чл. 124 ал. 1 ГПК
Видове искове
Чл. 124. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Силата на пресъдено нещо/СПН/ и издаденият изпълнителен лист имат ли сила/ проявяват ли действие/ и срещу трето лице - страна в изпълнителния способ, което е придобило вещта след вписване на тежестите, т. е. има ли това лице качеството на „трето лице по см. на чл. 429, ал. 3 ГПК?
Приобретателят на вещ, вече обременена с тежести, притежава ли правата на длъжника по чл. 439 ГПК и правата на третите лица по см. на чл. 435, ал. 3 и 5 ГПК и чл. 440 ГПК или попада в кръга лица по см. на чл. 429, ал. 3 ГПК, които са обвързани от СПН и издадения изпълнителен лист?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Иванова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Може ли да се загуби и погаси и да не настъпи универсално правоприемство на владението като фактическо отношение да стане част от наследствената маса, когато наследодателят не е упражнил правото си, дадено му по силата на влязъл в сила съдебен акт, да поиска от съдебен изпълнител принудително възстановяване на владение срещу лицата, посочени в съдебния акт и неупражняването на това право да получи владението чрез съдебен изпълнител по силата на изпълнителен лист дава ли материално и процесуално право на наследниците да предявят иск по чл. 108 ЗС срещу трети лица? Доколкото владението е фактическо състояние и не е част от състава на наследството при смърт на невладеещия наследодател преминава ли правото на иска по силата на универсално наследствено правоприемство към наследниците, след като правото на владение не е част от състава на наследството и наследствената маса и допустим ли е иск по чл. 108 ЗС, предявен от наследници след като наследодателят приживе не е упражнил в 10 г. срок правото си на иск по чл. 108 ЗС и в тази хипотеза погасява ли се правото на иск по чл. 108 ЗС за наследниците на наследодателя? Може ли при ненаследено право иск за владение да се предяви допустим иск по чл. 108 ЗС за владение върху недвижим имот, което не е било упражнявано от наследодателя към момента на неговата смърт? При установяване на съществувалите фактически отношения, в които е участвал наследодателят при бездействие за упражняване на процесуалните и материални субективни права на иск по чл. 108 ЗС за недвижим имот, може ли да се придобие наследствено правоприемство на правото на иск, т. к. фактическите отношения поради бездействие на наследодателя и неупражняване на правото на иск не са част от наследството и наследствената маса? При законово регламентиране, че ефекти на настъпилото наследствено правоприемство не могат да се приложат към владението, защото то е фактическо състояние, а приемство има само в правата и задълженията, имат ли материално и процесуално право и обективна и субективна активна и пасивна легитимация в процеса и имат ли право на иск по чл. 108 ЗС наследниците?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елизабет Петрова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
е мотивиран със същия довод и се свежда до това кога е приложима противопоставимостта по чл. 17, ал. 2 ЗЗД – във всички случаи на привидни договори /при абсолютна симулация/ или само в случай на привиден и прикрит договор /при относителна симулация/.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Има ли право съдът с постановеното на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдебно решение да внася промени в съдържанието на сключения между страните предварителен договор?
Може ли да се обяви за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД сключен предварителен договор при положение, че едната страна по договора е неизправна по отношение на поето с предварителния договор задължение за заплащане на цена на имота, предмет на договора и неизправната страна? Е ли е възможно развалянето на обявен за окончателен по съдебен ред предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот?
Допустимо ли е изменение на иска едностранно от съда без да е направено такова искане с исковата молба, респ. насрещна такава и при липса на определение за изменение на иска?
Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 162 ГПК, чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 266 ал. 2 ЗЗД, чл. 271 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 307 ТЗ, чл. 362 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 9 ЗЗД
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Одобреният през 1999 г. улично-регулационен план е по чл. 21а ЗТСУ /отм./ и тази норма е приложима при уреждане взаимоотношенията между страните във връзка с отредените за улица 73 кв. м. от имота на ищците?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Атанасова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните доказателства? Длъжен ли е въззивния съд да основе изводите си при обсъждане на всички, а не на избрани доказателства, доводи, становища и възражения, като обсъди всички относими и допустими доказателства съобразно наведените от страните доводи и възражения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Необходимо ли е изпълнителен член на колективния орган за управление на акционерно дружество да бъде изрично упълномощен да подпише временно удостоверение за притежавани акции, съгласно чл. 167, ал. 1 ТЗ?
Допустимо ли е последователно във времето издаване на две временни удостоверения за притежаването на едни и същи записани акции от един и същи акционер?
Валидно ли е издаденото второ по ред временно удостоверение за едни и същи акции на един и същи акционер, при налично и непрехвърлено предходно?
Записването / незаписването на временни удостоверения в книгата на акционерите на основание чл. 179 ТЗ има ли отражение върху удостоверяваните със съдържанието им права?
Когато един и същ акционер притежава две временни удостоверения за едни и същи записани от него акции, кое от тях е противопоставимо на дружеството и трети лица - първото издадено, дори да не е записано в книгата на акционерите по чл. 179 ТЗ или второто / поредното / по време на издаване, когато то е записано в книгата на акционерите? Има ли незаписването на временното удостоверение в книгата по чл. 179 ТЗ за последица непротивопоставимост спрямо дружеството и/или трети лица на правата на притежателя му?
Валидна ли е каузална сделка за прехвърляне на неиздадени акции, в чийто предмет не е посочено, че се прехвърля издаденото за тях временно удостоверение и същото не е индивидуализирано като ценна книга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
чл. 113 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 167 ал. 1 ТЗ, чл. 175 ал. 1 ТЗ, чл. 179 ТЗ, чл. 185 ал. 2 ТЗ, чл. 187 ал. 2 ТЗ, чл. 187 ал. 3 ТЗ, чл. 187 ТЗ, чл. 250 ГПК, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 71 ТЗ, чл. 74 ТЗ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е в производството по отмяна да се разглеждат твърдения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са сред основанията, изрично посочени в чл. 303, ал. 1 ГПК?
Спазени ли са изискванията за редовност и допустимост на молбата за отмяна, когато липсват конкретни твърдения и доказателства относно новооткритите писмени доказателства или някое от другите основания по чл. 303, ал. 1 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Към 1958 г. възможно ли е разпореждане с правото на собственост върху дворно място от страна на държавата при действието и по реда на НПЖДЖФПНС (1957 г., отм.);
При възникване на етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата следва ли дворното място да се счита за обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, ако правата на отделните собственици върху мястото не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС (погрешно посочен, видно от доводите в жалбата, като чл. 40 ГПК);
За да се установи статутът на дворното място като обща част към възникнала етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата и мястото, следва ли да се докаже, че правата на отделните собственици върху мястото съответстват на правилото на чл. 40 ЗС;
По какъв начин се изразява волята на едноличния собственик на сградата и мястото относно правния статус на поземления имот след разпореждане с отделен обект от сградата - необходимо ли е изрично да е волеизявено, че дворното място остава в режим на обикновена съсобственост, или е достатъчно прехвърлените от собственика права върху мястото да не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС, за да се приеме, че поземленият имот е изведен от кръга на общите части;
При възникване на етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата следва ли дворното място да се счита за принадлежност към тези обекти макар и то да не е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС;
Дворното място - поземлен имот или урегулиран поземлен имот (парцел), принадлежност към построената в него сграда ли е, т. е. явява ли се сградата главна вещ, респ. дворното място принадлежност към нея и приложимо ли е правилото на чл. 98 ЗС в този случай;
Ако при разпореждане с отделен обект от сграда едноличният собственик на сградата и мястото прехвърли на приобретателя еднакви права от общите части на сградата и от дворното място, следва ли да се приеме, че дворното място също е придобило статут на обща част, макар и прехвърлените права да не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС;
И обратното - ако при разпореждане с отделен обект от сграда едноличният собственик на сградата и мястото прехвърли на приобретателя различни права от общите части на сградата и от дворното място (1) или воля за прехвърляне на общи части изобщо не е изявена, а се прехвърлят само идеални части от мястото - както е в настоящия случай (2), следва ли да се приеме, че дворното място е изключено от общите части.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 1 ал. 1 ЗВСОНИ, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 1 ЗС, чл. 38 ЗС, чл. 40 ГПК, чл. 40 ЗС, чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ, чл. 7 ЗВСОНИ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 98 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При предявен отрицателен установителен иск следва ли ответникът по иска, който се позовава на давностно владение, да докаже по безспорен начин началния момент на давностното владение, както и че същото е било явно, спокойно, несъмнително и непрекъснато?
Считат ли се за доказани твърденията на страна в процеса за изтекла в нейна полза придобивна давност, само въз основа на свидетелски показания на заинтересован от изхода на делото свидетел?
При установяване на незаконосъобразност на административен акт по реда на косвения съдебен контрол, кой е началният момент, от който може да се противопостави давност по отношение на лице, което не е било страна в административното производство по издаване на административния акт?
Какъв следва да е срока на упражняваното давностно владение – пет или десет годишен, при условие, че е установена незаконосъобразност на административен акт по реда на косвения съдебен контрол, от който акт лицето претендира придобити права?
Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо кредитира свидетелски показания, дадени в предишна съдебна инстанция, ако мотивира съдебния си акт с тях, в случай че пред него е направено възражение за заинтересованост на свидетеля?
Длъжна ли е въззивната инстанция да изложи мотиви по всички възражения?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните и да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като отрази в мотивите фактическите си констатации и правните си изводи относно съществуването или не на спорното субективно право?
При недопускане на доказателства от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения следва ли въззивният съд да ги допусне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.