приложното поле на правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК?; 5/ Как следва да се разпределят разноските в случаите на прекратяване на производството по отношение на участвало в процеса лице /в случая представителя за уреждане на претенциите в РБългария на ответника/, срещу което не е бил насочен предявения иск; 6/ Как следва да се процедира при различие в имената на лицата, посочени в адресната част на ИМ и имената на лицата, посочени в петитума на ИМ като ответници и след уточняването им, това представлява ли основание за прилагане на разпоредбата на чл. 228, ал. 3 ГПК?“- с твърдение, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Обосновават недопустимостта на атакуваното определение с нарушение на принципа на диспозитивното начало, тъй като съдът се произнесъл по присъждане на разноски на застрахователни дружества, срещу които не са предявявани претенции и същите не са посочвани като ответници по делото. Обосновават очевидната му неправилност с това, че съдът не е извършил необходимите действия за преценка на фактите от значението за спора. Твърдят, че съдът в нарушения на формалната логика и опита е приложил нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК в смисъл, противоположен на действителния. Същевременно съдът не извършил необходимите действия за преценка на фактите от значението за спора, а именно - прекратяване на делото на фаза ИМ, както и фактическата и правна сложност на делото, единственото действие, извършено от страна на ответника - подаване на отговор на ИМ.