1) длъжен ли е съдът да изследва доколко работникът/служителят е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения и е възникнало правото му да получи трудово възнаграждение въз основа на валидно трудово правоотношение, в случай на претенции за прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от работника/служителя на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ; 2) допустими ли са свидетелски показания за установяване на добросъвестно изпълнение на трудовите задължения и длъжен ли е съдът преди това да изследва качеството на свидетелите и връзката им със страната в съдебното производство, която ги посочва; 3) длъжен ли е въззивният съд да разгледа и да се произнесе по всички събрани доказателства в хода на първоинстанционното съдебно производство, при постановяване на съдебното решение, дори ако тези доказателства не са разгледани от първоинстанционния съд в пълнота, но имат съществено значение за правилното решаване на спора; и 4) длъжен ли е въззивният съд да разгледа и да се произнесе по всички съображения, въведени във въззивната жалба относно допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят навежда допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поддържа, че тези въпроси били разрешени от въззивния съд в противоречие с решение №166/25.02.2010 г. по гр. д. №220/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС и определение №495/04.05.2010 г. по гр. дело №680/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, както и че въпросите били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Сочи се и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, като се твърди, че обжалваното въззивно решение било очевидно неправилно поради неправилно приложение на материалноправните норми.