чл. 243 НПК

Прекратяване на наказателното производство от прокурора
Чл. 243. (Доп. – ДВ, бр. 109 от 2008 г.; изм., бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.; доп., бр. 71 от 2013 г.; изм. и доп., бр. 63 от 2017 г., в сила от 06.11.2017 г.; доп., бр. 7 от 2019 г.; доп., бр. 103 от 2020 г.; доп., бр. 16 от 2021 г.) (1) Прокурорът прекратява наказателното производство:
1. (доп. – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) в случаите на чл. 24, ал. 1 и 6;
2. (изм. – ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) когато намери, че обвинението не е доказано.
(2) С постановлението прокурорът се произнася и по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.
(3) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 06.11.2017 г.) Когато прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 поради това, че деянието съставлява административно нарушение, прокурорът изпраща материалите заедно с веществените доказателства по компетентност на съответния административнонаказващ орган.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 06.11.2017 г.) Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа.
(5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 06.11.2017 г.) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 06.11.2017 г.) С определението съдът може да:
1. потвърди постановлението;
2. измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства;
3. отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.
(7) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 06.11.2017 г.) Определението по ал. 6 може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице пред съответния въззивен съд в седемдневен срок от съобщаването му.
(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 06.11.2017 г.) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.
(9) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 06.11.2017 г.) Не се съставя постановление за частично прекратяване на наказателното производство в случаите на ново привличане на същото лице за същото деяние.
(10) (Доп. – ДВ, бр. 71 от 2013 г.; предишна ал. 9 – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 06.11.2017 г.) Когато не са били налице основанията по ал. 1, постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура. Отмяната може да се извърши в срок до две години, когато производството е образувано за тежко престъпление, и в срок до една година – в останалите случаи, от издаването на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В изключителни случаи главният прокурор може да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и след изтичането на този срок.
(11) (Нова – ДВ, бр. 109 от 2008 г.; предишна ал. 10 – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 06.11.2017 г.) При отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство започва да тече нов срок по чл. 234 за извършване на разследването.
(12) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2020 г.) Алинея 10 не се прилага за постановленията на европейския прокурор и европейските делегирани прокурори.
(13) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2021 г.) Алинея 10 не се прилага за постановленията на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник.