30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 49 ЗЗД

Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

От кога започва да тече давност за лицата, които не могат да упражнят свои собствени права?
Въззивният съд не се е произнесъл по всички доказателства, възражения и доводи на страните, за което поддържа противоречие с Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №388 от 17.10.2011 г. по гр. д. №1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение №94/28.03.2014 г. по гр. д. №2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение №55 от 3.04.2014 г. по т. д. №1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение №63 от 17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение №111 от 3.11.2015 г. по т. д. №1544/2014 г. на ВКС, II т. о.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елизабет Петрова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Какво е съдържанието и обхватът на задължителната сила на мотивите на съдебното решение по чл. 223, ал. 2 ГПК в отношенията между подпомагана и подпомагаща страна? Следва ли съдът по второто дело да зачете фактическите констатации и правните изводи от мотивите на решението по първото дело между същите страни, и при какви условия може да не го направи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Теодора Гроздева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

При претенция за неимуществени вреди и предвид критериите за справедливост, визирани в чл. 52 ЗЗД, допустимо ли е искът да бъде уважен напълно в пълния претендиран размер, без да е налице налична медицинска документация и без изготвена съдебно-медицинска експертиза, с които да се докаже един от елементите на неимуществените вреди, а именно влошено здравословно състояние на ищеца, като се има предвид, че при произнасянето си съдът следва да отчете характера на увреждането, обстоятелства и начина, свързани с причиняването му, допълнителното влошаване на здравето, моралните страдания, възможностите за пълно оздравяване или остатъчните последици за в бъдеще, търпените от увреждането болки, страдания и дискомфорт?
Допустимо ли е искът да бъде напълно уважен, при липсата на писмени доказателства за здравословното състояние на ищеца, само въз основа на ангажираните гласни доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Дияна Ценева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Кой е приложимият закон – КЗ /отм./ или КЗ / в сила от 01.01.2016 г. / по отношение на регресно право на застрахователя по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите спрямо застрахования водач, когато застрахователният договор с него е сключен при действието на отменения КЗ, застрахователното събитие / ПТП / е настъпило при действието на КЗ / в сила от 01.01.2016 г. / и плащането на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя е осъществено при действието на КЗ / в сила от 01.01.2016 г./?
Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани доказателства, твърдения и възражения на страните, от значение за изхода на спора, в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение тези доказателства, твърдения и доводи?
Какво е задължението на съда във връзка с преценката дали дадено заключение по допусната съдебна експертиза е пълно, обективно и компетентно?
В какво се изразява задължението на съда преди да допусне повторна или допълнителна експертиза да извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 201 ГПК?
Дължи ли се обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне като положи грижата на добрия стопанин?
Доказано ли е твърдяното безкасово плащане, което е оспорено от страна по делото, ако назначената съдебно-счетоводна експертиза, имаща за задача установяване на извършено плащане от застраховател към увредено лице, с цел суброгиране в правата на удовлетворения кредитор, проверката на вещото лице, дали е извършено плащане, да се изразява единствено в направена справка по телефон със служител на застрахователното дружество – ищец, което е задължено да нареди сумата?
От кой момент започва да тече давността за регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ срещу делинквента: от възникване на задължението на делинквента за заплащане на обезщетение за вреди или от датата на плащането на това задължение от страна на застрахователя в полза на увреденото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Допустимо ли е въззивното решение при нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Атанас Кеманов

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли да бъде определено обезщетение за вредите от смъртта на нероденото дете отделно от смъртта на майката?
Следва ли да бъде оценено поведението на съжителстващия мъж след смъртта на жена му и нероденото им дете и създаването на ново семейство основание ли е да се приеме, че болките и страданията при същия са намалили интензитета си?
Как следва да бъде определен справедливият размер на обезщетението, когато за неимуществените вреди /болки, страдания, дискомфорт/ на пострадалия се съди единствено и само на базата на свидетелските показания и при определяне размера на неимуществените вреди следва ли да бъде преценено поведението на пострадалите лица, претърпели деликта?
Какво следва да е поведението на въззивния съд, ако приеме, че първоинстанционният съд не е определил в доклада си правилно правната квалификация на предявения иск и в какво се състои искането и длъжен ли е да даде указания за установяване на фактите и обстоятелствата по новата претенция на приетия от него за разглеждане иск?
Инициативата на починалата родилка за определяне начина на родоразширение и изборът от нейна страна на по-рисковата медицинска дейност представлява ли съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и основание ли е за намаляване отговорността на лечебното заведение и размера на присъденото обезщетение за причинената й смърт?
Даденото информирано съгласие за определен начин на провеждане на раждане и заявеното преди това желание от страна на бременната същото да бъде проведено именно по предприетия начин задължават ли медицинския екип при възможност да се съобрази с искането?
Следва ли поведението на пострадалите лица – обстоятелството, че са продължили живота си скоро след настъпилата смърт по начин, водещ на извод за намален интензитет на страданията им, да бъде обсъден и преценяван от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Собственикът на имот, който не полага дължимата грижа на добрия стопанин за имота си и в него се събират свободно/безконтролно трети лица, които допълнително увреждат и занемаряват имота, включително извършващи противообществени прояви, може ли с това си поведение да причини вреди, вкл. пропуснати ползи, на собственик на съседен имот, който от това не може спокойно да ползва лично или чрез трети лица имота си, вкл. отдавайки го под наем?
Вредоносно ли е неподдържането на имот от собственика му и оставянето му в рушащ се вид или без надзор и поддръжка, или неограден, или необезопасен, и превръщал се в сборище на клошари, агресивни или наркозависими лица, или алкохолици?
Кой носи отговорност за вредите от състоянието на имота - собственикът или събиращите се в изоставения рушащ се имот клошари, агресивни или наркозависими лица, или алкохолици?
Може ли да бъдат присъдени вреди от пропуснати ползи за очаквани, но неосъществени приходи, дължими за периоди след завеждане на исковата молба, но в хода на процеса и представлява ли това съобразяване от съда на обстоятелства по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК като факти, настъпили след предявяването на иска?
Как следва да се докаже сигурното настъпване на пропуснатите ползи като очакван, но неслучил се прираст в имуществената сфера на ищеца?
Какви са, кога са налични и завишени ли следва да бъдат критериите при преценка за наличието на пропусната полза?
При наличието на сключен договор за наем с трето лице с посочена наемна цена, прекратен предсрочно от наемателя по причини, лежащи извън наемателя и наемодателя, това обосновава ли вреда от пропуснати ползи, които да бъдат търсени от лицето, причинило прекратяване на договора с поведението си?
Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства?
Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор?
Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респ. неоснователни?
С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба и отговора към нея, то следва ли въззивният съд да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи?
Наличието на роднинска възраст между свидетел и страна по делото обуславя ли непременно основание за заинтересованост на показанията на този свидетел? Следва ли съдът да изложи конкретни мотиви, намиращи опора в материалите по делото, обосноваващи довод за заинтересованост на този свидетел?
Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди и служебно да прецени свидетелски показания с оглед на заинтересованост на свидетеля и да обсъди показанията му ведно с всички други доказателства по делото?
Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо приема или не приема показанията на свидетел, както с оглед заинтересоваността на свидетеля, така и с оглед достоверността на показанията и съответствието им с останалите доказателства по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Ограничен ли е съдът при произнасяне от фактическата обстановка и обстоятелствата в исковата молба и приемането на различна фактическа обстановка, в случая на свидетеля, води ли до очевидна неправилност на решението?
Когато съдът приеме за установена фактическата обстановка от показанията на свидетеля, която е различна от тази в исковата молба, не подлежи ли на отхвърляне искът?
Ограничен ли е съдът при произнасяне по съществото на правния спор само до заявеното искане, т. е. в рамките на заявения на основата на конкретни фактически обстоятелства петитум, съгласно чл. 6 ГПК; Неспазване на диспозитивното начало обуславя ли недопустимост на решението; Длъжен ли е съдът да се произнася само по въведените от страните твърдения и възражения с оглед принципа на диспозитивното начало, уреден в чл. 6, ал. 2 ГПК, и допустимо ли е съдът да се произнася по твърдения, които въобще не са били наведени от страните?
За доказването на отговорността по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД нужни ли са доказателства; Достатъчно ли е само да се твърди от ищеца в исковата молба за „наличие на дълбока дупка от изровен асфалт“ и от свидетеля за дупка на пътното платно“, без фактически доказателства, за ангажиране отговорността по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД?
Достатъчно ли е при определяне обезщетението за неимуществени вреди съдът само да спомене, че е съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД, или е необходимо да бъдат изброени конкретните критерии и как те се отнасят към конкретно установените обстоятелства по делото?
В какво се състои оценката на обстоятелствата, които обуславят вредите, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди; Достатъчно ли е съдът да изброи обстоятелствата или е необходимо да обоснове влиянието на всяко едно върху размера на обезщетението?
Как следва да се прилага разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилите вреди; Достатъчно ли е увреденият да е благоприятствал настъпването на отрицателния резултат, чрез противоправно поведение, като не е положил дължимата грижа към себе си, не проявява нужното внимание, изискуемо или предполагаемо според неписаните житейски правила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли да бъде намалена отговорността на ответника, ако увреждането е съпричинено и от други лица /в това число и ищеца, който не е създал дължимата организация за оказване на качествена медицинска помощ/, които следва да заплатят съответната част от дължимата сума, основано на фактическите обстоятелства, съществували към датата на увреждането?
От значение ли е обстоятелството дали против тях е налице влязъл в сила акт на наказателния съд, или не?
Дали формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдила ли е и анализирала ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните? Следва ли и имала ли е процесуално задължение въззивната инстанция да обсъди въведените от страните доводи и възражения, както и да обсъди всички доказателства по делото?
Следва ли съдът да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на доказване в процеса, и допустимо ли е да се възприеме „частично“ и „избирателно“ заключение на вещо лице, което служи за мотив да бъде уважен евентуален иск и едновременно с това същото това заключение съда да е счел, че не следва да обсъжда като доказателство в процеса?
Въззивният съд длъжен ли е да мотивира решението си, като се произнесе по всички искания и възражения на страните като изложи собствени правни и фактически изводи по същество на правния спор?
Дължи ли съдът произнасяне по наведените в гражданския процес възражения за съпричиняване на вредоносния резултат при наличието на влязла в сила присъда по наказателно дело, в която е прието, че противоправният резултат не е настъпил по изключителна вина на подсъдимия?
Когато с влязла в сила присъда не е определен размерът на съпричиняване на вредите от подсъдимите, тя задължителна ли е за гражданския съд?
При определяне конкретния принос на делинквентите следва ли да се установи тяхното обективно, каузално участие за настъпване на вредоносния резултат, като се съобрази в каква степен противоправното поведение на всеки един от тях е присъща, естествена, логично последователна предпоставка за настъпване на вредите, респ. налице ли е необходимата пряка причинно-следствена връзка в единния цялостен съпричинителен процес между фактите и явленията от обективната действителност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

123356 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела