чл. 43 ал. 1 КМЧП
Установяване съдържанието на чуждото право
Чл. 43. (1) Съдът или друг правоприлагащ орган установява служебно съдържанието на чуждото право. Той може да си послужи със способите, предвидени в международни договори, да изисква информация от Министерството на правосъдието или от друг орган, както и да изисква становища на експерти и специализирани институти.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички искания и възражения на страните, преценката на доказателствата и да направи фактически констатации, също така да посочи, кои доказателства приема за безспорни и кои не?“
„По въпросите относно отразеното в чуждестранно свидетелство за регистрация обстоятелство кой е собственик, съответно каква е проекцията на тази проблематика в доказателствения процес по един гражданскоправен спор за вещно право с предмет подлежащо на регистрация МПС.“
„Достатъчно ли е за уважаването на иска да бъде приет за автентичен договор за продажба на лек автомобил съгласно чуждестранното право или следва да бъде признат за неистински официалният документ, който според българското законодателство удостоверява правото на собственост - свидетелство за регистрация част първа по реда на чл. 193 ГПК?“
„Частен документ, приет от български държавен орган за удостоверяване на право на собственост върху лек автомобил и съставен съгласно чуждестранно законодателство следва ли да бъде приет от съда като неистински, след като не е оспорено удостоверяването на това право?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
чл. 12 ГПК, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 124 ГПК, чл. 179 ал. 1 ГПК, чл. 193 ал. 3 изр. 1 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 29 КМЧП, чл. 30 ЗН, чл. 31 ЗС, чл. 31 КМЧП, чл. 43 ал. 1 КМЧП, чл. 65 ал. 1 КМЧП
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Немското право не следва ли да се тълкува и прилага така, както то се прилага и тълкува във Федерална Република Германия; Не следва ли да се съобрази немската съдебна практика; При определяне параметрите на давността по отношение на процесното вземане не следва ли да бъдат изяснени какви са приложимите критерии за това, както съгласно немското материално право, така и съгласно немската съдебна практика и правна доктрина; Предвид чл. 44, ал. 1 и ал. 2 КМЧП предмет на установяване не следва ли да е само съответната позитивно - правна норма, но също така тълкуването и съдебната практика по нейното приложение?
Не следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти; Допустимо ли е въззивният съд да изключи с решението си приобщени към делото доказателства, ако преди това не са давани указания на ползващата се от тях страна, че следва да ангажира други доказателства за фактите, до които те се отнасят; В случай, че предмет на установяване следва да е не само съответната позитивно - правна норма, но също така тълкуването и съдебната практика по нейното приложение, то не съставляват ли допустим източник на информация правно - информационни системи, официални справочници, становища на експерти и специализирани институции и др.?
В хипотезата на приложимост на немското право възможно ли е да не се съобразят неговите императивни правни разпоредби, действали към датата на настъпване на процесното произшествие?
По делото не следва ли да бъдат извършени необходимите съдопроизводствени действия за пълното и всеобхватно установяване съдържанието на правото на ФР Германия - на релевантните, към датата на настъпване на процесното произшествие, законови текстове и съдебна практика по сходни казуси, както и възприетото от немската правна доктрина - посредством способите по чл. 43 КМЧП, включително с участието на страните?
Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля?
Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и възражения на страните и да не изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни, респективно като неоснователни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При формиране на правните си изводи при решаване на спора длъжен ли е въззивният съд да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, както и да даде отговор на оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба?
Относно определянето на приложимото материално право по правни спорове с предмет вземания, произтичащи от непозволено увреждане съгласно чл. 4 от Регламент (ЕО) №864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (“Рим II”).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2022
Особени повелителни норми по смисъла на пар. 16 от Регламент ЕО №864/2007 г. ли са разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 84, ал. 3 ЗЗД /България/?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
се сочи противоречие на обжалваното решение с решение №******г. по гр. д.№******г. на ВКС, ГК, III г. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Теодора Гроздева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2022
Длъжен ли е въззивният съд при извод за приложим чужд закон към отношенията по сезиралата го претенция за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди в резултат от ПТП да приложи чуждия закон при определяне размера на дължимото обезщетение или следва да приложи нормата на чл. 52 ЗЗД и практиката на ВКС по приложението ѝ досежно установения с последната принцип за определяне на справедливо обезщетение? В хипотезата на приложимост на немското право възможно ли е да намерят приложение разпоредбите на българското право? Адекватно ли е при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, съгласно немските нормативни уредби и съдебната практика по прилагането и тълкуването им, да намери приложение Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, респективно критериите за справедливост, приети и наложени в българската съдебна практика? Немското право не следва ли да се тълкува и прилага така, както то се тълкува и прилага във ФР Германия? Не следва ли да се съобрази немската съдебна практика? При определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение не следва ли да бъдат изяснени какви са приложимите критерии за това както съобразно немското материално право, така и съгласно немската съдебна практика и правна доктрина?
Длъжен ли е съдът при произнасяне по сезирало го възражение за принос от пострадалия за настъпването на търпените от него вреди да съобрази научните, логическите и опитните правила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Международната компетентност на българския съд да разгледа иска за развод и свързаните въпроси по чл. 59, ал. 2 СК в случай като процесния (ищцата е български гражданин; ответникът е испански и канадски гражданин; страните са се установили трайно в Канада – там е сключен бракът им, там са родени децата им, там родителите работят и живеят до 04.07.2023 г., когато с разрешение на ответника майката и децата пристигат в България; ищцата живее в България, където към сезирането на българския съд на 22.11.2023 г. се е установила от 04.07.2023 г., т. е. преди по-малко от 6 месеца, и местопребиваването на ответника е в Канада. Делото има международен елемент, поради което и въпросът за международната компетентност на българския съд да разгледа спора е обуславящ правните изводи на въззивния съд, включително поради възражението на ответника за неподведомственост)? Следва ли съдът да приобщава и обсъжда представен от страна по делото незаверен и непреведен документ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анелия Цанова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1/ Налице ли е служебно задължение на съда да изследва чуждия закон не само в насока дали съществува основание за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, но и относно размера, в който приложимото право на чуждата държава позволява да се приеме, че правото на обезщетение ще бъде удовлетворено и няма да се стигне до обогатяване? Въпросът е формулиран при условието за достъп до касация на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди противоречие с решение №103 от 17.09.2019 г. по гр. д. №221/2018 г. на ВКС, ІV г. о., както и с решение №223/22.01.2013 г. по т. д. №914/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. 2/ Задължен ли е съдът да изследва чуждата съдебна практика като част от правото в хипотезата на чл. 105, ал. 1 КМЧП с оглед универсалния принцип за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, респ. да се съобрази с посочените там размери? 3/ В случай, че по реда на чл. 43 КМЧП е отправено запитване до чужда държава за приложимото право и обичайната съдебна практика по даден въпрос, но не е получен конкретен отговор, следва ли съдът да положи всички усилия и да използва и други способи, предвидени в съответните международни договори и закона (да изиска информация от друг орган, освен от Министерство на правосъдието, становище от експерти и специализирани институти и пр.) за установяване на спорното обстоятелство? 4/ В хипотезата на чл. 105, ал. 1 КМЧП при представена по делото съдебна практика на ВКС на РСърбия, от която са видни размерите на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди за смърт, съдът следва ли да я съобрази при определяне на справедливия размер на обезщетението? Необходимо ли е представената практика на чуждия ВКС да представлява задължителна съдебна практика, за да бъде направен извод за обичайните размери на присъжданите обезщетения или е достатъчно постановените решения да са влезли в сила за аналогични казуси на различни съдилища, вкл. на ВКС на съответната държава.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
чл. 105 ал. 1 КМЧП, чл. 116 КМЧП, чл. 172 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 4 ал. 1 т. 2 КМЧП, чл. 43 ал. 1 КМЧП, чл. 43 КМЧП
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
касаторът се позовава на решение №6 от 14.03.2014г. по т. д. №47/2012г. на ВКС, I т. о., решение №233/22.01.2013г. по т. д. №914/2011г. на ВКС, II т. о., решение №156/21.01.2020г. по гр. д. №336/2019г. на ВКС, II г. о., определение №724 от 06.10.2010г. по ч. т. д. №585/2010г. на ВКС, I т. о., а във връзка с останалите – ТР №1/2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №260 от 30.10.2013г. по гр. д. №1286/2012г. на ВКС, IV г. о., решение №123 от 30.05.2011г. по гр. д. №890/2010г. на ВКС, III г. о., решение №380 от 02.06.2009г. по гр. д. №758/2009г. на ВКС, III г. о., решение №232/20.03.2009г. по гр.. №2716/2008г. на ВКС, IV г. о., определение №768/25.10.2012г. по т. д. №410/2012г. на ВКС, II т. о..
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.