чл. 25 ЗЗД

са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Посочва се, че посредникът не е страна по сделката и основната му функция се изчерпва със свързване на страните и уточняване на техническите и други параметри на сделката, в който смисъл се цитира практика на Върховния административен съд. Поддържа се, че посредникът има право на възнаграждение със сключването на сделката, за която е посредничил, независимо, че някоя от страните не е изпълнила задължението си в който смисъл са определенията по т. д.№689/1010 г., по т. д.№252/2009 г. и по т. д.№288/2012 г. на ВКС. Посочва, че практиката на ВКС - решението по т. д.№1565/2022 г. на 1, т. о. съдържа произнасянето, че уговореното условие трябва да е съобразено с равнопоставеността на договарящите страни и с възмездния характер на договора, като несбъдването му не трябва да води до освобождаване от типичната за договора престация. Цитира се и решението по т. д.№1561/2017 г. на 2, т. о. на ВКС - преценката относно сбъдването на условието - отлагателно или прекратително следва да се осъществи по правилата на логиката при съпоставка между поведението на страната и закономерния ход на събитията като се отчете интересът на страните в предметната рамка на сключения договор.