всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 137 ТЗ

Компетентност на общото събрание
Чл. 137. (1) Общото събрание:
1. изменя и допълва дружествения договор;
2. приема и изключва съдружници, дава съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член;
3. приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане;
4. взема решения за намаляване и увеличаване на капитала;
5. избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност;
6. взема решения за откриване и закриване на клонове и участие в други дружества;
7. взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях;
8. взема решения за предявяване искове на дружеството срещу управителя или контрольора и назначава представител за водене на процеси срещу тях;
9. взема решение за допълнителни парични вноски.
(2) Всеки съдружник има толкова гласа в общото събрание, колкото е неговият дял в капитала, освен ако в договора е предвидено друго.
(3) Решенията по ал. 1, т. 1, 2 и 9 се вземат с мнозинство повече от три четвърти от капитала, а решенията по т. 4 – с единодушие от всички съдружници, като в дружествения договор може да се предвиди по-голямо мнозинство. Изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Останалите решения се вземат с мнозинство повече от 1/2 от капитала, доколкото не е предвидено друго в дружествения договор.
(4) За взетите решения по ал. 1, т. 2, 4, т. 5, предложение първо, и т. 7 се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма.
(5) Нищожни са решения на общото събрание, приети в нарушение на ал. 4.
(6) Съдружниците могат да гласуват чрез представител само при изрично писмено пълномощно освен за съдружници – юридически лица и законни представители.
(7) Общото събрание взема решения по трудови и социални въпроси след изслушване на становището на представителя на персонала на дружеството.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли възнаграждението по договор за управление да бъде прието за дължимо, въпреки липсата на взето решение на общото събрание на дружеството по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ, с което да е определен неговият размер, при изрична задължителна съдебна практика на ВКС, че без такова решение клаузата в договора за управление, определяща размера на дължимото възнаграждение, е недействителна?
Задължен ли е съдът да следи служебно за нищожност на клаузи в договор, включително за уговорено възнаграждение на управител без изискуемо решение на общото събрание по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ, дори когато страните не са се позовали изрично на нищожността, и не противоречи ли отказът на съда да направи това на тълкувателната практика на ВКС, включително TP №1/2020 г. от 27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС?
Допустимо ли е съдът да отхвърли насрещен иск за неоснователно изплатени суми за възнаграждение, когато същите са платени без валиден договор и при липса на правно основание за плащане, и то в условията на безспорно установена липса на реално, точно и добросъвестно изпълнение на управленски функции?
При приемане от въззивния съд, че при постановяване на първоинстанционното решение съдът неправилно е приложил служебното начало, като се е произнесъл по непредявено от ответника възражение, касаещо безвъзмездността на договора за управление, сключен с ищеца, следва ли въззивният съд да обезсили решението като недопустимо и да го върне на първа инстанция или да се произнесе по неговата основателност?
Следва ли съдът при определяне на правната квалификация на предявения от ответника насрещен иск да се съобрази с въведените от ищеца факти, обстоятелства и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност?
Длъжен ли е въззивният съд да цени с оглед възможната заинтересованост, показанията на единствения свидетел - съуправител и партньор на ищеца, който е пряко заинтересован от изхода на делото, съгласно изискванията на чл. 172 ГПК?
Допустимо ли е въззивният съд да не обсъди и да не приеме за доказателствено средство показанията на управител на търговско дружество - страна по делото, при липса на законова забрана за това и в противоречие с чл. 172 ГПК, и задължителната практика на ВКС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Правопораждащ факт ли е за спортното субективно материално право процесуалната предпоставка за завеждане на иск? Изключва ли се от съдебна проверка и ползва ли се със силата на пресъдено нещо абсолютната процесуална предпоставка по уважен частичен иск за парично вземане, при предявен в друг исков процес иск за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Следва ли приспаднатата по реда на чл. 70 - 74 ЗКПО в Декларацията по чл. 92 ЗКПО загуба да е намерила отражение в Годишния финансов отчет / баланс и ОПР/ на дружеството? Допустимо ли е разминаване по отношение на приспаднатата данъчна загуба в ГФО и ГДД за съответния период? Налице ли е нарушение на счетоводните стандарти / НСС-1/ и чл. 4, ал. 2 и ал. 3 Директива 2013/34/ЕС за вярно и честно представяне на финансовите отчети при наличието на разминавания между ГФО и годишната данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО, и въз основа на това разминаване – разпределянето на дивиденти, без приспадане на загубата от минали години? Допустимо ли е нормата на чл. 247а ТЗ, относима към акционерните дружества, да бъде приложена по аналогия и към дружествата с ограничена отговорност и следва ли непокритата загуба от предходни години да бъде приспадната преди разпределението на печалба? Допустимо ли е последващо ангажиране от страна на дружеството на отговорността по чл. 145 ТЗ за нанесени вреди на еднолично дружество с ограничена отговорност от бивш управител, който съчетава и качеството на едноличен собственик на капитала? Действията на управител на ЕООД при подписване и подаване на декларация по чл. 92 ЗКПО, която противоречи на съставения и приет от органа по чл. 137 ТЗ годишен финансов отчет, могат ли да бъдат квалифицирани като такива, които съставляват основание за търсене на отговорност от страна на дружеството по чл. 145 ТЗ за нанесени му вреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

не са релевантни. Така първият поставен въпрос съдържателно третира част от мотивите на обжалваното решение, като отговорът на този въпрос не променя постановения правен резултат, тъй като въззивният съд изрично е посочил, че съобразно цитирана от него съдебна практика на ВКС, / изброена и от касатора/ нарушението на императива на чл. 139, ал. 2 ТЗ, обуславя извод за незаконосъобразни решения, а не за нищожни. Съдът, обаче е свързал тази норма със спецификата на отразените в протокола решения – за изключване на съдружници. За да мотивира липсата на взето решение от дружеството, същият е разгледал вида на решението, като е обсъдил не само липсата на форма за вземането му / абсолютно основание за нищожност, а не за незаконосъобразност/, така и обстоятелството, че тези решения не могат да бъдат взети неприсъствено. Или като несъобразен с изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК този въпрос не е релевантен.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Как се определя компетентността на българския съд съгласно Регламент №1215/2012г. на ЕП и Съвета относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела? (По иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване вземане на ищеца от ответника, който иск първоинстанционният съд е квалифицирал по чл. 145 ТЗ)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

дали фиктивното плащане на договорената цена доказва абсолютна симулация по чл. 26, ал. 2 ЗЗД или относителна недействителност по чл. 40 ЗЗД. Поддържа, че в случая са осъществени както обективният, така и субективният елемент от хипотезата на чл. 40 ЗЗД, тъй като е налице безспорно увреждане на интересите на представляваното дружество продавач към момента на сключване на сделките, предвид липсата на реално плащане на договорената цена, а за увреждането са били наясно както представляващият и управляващият дружеството съдружник Л., така и купувачът съдружникът С. в лично качество, като е налице споразумяване между тях за увреждане на дружеството чрез продажбата на имоти на дружеството при фиктивно, а не реално плащане на договорената цена. Релевирани са доводи, че обжалваното решение е в постановено в противоречие с т. 3 на ТР №5/2014г. по т. д.№5/2014г. на ОСГТК на ВКС относно фактическия състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил установените факти в аспекта на хипотезата на чл. 40 ЗЗД, а пространно е разсъждавал по въпроса, че управителят е действал в изпълнение на решенията на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ и за тяхната задължителност, което според касатора отново е в противоречие с ТР №5/2014г. по т. д.№5/2014г. на ОСГТК на ВКС. Като се позовава на ТР №3/15.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, касаторът поддържа, че решенията на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ имат значение единствено в отношенията между дружеството и управителя, но нямат никакво правно значение за иска по чл. 40 ЗЗД. На следващо място, касаторът оспорва изводите, че, след като протоколите на ОС са представени пред нотариуса, от това следва извод, че те не са антидатирани и купувачът не е действал недобросъвестно, доколкото е знаел, че дружеството е определило цената. В тази връзка касаторът поддържа, че изготвянето и подписването на протоколите на ОС към онзи момент е от управляващия дружеството и свързани с него лица и е извършено само и единствено, за да бъде спазена процедурата по изповядване на сделката, като протоколите нямат материална и формална доказателствена сила. Според касатора е останал спорен и въпросът допустимо ли е доказване на абсолютна симулация при безспорна липса на контр-летр или на „начало на писмено доказателство“. Според касатора е прието неправилно, че по делото не е представено „начало на писмено доказателство“. Счита, че такъв характер имат представените с отговора на ИМ платежни банкови документи във връзка с плащането на цената и представените пред въззивния съд от синдика платежни нареждания, представените от ответниците с отговора на ИМ протоколи на ОС на дружеството, както и представените от ответниците по делото предложение от дружеството до другия съсобственик по чл. 33, ал. 1 ЗС и декларация от управителя на дружеството- съсобственик за отказ да закупи продаваните съсобствени идеални части, без в него да е посочена предложената цена. Наред с това, касаторът счита, че въззивният съд е приел погрешно, че в случая не е налице изключението на чл. 164, ал. 2 ГПК, поради което са недопустими свидетелски показания. В тази връзка поддържа, че дружеството не е страна по сделката от 2012г., а е трето лице, поради което не е ограничен от забраната по чл. 164 ГПК. Според касатора, ако въззивният съд беше взел предвид показанията на допуснатите и разпитани свидетели при постановяване на решението, би допълнил необходимата според него съвкупност от доказателства за доказване на симулацията по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Поради всичко изложено, касаторът моли за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира за присъждане на разноски за всички инстанции.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Представлява ли решението на ОС на съдружниците в ООД абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на искове срещу действащ или бивш управител в личното качество с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и имат ли значение за прилагане на правилото на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ фактите в подкрепа на исковата претенция, изтъкнати в исковата молба, съответно характера на отговорността на управителя, която се търси – извъндоговорна, за връщане на платена без основание сума или специална имуществена отговорност на управителя по чл. 145 ТЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

1236 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела