чл. 32 ЗОЗ
Вписване на пристъпване към изпълнение
Чл. 32. (1) Заложният кредитор с първи по ред залог може да впише пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество в случай на неизпълнение на обезпеченото със залог по този закон задължение.
(2) Кредиторът е длъжен да заяви за вписване в регистъра, че пристъпва към изпълнение, и да извести залогодателя за започване на изпълнението. Кредиторът има същите задължения и когато изостави изпълнението.
(3) С вписването на пристъпване към изпълнение заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор. Той има право да вземе мерки за запазването му, да го управлява и да го продаде.
(4) Извършените от длъжника сделки на управление и разпореждане със заложеното имущество след вписване на пристъпването към изпълнение не могат да се противопоставят на заложния кредитор и на присъединените кредитори по чл. 40, които се удовлетворяват от заложеното имущество, независимо от извършените сделки с него.
(5) Кредитор с последващ залог може да впише пристъпването към изпълнение само ако предходните заложни кредитори са дали съгласие. Съгласията на заложните кредитори по изречение първо се дават с нотариална заверка на подписа и се вписват в съответния регистър, в който е вписан залогът.
(6) При липса на съгласие от предходните заложни кредитори кредиторът с последващ залог може да впише пристъпване към изпълнение само след като е удовлетворил всички предходни кредитори. В този случай той встъпва в правата им.
(7) Не може да впише пристъпване към изпълнение кредитор, чийто залог е вписан след вписан запор по реда на този закон върху същото имущество.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Налице ли е правен интерес и допустимо ли е възражение с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на сделка от лице, което не е страна по нея, но решението по делото ще се отрази върху неговата правна сфера? Налице ли е правен интерес за заложния длъжник в производство по предявен срещу него иск с правно основание чл. 44а от 303, да въвежда възражения за нищожност на договора за особен залог и на договора, който той обезпечава, в случаите, когато изясняването на въпроса за действителността на договора за особен залог има преюдициално значение по отношение на възражението за прихващане на насрещни вземания между залогодателя и заложния длъжник? Длъжен ли е съдът да се произнесе по така направено възражение за нищожност?
Длъжен ли е съдът в производство по иск с правно основание чл. 44а от 303, предявен срещу заложния длъжник, да се произнесе относно нищожността на договора за залог и договора, който той обезпечава, и без да е направено възражение за нищожност от заинтересована страна и без да вземе предвид липсата на правен интерес на ответника, длъжник по договора за особен залог, да отправя подобни възражения?
Длъжен ли е съдът служебно да открие и съответно да сформира краен извод за нищожност на правна сделка, респективно на договор за залог и договора, който той обезпечава, в хипотезата на противоречие с материалния закон и/или поради липса на предмет по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, без да е направено възражение от заинтересована страна и как следва да процедира въззивният съд, когато констатира нищожност на сделка, относима към правата на страните?
Длъжен ли е при проверка правилността на обжалвания акт въззивният съд да се произнесе по всички наведени в жалбата възражения и доводи и да направи преценка на всички писмени доказателства?
Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно тези релевантни обстоятелства?
В качеството си на инстанция по същество, може ли въззивният съд да остави неразгледани направени пред него оплаквания и неразгледани определени писмени доказателства?
Противопоставимо на заложния кредитор ли е възражение за прихващане, направено от заложния длъжник, за вземане от залогодателя, възникнало след датата на съобщаване на заложния длъжник за учредяването на залога по реда на чл. 17, ал. 1 ЗОЗ и преди датата на съобщаване на заложния длъжник за пристъпване към изпълнение по реда на чл. 32 ЗОЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 104 ЗЗД, чл. 17 ал. 1 ЗОЗ, чл. 17 ал. 3 ЗОЗ, чл. 214 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 4 ГПК, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 306 ал. 2 ТЗ, чл. 306 ТЗ, чл. 307 ТЗ, чл. 32 ЗОЗ, чл. 44а ал. 2 ЗОЗ, чл. 44а ЗОЗ, чл. 452 ГПК, чл. 510 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 79 ЗЗД, чл. 83 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е тълкуването на договор да доведе до смисъл, коренно противоположен на ясно и недвусмислено изразената воля на страните? При тълкуване на договора следва ли съдът да търси действителната воля на страните, при спазване на чл. 20 ЗЗД? Допустимо ли е разширително да се тълкуват ясни и непротиворечиви договорни клаузи, по които страните нямат спор относно техния предмет и съдържание? Докъде се простира възможността на съда да тълкува договорите и анексите към тях по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на това тълкуване да се променя действителната воля на страните? Следва ли да се тълкуват всички уговорки между страните, в това число и ясните и еднозначни такива, или на тълкуване по чл. 20 ЗЗД подлежат само неясните и двусмислени уговорки? Следва ли при тълкуване на съдържанието на един договор и анексите към него да бъде съобразена действителната, а не предполагаема воля на страните и следва ли договорните разпоредби да се тълкуват във връзка една с друга, както и в смисъла, който произтича от целия договор? Какви следва да са предпоставките за критериите по чл. 20 ЗЗД, при търсене на действителната воля на страните при неформален двустранен договор? Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите по чл. 20 ЗЗД, от които произтича процесното правоотношение и при формиране на правните и фактически изводи да търси общата воля на страните, произтичащи от тези договори? При тълкуване на договорни клаузи следва ли съдът да изследва спорната уговорка с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите в практиката и добросъвестността? Може ли самият факт на подписване на анекса към договора, за нови уговорки в бъдеще, след като са извършени всички уговорени с основния договор действия, да санира настъпила неизправност на една от страните и невиновността на другата? Може ли с уговорените нови действия да бъдат новирани сроковете за действия, за които вече е настъпило неизпълнението? Допустимо ли е договорената с анекса за нови действия в бъдеще клауза, че „останалите клаузи на договора запазват действието си така, както са уговорени“, да бъде тълкувана от съда така, че за „новия анекс ще се прилагат горепосочените правила“ – условията по договора, които вече са се сбъднали? Кой е началният момент от който започва да тече давността, ако задължението е без срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
чл. 146 ГПК, чл. 147 ал. 1 ЗЗД, чл. 147 ЗЗД, чл. 181 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 240 ЗЗД, чл. 25 ал. 1 ЗЗД, чл. 25 ал. 1 изр. 2 ЗЗД, чл. 25 ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ЗЗД, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 2 ЗЗД, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 285 ЗЗД, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 294 ал. 1 ГПК, чл. 294 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 294 ГПК, чл. 295 ГПК, чл. 32 ЗОЗ, чл. 43 ЗОЗ, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 69 ал. 1 ЗЗД, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 84 ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ал. 2 ЗЗД
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Явно необосновани са изводите на въззивния съд за наличие на причинна връзка между проведеното незаконосъобразно принудително изпълнение и претендираните от ищеца имуществени вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Явно необосновани са изводите на въззивния съд за наличие на причинна връзка между проведеното незаконосъобразно принудително изпълнение и претендираните от ищеца имуществени вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
чл. 12 ГПК, чл. 135 ЗЗД, чл. 250 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 32 ал. 3 ЗОЗ, чл. 32 ал. 4 ЗОЗ, чл. 32 ЗОЗ, чл. 417 т. 4 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 441 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 456 ГПК, чл. 484 ГПК, чл. 521 ал. 1 ГПК, чл. 74 ЗЧСИ
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
и необоснованост на допълнителен селективен критерий в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Оспорва верността на твърдението за нередовност на частната въззивна жалба на ищеца срещу първоинстанционното определение за отхвърляне молбата му за обезпечение на висящите искове, тъй като дължимата държавна такса е внесена. Счита, че предвид противоречивите интереси на ответника като физическо лице с тези на дружеството, което представлява заедно и поотделно с управителя А. Д. , правилно и в съответствие с формирана практика на ВКС, въззивният съд е изхождал от процесуалните действия на оня управител, който защитава интересите на дружеството в процеса / така определения по ч. т. д.№1602/2018 г. на І т. о. и ч. т. д. №2581/2021 г. на І т. о. на ВКС / . При това, въззивният съд е съобразил и обстоятелството, че след депозираната от ответника, като представляващ ищцовото дружество, молба за оттегляне на частната въззивна жалба, е депозирана последваща – от представляващия управител А. Д., с която се поддържа подаването й. Изложени са и съображения за несъстоятелността на аргументите на жалбоподателя, относно недопустимост на наложената обезпечителна мярка „ спиране на предприето по чл. 32 ЗОЗ изпълнение от заложния кредитор„ . Въпреки позоваването на неподходящност на обезпечителната мярка, не са въведени аргументи в такъв смисъл, доколкото неподходящността предполага такива, изводими от вида на обезпечения интерес / в случая – осуетяване на предприето без основание принудително изпълнение срещу имущество на ищеца / и последиците на иначе допустима обезпечителна мярка, като годни да удовлетворят същия, в случай на позитивно за ищеца решение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
касаторът счита, че възприетото от въззивния съд становище, че подобен вид запори не следва да дават право на предпочтително удовлетворение в рамките на производството по несъстоятелност е неправилно и уврежда интереса на държавата като кредитор, който е предприел своевременно необходимите действия по обезпечаване на своите вземания и вписването им в ЦРОЗ, както и предвид факта, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е ясна и не следва да подлежи на подобно стеснително тълкуване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
чл. 193 ал. 4 ДОПК, чл. 193 ДОПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 30 ЗОЗ, чл. 32 ЗОЗ, чл. 32а ЗОЗ, чл. 460 ГПК, чл. 630 ТЗ, чл. 638 ал. 4 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 692 ТЗ, чл. 694 ал. 2 т. 2 ТЗ, чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 722 ал. 1 т. 6 ТЗ
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
„Когато отпуснатият кредит всъщност е рефинансиране на друг необслужван банков кредит, това би ли предполагало съобразно закона, знание за неплатежоспособност на финансираното дружество?“ Като допълнителна предпоставка касаторът посочва, че този въпрос е „от значение за точното прилагане на закона.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2020
За да се запази действието на особен залог по смисъла пар. 49 ПЗР ЗИДЗОЗ /ДВ бр. 105/30.12.2016 г., в сила от 30.12.2016 г./, следва ли да се извърши подновяване на вписването, ако преди изтичане на срока по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ е било насочено принудително изпълнение по реда на ГПК върху имуществото, предмет на залога, съответно извършено вписване в ЦРОЗ в тази връзка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Добрева
чл. 136 ал. 1 т. 3 ЗЗД, чл. 172 ал. 2 ЗЗД, чл. 2 ал. 1 ЗОЗ, чл. 26 ал. 3 т. 1 ЗОЗ, чл. 27 ал. 2 ЗОЗ, чл. 27 ал. 2 т. 3 ЗОЗ, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 30 ал. 2 ЗОЗ, чл. 30 ал. 3 ЗОЗ, чл. 32 ал. 4 ЗОЗ, чл. 32 ЗОЗ, чл. 40 ал. 1 ЗОЗ, чл. 43 ЗОЗ, чл. 44а ЗОЗ, чл. 452 ГПК, чл. 453 ГПК, чл. 621 ТЗ, чл. 638 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ТЗ, чл. 692 ТЗ, чл. 694 ал. 2 т. 2 ТЗ, чл. 694 ал. 7 ТЗ, чл. 694 ТЗ, чл. 710 ТЗ, чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 84 ГПК, чл. 9 ал. 4 ЗОЗ
Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
Следва ли по иска с правно основание чл. 508, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД ищецът да докаже, че вследствие действията на третото лице действително е претърпял твърдените от него вреди в размера на вземането му, включително дали е налице обективна невъзможност да събере вземането си от длъжника, като използва и други изпълнителни способи? (По иск на „Адвокатско дружество Ташева и съдружници“ срещу „Алианц Банк България“ АД на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължения по чл. 507 ГПК и чл. 508 ГПК като трето задължено лице по запорно съобщение и неправомерно задържани от банката по сметката на „М-ТЕХ“ ЕООД суми)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
чл. 12 ал. 1 ЗОЗ, чл. 136 ал. 1 т. 2 ЗЗД, чл. 136 ал. 1 т. 3 ЗЗД, чл. 136 ЗЗД, чл. 191 ДОПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 32 ЗОЗ, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 452 ал. 3 ГПК, чл. 458 ГПК, чл. 459 ГПК, чл. 460 ГПК, чл. 462 ал. 1 ГПК, чл. 49 ЗЗД, чл. 507 ГПК, чл. 508 ал. 1 ГПК, чл. 508 ГПК
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
Следва ли по иска с правно основание чл. 508, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД ищецът да докаже, че вследствие действията на третото лице действително е претърпял твърдените от него вреди в размера на вземането му, в това число да докаже дали е налице обективна невъзможност да събере твърдяното си вземане от длъжника, вкл. и чрез други изпълнителни способи, за да е налице основателна претенция за причинени вреди срещу третото лице; кога се счита, че кредиторът е претърпял вреди вследствие нарушение на задължението на третото лице по чл. 508, ал. 3 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
чл. 136 ал. 1 т. 2 ЗЗД, чл. 136 ал. 1 т. 3 ЗЗД, чл. 136 ЗЗД, чл. 191 ДОПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 32 ЗОЗ, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 452 ал. 1 ГПК, чл. 458 ГПК, чл. 459 ГПК, чл. 460 ГПК, чл. 462 ал. 1 ГПК, чл. 49 ЗЗД, чл. 507 ГПК, чл. 508 ал. 1 ГПК, чл. 508 ГПК
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.