чл. 298 ал. 2 ГПК

Как следва да се установи характера на едно завещание – дали то е общо или частно; Следва ли действителната воля на завещателя да бъде изведена, като отделните клаузи на завещанието се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия текст на завещанието, с оглед целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността? Следва ли съдът да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на завещателя, като се прилагат и правилата на формалната и житейската логика? При спор относно характера на завещателното разпореждане в случаите, когато същото съдържа изброяване на конкретно имущество, при тълкуване волята на завещателя следва ли да се има предвид и дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието или в наследството има и други имущества? Ако в новото завещание не се упоменава изрично, че се отменя предходно завещание, следва ли да се приеме, че е налице мълчалива отмяна по смисъла на чл. 39 ЗН, ако новите завещателни разпореждания са несъвместими с направени преди това? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и обоснове своето решение въз основа на всички събрани доказателства и доводи на страните и въз основа на анализа на същите да обоснове мотивирано решението си по разглеждания казус?