Неустойка
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Неустойка” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При липса на съществени документи, които съгласно договора за възлагане и специалния закон обуславят приемането на възложената работа от страна на възложителя, налице ли е приемане на работата по смисъла на чл. 266, ал. 1 ЗЗД?
Когато документ, за наличието на който има императивно законово изискване, не е годен да послужи за целта, за която е изготвен, поради допуснати съществени пропуски при съставянето му от изпълнителя, представлява ли формалното му предаване в уговорените между страните по договора срокове изпълнение на задължението на изпълнителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При заявена претенция за защита на вземания на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, необходимо ли е да бъде установено фактическо предаване на пари в брой и при какви условия това може да се приеме за доказано, ако заетата сума е над 10 000 лв и в договора не е ясно разписан начинът на предаване на сумата?
При направено възражение срещу приета по делото тройна експертиза на подпис, длъжен ли е въззивният съд да допусне изслушването на повторна единична експертиза, ако ответникът оспорва авторството на подписа и разполага с частна експертиза с противоположно заключение?
Допустимо ли е въззивно решение, постановено по нередовна искова молба – в която спорното материално право не е индивидуализирано от ищеца надлежно, ясно и непротиворечиво, без да е предприета процедурата по чл. 129 ГПК и без на ответника да е даден нов срок за отговор срещу исковата молба?
Длъжен ли е въззивният съд да изследва всички релевантни за спорното право факти по предявения иск и да обсъди в мотивите към решението си всички относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, като изложи пълни, точни ясни и безпротиворечиви мотиви за крайните си изводи?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички относими доказателства по делото при изграждане на фактическите си изводи, да не основава решението си само на избрани от него доказателства без да обясни защо игнорира останалите и да не обсъжда непълно, едностранно и извадково доказателствата с оглед достигане до определен извод?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При очевидна изначална невъзможност за самостоятелно изпълнение на задължението да въведе същите в експлоатация по предвидения в закона ред в срок до 31.12.2008 год., поето преди издаване на акт 15, без да е уговорено съдействието на възложителите, изразяващо се в подписване на необходимите документи от тях и при отказ за съдействие от тях, не следва ли да отпадне отговорността за неустойка?
Следва ли отговорността за неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД да обхваща единствено задължения, които зависят единствено от волята и възможностите на длъжника по задължението, за да обезпечи тяхното изпълнение и когато съществува подобна клауза и при отказ от съдействие на ищците, не представлява ли същата договорена неравноправна клауза, противоречаща на добрите нрави?
Когато е договорена неустойка за неизпълнение на задължение, което не може да бъде изпълнено без съдействието на кредитора, а такова съдействие не е договорено и не се оказва, само по себе си това не дава ли основание за приложение на институтите, регламентирани в чл. 83, чл. 96 или най-малкото чл. 92, ал. 2 ЗЗД?
Замяната на длъжника СД “Етиком – Н. и Сие с „Вес-Инвест-Н“ ЕООД дава ли извинително основание на ищците да откажат да подпишат документите за издаване на акт 15 като предпоставка за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация и не следва ли с оглед злонамарените мотиви за неоснователно обогатяване на ищците, този отказ да води до отхвърляне на иска за неустойки?
Когато съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и констатира с оглед правната уредба, че е невъзможно изпълнението на задължението, за което се дължи неустойка, без съдействието на ищеца, не следва ли да даде указания в доклада по чл. 146 ГПК на ищците за представяне на доказателства, че е оказано необходимото съдействие и едва, след като се установи, че единствената причина за неизпълнението се корени в поведението на длъжника, да уважава подобен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Кои факти в един съдебен процес са обхванати от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение и съответно – произнасянето по тези факти кога обосновава преклудиране на възражения в следващ съдебен процес?
Изложените от страните факти в един съдебен процес, обективирани единствено в мотивите на крайния съдебен акт, обхващат ли се от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение?
Следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност?
Въпрос относно приложението на чл. 83, ал. 2 ЗЗД, която в конкретната хипотеза се намира във връзка с чл. 328 ТЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави без да е направено нарочно възражение за нищожност от ответната страна и следва ли в преценката си да вземе предвид всички заложени в т. 3 Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г., ОСТК на ВКС критерии и представлява ли предпоставка за съобразяване на тези критерии, правилното разпределение на доказателствената тежест по делото и изготвянето на пълен доклад с всички реквизити по чл. 146 ГПК?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си и да вземе предвид всички факти и обстоятелства, наведени от страните по делото, както и всички събрани доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, имащи отношение към размера на уговорената неустойка в преценката за противоречието й с добрите нрави и дали действително излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция?
Какви са обективните предели на задължителност на тълкувателните актове - Тълкувателни решения и Тълкувателни постановления на колегиите на ВКС и ВАС и по-конкретно ползват ли се със задължителен характер мотивите на същите или правила за поведение представляват само дадените отговори по поставените въпроси?
Кои са критериите, които следва да бъдат съобразявани в преценката на съдилищата за противоречието на неустоечната клауза с добрите нрави и дали същата излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция?
Нищожен ли е записът на заповед в случай, че не е доказано от поемателя или издателя наличието на каузално правоотношение, от което произтича вземането по ценната книга, но самият запис на заповед е изряден от формална страна и удостоверява изискуемо вземане?
Достатъчно ли е за целите на доказване съществуването на вземането, произтичащо от запис на заповед, издателят и поемателят да установят наличието на редовен от външна страна документ?
При наведено твърдение за наличие на каузално правоотношение, но липса на проведено пълно и главно доказване за него, запазва ли се абстрактният характер на записа на заповед и поражда ли последният правновалидни последици, обвързващи издателя и поемателя по ценната книга?
Какво е значението на релевираното в процеса каузално правоотношение и недоказването му, за обезпечаването на което е издадена запис на заповед, вземането по която ценна книга се оспорва от друг взискател в образувано изпълнително производство по реда на чл. 464 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анжелина Христова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Налице ли е правен интерес и допустимо ли е възражение с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на сделка от лице, което не е страна по нея, но решението по делото ще се отрази върху неговата правна сфера? Налице ли е правен интерес за заложния длъжник в производство по предявен срещу него иск с правно основание чл. 44а от 303, да въвежда възражения за нищожност на договора за особен залог и на договора, който той обезпечава, в случаите, когато изясняването на въпроса за действителността на договора за особен залог има преюдициално значение по отношение на възражението за прихващане на насрещни вземания между залогодателя и заложния длъжник? Длъжен ли е съдът да се произнесе по така направено възражение за нищожност?
Длъжен ли е съдът в производство по иск с правно основание чл. 44а от 303, предявен срещу заложния длъжник, да се произнесе относно нищожността на договора за залог и договора, който той обезпечава, и без да е направено възражение за нищожност от заинтересована страна и без да вземе предвид липсата на правен интерес на ответника, длъжник по договора за особен залог, да отправя подобни възражения?
Длъжен ли е съдът служебно да открие и съответно да сформира краен извод за нищожност на правна сделка, респективно на договор за залог и договора, който той обезпечава, в хипотезата на противоречие с материалния закон и/или поради липса на предмет по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, без да е направено възражение от заинтересована страна и как следва да процедира въззивният съд, когато констатира нищожност на сделка, относима към правата на страните?
Длъжен ли е при проверка правилността на обжалвания акт въззивният съд да се произнесе по всички наведени в жалбата възражения и доводи и да направи преценка на всички писмени доказателства?
Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно тези релевантни обстоятелства?
В качеството си на инстанция по същество, може ли въззивният съд да остави неразгледани направени пред него оплаквания и неразгледани определени писмени доказателства?
Противопоставимо на заложния кредитор ли е възражение за прихващане, направено от заложния длъжник, за вземане от залогодателя, възникнало след датата на съобщаване на заложния длъжник за учредяването на залога по реда на чл. 17, ал. 1 ЗОЗ и преди датата на съобщаване на заложния длъжник за пристъпване към изпълнение по реда на чл. 32 ЗОЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 104 ЗЗД, чл. 17 ал. 1 ЗОЗ, чл. 17 ал. 3 ЗОЗ, чл. 214 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 4 ГПК, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 306 ал. 2 ТЗ, чл. 306 ТЗ, чл. 307 ТЗ, чл. 32 ЗОЗ, чл. 44а ал. 2 ЗОЗ, чл. 44а ЗОЗ, чл. 452 ГПК, чл. 510 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 79 ЗЗД, чл. 83 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При преценка, дали неустойката по концесионен договор противоречи на добрите нрави, решаващият съд следва ли да вземе предвид за какъв вид неизпълнение е договорена неустойката – пълно, частично или забавено? Води ли до неоснователно обогатяване неустойка, която е еднаква за всички форми на неизпълнение?
Договорът за концесия за добив на подземни богатства какъв вид сделка е – гражданска, с административни елементи или едностранна търговска сделка?
Има ли задължение въззивният съд, като съд по съществото на спора, да направи свои фактически и правни изводи във връзка с фактите и обстоятелствата по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
„относно неустойката по предварителния договор“. Наред с това, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторите поставят и въпросите, за които поддържат, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно: 1. Налице ли е нищожност на неустойката поради нарушаване на добрите нрави, когато надхвърля размера на законна лихва, респ. размера на претърпените вреди, и 2. Как следва да се определят очакваните вреди от неизпълнението, за да се приеме, че клаузата за неустойка е нищожна.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Дачев
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какъв е обхватът на силата на пресъдено нещо на предходно осъдително решение за неустойка, предвидена в същия договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.