30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 125 ТЗ

Прекратяване на участие в дружеството
Чл. 125. (1) Участието на съдружника се прекратява:
1. при смърт или поставяне под пълно запрещение;
2. при изключване;
3. при прекратяване с ликвидация – за юридическите лица;
4. при обявяване в несъстоятелност.
(2) Съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването.
(3) Имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

По какъв начин следва да се изчисли стойността на дружествен дял, предмет на договор за продажба, който не е изпълнен /вписването е осуетено/, когато е повдигнат спор за нанесени имуществени вреди по реда на чл. 49 ЗЗД под формата на пропуснати ползи касателно действителната стойност на дела?
При данни за неосъществявана от ответното дружество търговска дейност, чийто дружествен дял е предмет на продажба, както и за липса на задължения, релевантна за размера на дружествения дял ли е стойността на внесената в капитала му непарична вноска - недвижим имот?
Налице ли е вреда под формата на пропусната полза за купувача по сключен договор за продажба на дружествен дял на търговско дружество на цена под действителната стойност на дела, в случай че управителят на дружеството подаде нередовни документи за вписване в Търговския регистър, въз основа на които се постановява отказ за вписване на новия собственик, след което дружествения дял се прехвърля с договор за продажба на трето лице и се вписва в Търговския регистър?
Релевантна за преценката на действителния размер на дружествения дял, а оттам и за размера на нанесените имуществени вреди, ли е стойността му съобразно чл. 125, ал. 3 Търговския закон, уреждаща хипотеза на прекратяване участие на съдружник в дружеството?
Има ли значение за действителната стойност на дружествения дял, а оттам и за размера на действително нанесените имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, евентуалният размер на дивидента /разпределяне на печалба/ в годината на прехвърляне на дела и/или евентуално последващо прехвърляне на дела от новия собственик на трето лице?
Достатъчно ли е установяването на значително по-висок размер на дружествения дял спрямо продажната цена по договор за продажба, за да се обоснове извод за нанесена вреда, под формата на пропусната полза, при отказ от вписване на продажбата от управителя на дружеството и последващо прехвърляне на дела на трето лице?
При наличие на данни от публично достъпната партида на търговското дружество, чийто дружествен дял е предмет на прехвърляне, за вписана непарична вноска, правно релевантно ли е за преценката дали имотът е собственост на дружеството, че същият не е бил заведен в счетоводните регистри или приложение намира чл. 10 Закона за търговския регистър? Може ли съдът да приеме, че не е извършена апортна вноска, въз основа на счетоводни регистри на дружеството, при липса на други доказателства в тази посока и при данни за вписване на апорта в Агенция по вписванията, Търговски регистър по партидата на дружеството?
В случай че едно и също физическо лице е управител на дружество, едноличен собственик на капитала на дружеството, чийто дял е предмет на прехвърляне, на дружеството, имащо задължение да заяви вписване на промените при прехвърлянето на дела му, и на дружеството, в чиято полза, след осуетяване вписването на първия купувач, е прехвърлен дружествения дял, може ли да носи солидарна отговорност за вреди пред купувача, извън хипотезата на управленски деликт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Следва ли въззивният съд при извършване на анализ на обезценка на дълготрайни активи да допусне служебно доказателства, необходими за прилагане на императивни материалноправни норми относно обезценката на дълготрайни активи на предприятие, при предявен иск чл. 125, ал. 3 ТЗ, когато обезценката е надлежно оспорена и с приетите по делото експертизи не е даден отговор на въпроса за действителното обезценяване на активите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Дали при смърт на съдружник в дружество с ограничена отговорност и наличие на клауза в дружествения договор, че неговите наследници придобиват качеството съдружници, последните получават пълния обем права /имуществени и неимуществени/ с факта на приемане на наследството, дори те да са трети за дружеството лица, или е необходимо да бъде взето изрично решение от общото събрание за приемането им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Добрева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Относно задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и да изложи мотиви във връзка с тях. (По частичен иск за сумата 6000 лева, представляваща текуща печалба на Адвокатско дружество „Н.“ – в ликвидация за 2016 г.)

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Относно правилата, по които се тълкува волята на страните по договора.
При спор за смисъла на договорна клауза, с която трето лице встъпва в дълг за определено вземане, длъжен ли е съдът да изследва уговорката с оглед характера на задължението?
Възможно ли е давностният срок на задължението на първоначалния длъжник да е различен от давностния срок на задължението на встъпилия в дълга нов длъжник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими факти, обстоятелства, доказателства, доказателствени средства, искания, твърдения и възражения и да изложи конкретни мотиви по всяко едно от тях за точното прилагане на закона относно отговорността при „управленски деликт“?
Процесуално допустимо ли е приемането за разглеждане насрещна искова молба /чл. 367, ал. 4 ГПК/ и допустимо ли е решението на съда по търговски спор, когато са предявени обективно евентуално съединени искове /3 броя – чл. 240 ЗЗД, чл. 55 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД/ и при оспорени факти и оспорени основания на всички евентуално съединени искове /чл. 367, ал. 1 ГПК/, с допълнителната насрещна искова молба /чл. 372, ал. 2 ГПК/ се оттегли главният иск /чл. 240 ЗЗД/, посочат нови факти и обстоятелства и вместо него се формулират в обстоятелствената част и петитум друг иск и наред с това се предяви нов евентуален иск /чл. 145 ТЗ/, различен от първоначално предявените евентуални искове /чл. 55 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД/?
Към кой момент трябва да е налична абсолютната процесуална предпоставка по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ ако решението за реализиране на отговорността е взето:
3.1. след предявяване на исковата молба /в хода на съдебния процес/ и може ли това последващо решение да „санира тази първоначална липса на абсолютната процесуална предпоставка“?
3.2. когато е оспорена материалната доказателствена сила /достоверността на съставяне/ на протокола на общото събрание на съдружниците, респ. протокола-решение на едноличния собственик и ползващият това доказателство не е доказал достоверността на датата на съставяне?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1/ Какви са процесуалните предпоставки за допускане на доказателства във въззивното производство при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК; 2/ Длъжен ли е съдът да допусне исканите доказателства, ако искането е направено своевременно пред първата инстанция и ако във въззивната инстанция е направено общо оплакване за допуснато нарушение от съда с отказа му да допусне поисканите доказателства, но липсва изрично позоваване на чл. 266, ал. 3 ГПК; 3/ Длъжен ли е въззивния съд да събере доказателствата, които не са били допуснати от първата инстанция поради съществени процесуални нарушения; 4/ Длъжен ли е въззивният съд служебно да определи вярната правна квалификация на предявения иск; 5/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички правнорелевантни доводи и искания на страните като определи вярната квалификация на спора. Касаторът твърди, че по тези въпроси въззивният съд е процедирал в противоречие със съдебна практика на ВКС – решения по чл. 290 ГПК, изрично посочени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. С довод за липса на практика на ВКС касаторът твърди, че е налице допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ Налице ли е имуществено обогатяване на едноличния собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност при увеличаване на дружествения дял чрез предоставяне на имущество на дружеството и 2/ Следва ли заплащането на дружествения дял при напускане на съдружник да бъде съобразено с разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ, ако наред със сключения договор за продажба на дружествения дял той е извършил и други правни действия за увеличаване на имуществото на дружеството. Поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно с довод за нарушение на материалния закон в резултат на което съдът е приел, че предаването на техническата документация за изграждането на оранжерия в имота, извършено от ищеца на ответника, не представлява неоснователно обогатяване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Относно правилата, по които се тълкува волята на страните по договора.
При спор за смисъла на договорна клауза, с която трето лице встъпва в дълг за определено вземане, длъжен ли е съдът да изследва уговорката с оглед характера на задължението?
Възможно ли е давностният срок на задължението на първоначалния длъжник да е различен от давностния срок на задължението на встъпилия в дълга нов длъжник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Следва ли въззивният съд при извършване на анализ на обезценка на дълготрайни активи да допусне служебно доказателства, необходими за прилагане на императивни материалноправни норми относно обезценката на дълготрайни активи на предприятие, при предявен иск чл. 125, ал. 3 ТЗ, когато обезценката е надлежно оспорена и с приетите по делото експертизи не е даден отговор на въпроса за действителното обезценяване на активите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

1235 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела