30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 25 ЗЗД

Чл. 25. (1) Действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила да настъпи то.
(2) Сбъдването на условието има обратно действие.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Противоречи ли на закона уговорка, с която страните са се споразумели вещно транслативният ефект на договор за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост да настъпи след заплащане на продажната цена?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Нормата на чл. 117а ЗОП, в редакцията преди изменението / ДВ бр.108/22.12.2024 г. / изисква ли наличие на допълнително споразумение / съгласие между страните по договор за възлагане на обществена поръчка, за да възникне субективно право на допълнително увеличено възнаграждение по договора, когато в резултат на инфлация съществено са се увеличили цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Посочва се, че посредникът не е страна по сделката и основната му функция се изчерпва със свързване на страните и уточняване на техническите и други параметри на сделката, в който смисъл се цитира практика на Върховния административен съд. Поддържа се, че посредникът има право на възнаграждение със сключването на сделката, за която е посредничил, независимо, че някоя от страните не е изпълнила задължението си в който смисъл са определенията по т. д.№689/1010 г., по т. д.№252/2009 г. и по т. д.№288/2012 г. на ВКС. Посочва, че практиката на ВКС - решението по т. д.№1565/2022 г. на 1, т. о. съдържа произнасянето, че уговореното условие трябва да е съобразено с равнопоставеността на договарящите страни и с възмездния характер на договора, като несбъдването му не трябва да води до освобождаване от типичната за договора престация. Цитира се и решението по т. д.№1561/2017 г. на 2, т. о. на ВКС - преценката относно сбъдването на условието - отлагателно или прекратително следва да се осъществи по правилата на логиката при съпоставка между поведението на страната и закономерния ход на събитията като се отчете интересът на страните в предметната рамка на сключения договор.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Допустимо ли е тълкуването на договор да доведе до смисъл, коренно противоположен на ясно и недвусмислено изразената воля на страните? При тълкуване на договора следва ли съдът да търси действителната воля на страните, при спазване на чл. 20 ЗЗД? Допустимо ли е разширително да се тълкуват ясни и непротиворечиви договорни клаузи, по които страните нямат спор относно техния предмет и съдържание? Докъде се простира възможността на съда да тълкува договорите и анексите към тях по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на това тълкуване да се променя действителната воля на страните? Следва ли да се тълкуват всички уговорки между страните, в това число и ясните и еднозначни такива, или на тълкуване по чл. 20 ЗЗД подлежат само неясните и двусмислени уговорки? Следва ли при тълкуване на съдържанието на един договор и анексите към него да бъде съобразена действителната, а не предполагаема воля на страните и следва ли договорните разпоредби да се тълкуват във връзка една с друга, както и в смисъла, който произтича от целия договор? Какви следва да са предпоставките за критериите по чл. 20 ЗЗД, при търсене на действителната воля на страните при неформален двустранен договор? Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите по чл. 20 ЗЗД, от които произтича процесното правоотношение и при формиране на правните и фактически изводи да търси общата воля на страните, произтичащи от тези договори? При тълкуване на договорни клаузи следва ли съдът да изследва спорната уговорка с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите в практиката и добросъвестността? Може ли самият факт на подписване на анекса към договора, за нови уговорки в бъдеще, след като са извършени всички уговорени с основния договор действия, да санира настъпила неизправност на една от страните и невиновността на другата? Може ли с уговорените нови действия да бъдат новирани сроковете за действия, за които вече е настъпило неизпълнението? Допустимо ли е договорената с анекса за нови действия в бъдеще клауза, че „останалите клаузи на договора запазват действието си така, както са уговорени“, да бъде тълкувана от съда така, че за „новия анекс ще се прилагат горепосочените правила“ – условията по договора, които вече са се сбъднали? Кой е началният момент от който започва да тече давността, ако задължението е без срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Следва ли въззивният съд, при неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи, да извърши тълкуване според визираните в чл. 20 ЗЗД критерии, за да изясни действителната воля на страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Може ли да се приложи чл. 67 ЗС по отношение на носителя правото на строеж, когато упражняването на това право е поставено под условие, независещо от волята и възможностите на носителя му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Какви са последиците от разпределението на тежестта на доказване в гражданския процес и от недоказването на дадено фактическо твърдение или обстоятелство? Достатъчно ли е за доказването на предпоставките по чл. 135, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД — недобросъвестността и знанието за увреждане у ответника - приобретател по атакувания с иска възмезден вещнопрехвърлителен договор, установяването по делото на няколко кумулативно дадени обстоятелства - индиции (косвени доказателства)? Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите на решението си правно релевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото? Възможно ли е предварителният договор по чл. 19 ЗЗД да бъде сключен с модалитет – срок, отлагателно или прекратително условие, и прекратява ли се облигационната обвързаност на страните по него с настъпването му? Какви са обективните критерии, които съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД следва да бъдат приложени при тълкуването на действителната воля на страните? Докъде се простира възможността съдът да тълкува договорите по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на това тълкуване да се променя действителната воля страните? Следва ли да се тълкуват всички уговорки между страните, в това число ясните и еднозначните такива, или на тълкуване по смисъла на чл. 20 ЗЗД подлежат само неясните и двусмислени уговорки? Могат ли да се доказват посредством свидетелски показания субективни възприятия на трети лица? Процесуалните бездействия на някои от другарите могат ли да вредят на останалите? Преклудира ли се правото на другар (ответник) да представи новооткрити доказателства по чл. 266, ал. 1, т. 1 ГПК, които не са му били известни, но са били известни на другите другари (ответници), но не са представени от тях поради тяхното бездействие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Следва ли да се приеме, че са спазени изискванията за формата и съдържанието на предварителния договор по чл. 19 ЗЗД, за да бъде договорът годно основание за възникване и съществуване на валидно договорно правоотношение с насрещни права и задължения, по отношение на недвижим имот, който не е индивидуализиран с площ, местоположение, договорът не съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, прехвърлителят не е собственик на недвижимия имот? Ищецът по иска, в чиято полза е издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка държател ли е на имота, при положение, че не е демонстрирал или извършвал действия спрямо собственика на имота, с които да е показал, че владее имота за себе си? В този случай от значение по делото ли ще е обстоятелството, че ответникът не се е противопоставил на владението му при хипотезата, че ищецът е признавал в кореспонденцията си с Общината, многократно, че е извършил незаконно строителство в процесния имот общинска собственост, че желае да закупи общинския имот? В същото време от страна на ответника е съставен акт за узаконяване на името на общината, изрично е отбелязал в молбата-декларация, че сградата е собственост на Община Бургас? Съставлява ли владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС упражнявана фактическа власт въз основа на сключен с несобственик договор за продажба на недвижим имот, в който е направена единствено уговорка за едно евентуално бъдещо събитие? Кога презумпцията на чл. 69 ЗС се счита оборена и в какво се изразява субективната страна на владението, изразяваща се в намерението да се свои вещта и нейното обективно проявление, при наличие на действия, целящи отблъскването на установеното владение и при заявени претенции за имота? Допуснато ли е неправилно приложение на закона при определяне стойността, с която се е увеличила стойността на недвижим имот в резултат на направени в него подобрения, когато липсват данни за състоянието на имота и степента на завършеност, към момента на установяване на владение в него от ищецът по иска, както и пазарната стойност на имота в това му състояние? Съставляват ли подобрения движимостите, отделянето на които не води до съществено изменение на имота? Съобразно правомощията си, задължен ли е въззивният съд да изясни спора при наличието на две взаимоизключващи се заключения на едно и също вещо лице? При направено оплакване във въззивната жалба за необоснованост на основното и допълнителното заключение на вещото лице и за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, следва ли въззивният съд служебно да назначи нова експертиза? Следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение да обсъди всички събрани по делото доказателства и да коментира кои от тях установяват правнозначими факти и кои не; длъжен ли е да обсъди в цялост доказателствено средство или може да обсъди само част от него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Допустимо ли е упражняването на потестативното право за оттегляне на поръчката да представлява недобросъвестно поведение по чл. 25, ал. 1 ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Александър Цонев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Има ли правно значение обстоятелството, че ответникът и назначеният синдик отказват да представят намиращи се на територията на предприятието писмени доказателства, за доказване на съществуването на вземанията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

12312 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела