Привиден кредитор

Отпада ли правният интерес от иска, предявен при условията по чл. 439 ГПК, когато длъжникът се е позовал на погасителен способ, осъществен след релевантния момент по чл. 439, ал. 2 ГПК, поискал е, но не е постигнал обезпечение чрез мярката „спиране на изпълнението“, и след предявяване на отрицателния установителен иск по изпълнителното дело, образувано по изпълнителния лист, изпълняемото право е погасено поради принудителното осребряване на имуществото на длъжника, а образуваното изпълнително производство е приключено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд му е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Обосновава допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с определение №95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. №510/2018 г. ВКС, IV-то ГО, което приема, че правният интерес от иска по чл. 439 ГПК произтича от стабилитета на правото на принудително изпълнение, с което се ползва влязлото в сила изпълнително основание, а законът не го свързва с необходимостта от образуване на конкретно изпълнително дело. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона (чл. 439, чл. 433, ал. 2 и чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК) и за развитието на правото, като се съобрази, че в своята практика Върховният касационен съд, а преди – Върховният съд, неизменно приема, че е недопустимо изменение на отрицателен установителен иск за вземане в осъдителен иск за вземането, доколкото се постига законовата забрана за едновременно изменение и на основанието, и на петитума на иска (чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК, а преди чл. 116, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./). Намира, че значение имат и решение №369/13.02.1980 г. по гр. д. №2448/1979 г. ВС, I-во ГО и решение №855/06.02.2002 г. по гр. д. №95/2001 г. ВКС, IV-то ГО особено като бъде съобразено, че към предявяването на иска по чл. 439 ГПК сумите все още не са били събрани принудително от длъжника. В тези решения се приема, че от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще търси исковата защита и дали да предяви положителен установителен иск или отрицателен установителен иск. Правният интерес ще бъде налице и когато е избран път на защита в по-ограничен обем, какъвто е този по отрицателния установителен иск. Решението по отрицателен установителен иск взето, без да е налице интерес, не се обезсилва само на това основание, щом като няма други нарушения при неговото постановяване.