чл. 430 ал. 1 ТЗ

Когато в кредитния договор е записано, че съответно физическо лице е „съкредитополучател/поръчител“, без да е получил суми по договора или да е имал възможност да погасява вноски по кредита, възниква ли поръчителство?
При липса на каквито и да е задължения в договора спрямо кредитодателя от страна на „солидарно задълженото лице, което не е получило в собственост отпусната сума по кредита, под каква форма отговаря по процесния договор за кредит - съдлъжник или поръчител?
В случай че сумата е получена само от единия от длъжниците, който е и упоменат като единствен кредитополучател навсякъде в договора, под каква форма отговаря другото „солидарно задължено лице, което се е задължило за чуждо задължение, при условие че не е предвидено изрично той да отговаря за погасяване на задължението на кредитополучателя, а в договора са упоменати единствено задълженията на кредитополучателя - главен длъжник?
Формалното посочване на лице по договора като „съкредитополучател“ достатъчно ли е да бъде обвързано като съдлъжник по облигационното отношение или е необходимо „съкредитополучателят“ да е получил част или цялата сума и да има възможност да връща заема, тоест да има изрично посочени права и задължения по договора?
Определянето в титулната част на договора за кредит на лице като „съкредитополучател“ придава ли му качеството на съдлъжник, встъпил в чужд дълг, без да е необходимо да се изследва действителната воля между страните?
При тълкуване волята на страните на основание чл. 20 ЗЗД съдът следва ли да изясни действителната, или предполагаемата воля на договарящите?
Допустимо ли е съдът да вменява воля на страните по едно съглашение, която не е обективирана в него и не е заявена или твърдяна от нито една от страните в хода на процеса пред съда?
При наличие на спор относно точния смисъл и действителното съдържание на постигнатото общо съгласие и целените с договора правни последици, длъжен ли е съдът да отговори аргументирано каква е действителната воля на страните?
При неясни, непълни и неточни уговорки между страните длъжен ли е съдът да извърши тълкуването по чл. 20 ЗЗД въз основа на задълбочен анализ на целия договор и преценка на уговорките с оглед систематическото им място в него и тяхната връзка един с други?
Следва ли при тълкуване на договора, съдът да съобрази освен целта му и обичайните практики, добрите нрави и добросъвестността във взаимоотношенията в подобен тип облигационни взаимоотношения?
При тълкуване на договора по чл. 20 ЗЗД, как следва да се извлече характерът на отговорността на ответника - от правния термин, употребен от страните при подписване на договора или от съдържанието на договора и действителните уговорки между страните?
Кредиторът може ли да се ползва от презумпцията по чл. 422, ал. 1 ГПК, че искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед изпълнение, при условие че има постановен отказ и заповед не е издавана?
Подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК прекъсва ли преклузивния 6-месечен срок срещу поръчителя в хипотезата, при която е налице влязъл в сила отказ за издаване на заповедта?
Запазва ли правата си кредиторът, когато в шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД същият е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу главния длъжник, но има постановен отказ за нейното издаване, който е влязъл в сила?
Длъжен ли е съдът да изследва всички правнорелевантни факти от значение за спорното право, съгласно дадената правна квалификация на предявения иск?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си доводите, твърденията и възраженията, с които ответникът провежда защитата си срещу иска?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи пълни, точни, ясни и безпротиворечиви мотиви в аргумент за крайните си изводи?
Длъжен ли е съдът да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи?
Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?
Процесуално нарушение ли е непълното, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен извод на съда?