от значение за делото, като обща предпоставка за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1 ГПК. Противоречието по т. 1 от с. р. следва да е с тълкувателни решения на гражданска и търговска колегия на ВКС, а противоречивата практика по т. 2 да е формирана със съдебни актове, постановени по реда на ГПК. Цитираното от касатора ТР №******г. на ОСНК е по приложението на чл. 72 НПК. В практиката на ВКС, ГК е разяснено, че „понятието "мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата, употребено в разпоредбата на чл. 72 НПК е различно от понятието "мярка за обезпечаване на гражданския иск", употребено в чл. 243, ал. 2 и чл. 73 НПК, така както са различни понятията "обвинение по смисъла на НПК и "иск" по ГПК или граждански иск" по смисъла на НПК (чл. 51, чл. 73, чл. 84 (и сл. до чл. 90), и др.)” - опр. по ч. гр. д. №42/2013 г. на първо г. о. на ВКС. В опр. по ч. гр. д. №333/2010 г. на трето г. о. на ВКС е пояснено още, че в производството по чл. 22 ЗОПДИППД съдът следва да преценява и да се произнася само по въпроса за наличието или не на предвидените в ГПК и в ЗОПДИППД предпоставки за допускане на исканото обезпечение, без да изследва въпроси, свързани с прилагани презумции, причинни връзки, съразмерност на имущество, начало на давностни срокове, които биха имали значение за бъдещия иск по чл. 28 ЗОПДИППД. По правното си естество искането по чл. 22 ЗОПДИППД е искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 390 ГПК и когато е сезиран с него, съдът следва да преценя наличие на обезпечителна нужда / дали без обезпечението би било невъзможно или затруднено осъществяването правата на молителя по бъдещо решение/, дали са налице убедителни писмени доказателства и дали исканата обезпечителна мярка съответства на констатираната обезпечителна нужда.