е във връзка с тезата му, че по делото не са ангажирани доказателства чия собственост е находящата се в гр. Радомир улица „Александър Батенберг. Съставът на ВКС намира, че поставеното от касатора питане няма обуславящо значение за изхода на спора при данните за процесуалното поведение на страните, в частност – на общината в качеството й на ответник по иска. С исковата молба, наред с останалите твърдения за обстоятелствата, които изграждат основанието на иска, изрично е заявено твърдение, че находящата се в гр. Радомир улица Александър Батенберг е общински път. В своевременно подадения отговор на исковата молба са направени оспорвания, както следва: относно мястото на настъпване на увреждането; за наличието на съпричиняване поради нарушение на правилата за движение от страна на ищцата; за липсата на доказателства, че към датата на увреждането пътната настилка действително е била разрушена и къде точно; за връзката между общото здравословно състояние на ищцата и нараняването. Изрично е заявено, че: в община Радомир липсват данни – както от ищцата, така и от водачи на МПС, за съществуването на твърдяната дупка към момента на увреждането; „Периодичните проверки на служители от общината не са установили или регистрирали подобен вид нарушения на пътната настилка. Както и конкретно на посоченото място”. Липсва каквото и да е оспорване на твърдението, че пътят е общинска собственост. При това съдържание на отговора на исковата молба се налага извод за отсъствие на спор, нещо повече – за имплицитно съдържащо се признание за верността на ищцовото твърдение, че пътят е част именно от общинската инфраструктура с произтичащите от това задължения за ответника по чл. 31 ЗП и чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП във връзка с пар. 6, т. 37 ДР ЗДвП. Това обяснява и отсъствието в доклада на първоинстанционния съд на указание към която и да е от страните за ангажирането на доказателства относно фактите, относими към извода за характера на пътя, респ. собствеността върху него. Оспорване в тази насока е заявено от пълномощника на общината едва в хода на устните състезания пред районния съд, но същото се явява преклудирано предвид разпоредбата на чл. 133 ГПК. Аргументи за противното не могат да бъдат извлечени от изявлението „оспорваме в цялост предявения иск”, доколкото същото е направено общо, като отрицание на принципната възможност ответникът да признае иска. С оглед принципите на състезателното и диспозитивното начало, предвид процесуалното поведение на страните в разглеждания случай, обстоятелствата относно собствеността върху процесната улица не са обхванати от спора между тях, което от своя страна ги изключва от обхвата на фактите, върху които в рамките на конкретното производство се концентрира процесът на доказване.