чл. 102 ЗЗД

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, относими към правния спор, във връзка с доводите на страните и да ги изследва пълно и според действителния им смисъл; да посочи кои доказателства и по какви причини игнорира и кои доказателства кредитира, за да направи своите фактически и правни изводи по делото?
Съгласно трайната и безпротиворечива практика на ВКС нормите на производството по несъстоятелност са специални и по отношение на разпоредбите на чл. 266 ГПК и въззивният съд, действащ в състав на пълен въззив, следва ли да допусне назначаването на нова финансово икономическа експертиза в случай на доказана по делото значителна промяна в размера на дълга на единствения негов кредитор (намален в пъти размер на дълга) и настъпили други промени във финансово - икономическото състояние на предприятието, както и осъществили се в обективната действителност нови други факти, които са от значение за оценката на финансово - икономическото състояние на дружеството, т. е. за правилното решаване на спора при изпълнен фактически състав както на чл. 266 ГПК, така и на засиленото служебно начало на въззивния съд за събиране на доказателства?
В случай на присъединяване на едно вземане, отразено в изпълнителен титул, представен пред един съдебен изпълнител, който е издал удостоверение по реда на чл. 456 ГПК, и на основание на същото взискателят, който е образувал изпълнително дело пред него, се е присъединил към друго изпълнително дело, образувано от друг взискател, пред друг съдебен изпълнител срещу същия длъжник, следва ли да се счита за изпълнен фактическият състав и вземането да се счита за погасено при осъществяване на разпоредбата на чл. 456, ал. 3 ГПК и съответно приложимото в случая тълкувателно решение, а именно че доказателства за извършено плащане в изпълнението не се събират и в този случай, следва ли постъпването на сумата по сметката на съдебния изпълнител и при приложение на разпоредбата на чл. 75 ЗЗД и следва ли погасената част от дълга изобщо да намира отражение в баланса, на който и да е от длъжниците, отразени в изпълнителния титул, и да се вземе предвид Апелативен съд - София при постановяването на обжалваното решение, още повече че към датата на настоящите касационни основания сумата вече е платена?
В случай, че търговско дружество кредитор, а именно финансова институция, притежаваща съответния лиценз, издаден от БНБ, и която е длъжна да подава ежемесечна информация към ЦКР на БНБ, е преустановила да отразява в същата вземане от конкретен свой длъжник и съответно е отписала поради изтекла погасителна давност свое вземане от този свой длъжник, и този настъпил между страните юридически факт е обявен в съответния надлежен публичен регистър, а именно ЦКР на БНБ, и би следвало да е общоизвестен, неподлежащ на доказване и опровергаване факт (чл. 155 ГПК относно съдържанието на актове, подлежащи на публично оповестяване), то необходимо ли е провеждане на производство по реда на чл. 439 ГПК с правно основание съдебно признаване и установяване на несъществуването на вземането породи изтекла обща 5 -годишна погасителна давност?
Следва ли въззивният съд да проведе свое собствено съдебно дирене и да изисква отново информация от всеки съдебен изпълнител, пред който се твърди, че е налице висящо изпълнително дело срещу ответника в производството, относно състоянието на изпълнителното дело към момента на приключване на въззивното съдебно дирене и следва ли да изиска съответната информация от взискателя по съответното изпълнително дело, в случай че той е банкова институция и следва ли да изиска и удостоверение относно размера на дълга от ЦКР на БНБ, който е публичен регистър, и следва ли съдържанието на издадено от регистъра удостоверение да се счита за общоизвестен факт, който не подлежи на доказване?
Относно приложимостта на разпоредбата на чл. 608, ал. 4 Търговския закон, следва ли същата да се тълкува, че законодателят е имал предвид, че акт на кредитора означава, акт (съдебно решение) издаден/постановен в полза на кредитора, или в случая разпоредбата е създадена и приложима само и единствено относно кредитори, които са оправомощени да издават съответните индивидуални административни актове?
Допустимо ли е изобщо в производство по несъстоятелност, в което от най-съществено значение за правилното решаване на спора са показателите за ликвидност и капиталова адекватност и дали същите са в рамките на референтните стойности и които задължително следва да се изчисляват от лице със специални знания и умения, съдът да мотивира решението си на основание на експертиза, изготвена и приета от назначено от първоинстанционния съд лице, което не е вписано в списъка на вещите лица с правоспособност да извършва дори съдебно - счетоводна експертиза, още по - малко съдебна финансово - икономическа експертиза? Длъжен ли е съдът да извърши проверка дали назначеното от него вещо лице изобщо е вписано в съответния раздел на списъка на вещите лица?
Представлява ли търговска дейност на едно търговско дружество участието му и собственост в капитала на друго търговско дружество, от което участие в капитала същото реализира доход и получава дивидент в немалък размер, и което дружество натрупва собствен капитал и е във възможност да започне собствена стопанска дейност? В случай, че към момента на приключване на съдебното дирене във въззивното производство, е налице нов безспорен и ненуждаещ се от доказване факт, а именно неразпределена печалба на търговско дружество, собственост именно на дружеството, срещу което е подадена молбата за откриване на производство по несъстоятелност, следва ли да се вземе под внимание при изчисляване на показателите за състоянието на неплатежоспособност неразпределената печалба и съответно дохода от дивидента като краткосрочно вземане на дружеството, което краткосрочно вземане е в значителен размер и безспорно е от значение за преценка на финансово икономическото му състояние?
В случай на постановено първоинстанционно решение и подлежащото му незабавно изпълнение и откриване на производство по несъстоятелност, при последващо прехвърляне на цялото търговско предприятие на длъжника като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, включително и отразеното в пасива на баланса на същото вземане на единствения негов кредитор, инициирал производството по несъстоятелност, следва ли производството да продължи и срещу него или само срещу правоприемника, в чието търговско предприятие е прехвърлено вземането на кредитора?
В случай на поета на основание разпоредбите на ЗЗД солидарна отговорност следва ли съдът да извърши свое собствено служебно дирене и собствена преценка кой счетоводен стандарт следва да бъде приложен и кои негови разпоредби, а именно НСС 37, МСС 37, МСФО 9 и кой (вещото лице или съдът) е компетентен да прецени как следва да бъде отразено, в счетоводството на солидарен длъжник - търговско дружество (което изобщо не е получило парични средства по кредита), какви счетоводни статии следва да бъдат съставени и по кои счетоводни сметки следва да бъде отразено задължение на солидарен длъжник след влязло в законна сила съдебно решение, в което той е отразен, но при безспорно доказан по делото факт на изходящ паричен поток към кредитора от страна на главния кредитополучател и при условие, че солидарният длъжник не е усвоил никаква част от кредита и в същото време съгласно съответния приложим счетоводен стандарт, а именно НСС 37/МСС 37 са налице приложимите в случая разпоредби на т. 29 и т. 58 от същия?
Следва ли в производството по несъстоятелност да бъде изследвано и уважено обстоятелството в случай на доказване на отпадането на солидарната отговорност, който факт се е осъществил в обективната действителност след приключване на съдебното дирене, в което е издаден изпълнителният титул, на основание на който молителят се легитимира като кредитор, в случай че е налице заместване в дълг, вземането е прехвърлено заедно с обезпеченията, солидарният длъжник не е потвърдил изрично своята солидарна отговорност към новия главен длъжник, а кредиторът е направил извънсъдебно признание за наличие на нов титуляр на дълга и приложима ли е в случая разпоредбата на чл. 102 ЗЗД или чл. 122 и следващите от ЗЗД при осъществяване на факта на признание след приключване на съдебното дирене, по което е издаден изпълнителният титул?
Какъв е редът за поправка на ОФГ на влязло в законна сила съдебно решение относно датата на влизането му в сила и допустимо ли е низшестоящ съд, какъвто е Софийски градски съд по отношение на Апелативен съд - София, да извърши поправка на ОФГ на постановено Апелативен съд - София съдебно решение чрез постановяване на съдебен акт, а именно съдебно разпореждане?
Постановеното съдебно решение по предявен и уважен положителен установителен иск относно дължимостта и ликвидността на едно вземане, релевантен юридически факт ли е на изискуемостта на вземането, и същото решение представлява ли юридически факт, който се ползва със сила на пресъдено нещо между страните, от който започва да тече нова погасителна давност, в случай че изпълнителният титул вече е предварително издаден, преди постановяване на съдебното решение, на основание на друг съдебен акт, а именно - разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение, и в случая следва ли да бъде прилагана само разпоредбата на чл. 116, б. в ЗЗД или този кредитор следва да се счита за привилегирован и в негова полза да тече т. н. от първоинстанционния съд „паралелна давност“, а именно веднъж на основание разпоредбата на чл. 116, б. в ЗЗД и втори път на основание разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД?
Как следва да бъде разпределена доказателствената тежест за доказване на изискумост на вземане на друг кредитор, който не е встъпил в производството, и следва ли да бъде отразявано неговото вземане в пасива на баланса на длъжника при изрично направено от страна на длъжника възражение за изтекла погасителна давност на този кредитор?
От кой момент следва да тече едногодишният срок, в който производството е спряно — от датата на постановяване на решението, което подлежи на незабавно изпълнение, или от датата, на която същото влиза в законна сила?
Наясно съм, че производството по несъстоятелност е допустимо да бъде поискано и провеждано срещу всеки един от солидарните длъжници по едно и също задължение, но едновременното насочване срещу всички солидарни длъжници означава, че при откриване на такова производство срещу всеки един от тези солидарни длъжници, всеки един синдик ще бъде длъжен да признае едно и също вземане във всяко висящо открито производство по несъстоятелност. В този случай не следва ли да се приеме, че е налице злоупотреба с право, и какви действия следва да се предприемат с оглед осъществяване в пълен обем на правната защита на ответниците в същото производство?