чл. 306 ТЗ

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните за релевантните факти, на които те се основават и да изложи свои собствени мотиви, формирали фактическите и правните му изводи по съществото на правния спор, от които да се установи обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към спора доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните?
Удължаването срока на договор за СМР, сключен по реда на ЗОП, или неговото изменение при отсъствие на подписано допълнително споразумение между страните и в нарушение на чл. 43, ал. 2 ЗОП (сега /отм./, в редакцията му, обнародвана в ДВ, бр.37/2006 г.) основание ли е за прогласяване нищожността на договора или на отделни негови клаузи от въззивния съд?
Допустимо ли е удължаване срока на договор за СМР, сключен по реда на ЗОП, или неговото изменение, при отсъствието на подписано допълнително споразумение между страните в нарушение на чл. 43, ал. 2 ЗОП (сега /отм./, в редакцията му, обнародвана в ДВ, бр.37/2006 г.), след сключването на договора и изтичане на срока му за изпълнение, поради „непреодолима сила и/или непредвидени обстоятелства? Това удължаване на срока на договора за СМР или неговото изменение, може ли да бъде разглеждано като заобикаляне на ЗОП?
При направено възражение за нищожност на договор за СМР, сключен по реда на ЗОП, или неговото изменение и при отсъствието на подписано допълнително споразумение между страните в нарушение на чл. 43, ал. 2 ЗОП (сега /отм./, в редакцията му, обнародвана в ДВ, бр.37/2006 г.), длъжен ли е въззивният съд да се произнесе в мотивите на решението си по него, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните доказателства по делото?
Допуснал ли е въззивният съд неправилно приложение на материалния закон: - чл. 306, ал. 2 и ал. 3 ТЗ при формиране на правните изводи относно наличие на „непреодолима сила и/или „непредвидени обстоятелства, без да е осъществено надлежно уведомяване от изпълнителя в договорения от страните срок и без да е представен сертификат от БТПП, с който да го удостовери?
Допуснал ли е въззивният съд смесването на институтите на договорната и извъндоговорната отговорност при формиране на изводите си относно основателността на иска и правната му квалификация, при наличието на договор за СМР, сключен по реда на ЗОП, чийто срок е изтекъл, като за допълнителните строително-монтажни работи няма писмено допълнително споразумение (анекс) и липсва надлежно възлагане, което да обоснове наличието на облигационни отношения между страните?
По силата на коя правна норма, въззивният съд е приел, че е налице трансформация от договор сключен по реда на ЗОП за изпълнение на СМР, чийто срок е изтекъл - в договор за изработка по смисъла на чл. 266, ал. 1 ЗЗД за изпълнение на СМР, след като за допълнителните СМР, няма писмено допълнително споразумение (анекс), липсва надлежно възлагане и очевидно е нищожен, тъй като е „удължен“ в нарушение на императивната норма на чл. 43, ал. 2 ЗОП /отм./?