чл. 209 ГПК

под №№2, 3 и 4в изложението към касационната жалба нямат отношение към критериите, приложими при преценката за валидността на съдебно решение и в този смисъл не удовлетворяват изискванията по т. 1 ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, на които следва да отговаря общото основание за допускане на касационното обжалване. Съобразно практиката на ВКС, формирана по приложението на чл. 270, ал. 2 ГПК, извършвайки проверка за валидното формиране и изявяване на правораздавателната воля с решението, чиято нищожност се претендира, съдът не навлиза в проверка за правилността на тази воля, осъществяването на каквато би била в нарушение на правилата, уреждащи инстанционния контрол върху актовете по гражданските дела, както и в нарушение на забраната по чл. 299 ГПК. Тъй като не извършва нова преценка на доказателствата и доводите на страните по съществото на спора, разгледан с атакуваното като нищожно решение, за въззивния съд в настоящия случай не е съществувало правомощие да се произнася по валидността на сделките, въз основа на които с оспореното Решение №436 от 02.08.1994 г. на ВКС, е прието, че иска по чл. 108 ЗС е неоснователен. Ето защо съдебната практика (в частност релевираното от касаторката ТР №1/27.04.2022 г. по тълк. д.№1/2020 на ВКС, ОСГТК), в която се съдържат разрешения относно критериите за валидност на гражданско-правните сделки и способите за защита при пороци на сделките, не намира приложение (и в този смисъл се явява неотносима) в хипотези на извършване на проверка за валидността на съдебното решение – както при упражняването на инстанционен котрол, така и при произнасянето по иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК. По отношение на въпроси №№3 и 4 следва да се има предвид, че съгласно т. 4 ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В настоящия случай изложението в касационната жалба, в частта, представляваща аргументиция към въпроси №№3 и 4, не съдържа обосновка, въз основа на която да се формира извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се търси общо произнасяне по принципни правни проблеми, а недопустимо във фазата на селектиране на касационните жалби преразглеждане на изводите, направени по съществото на спора по чл. 270, ал. 2 ГПК, при това по аргументи, касаещи основателността на иска, разрешен с атакуваното като нищожно съдебно решение и в този смисъл – извън предмета на делото по чл. 270, ал. 2 ГПК.