чл. 193 ал. 3 ГПК

Следва ли съдът, пред който е предявен иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 417 ГПК спрямо ответник, за който в хода на делото е открито производство по несъстоятелност, да съобрази разпоредбата на чл. 694 ТЗ и нововъзникналото производство по несъстоятелност спрямо ответника, включително, да изясни несъответствията между първоначално предявения иск и заявеното от кредитора в несъстоятелността - с молбата му за предявяване на вземанията до съда?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени доводи и възражения на страните и да изготви самостоятелни правни изводи за тях?
Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по съществото на спора, при съобразяване на ограниченията на непълния въззив, да се произнесе по всички своевременно наведени доводи и възражения на страните, както и по относимите доказателства за правилното решаване на спора?
Длъжна ли е въззивната инстанция, дори когато се възползва от възможността по чл. 272 ГПК, да изложи собствени пълни и задълбочени мотиви по съществото на правния спор?
Има ли право управителят на дружество-ответник, за което е открито производство по несъстоятелност - да продължи да го представлява в производството по чл. 422 ГПК, след откриване на производство по несъстоятелност, вкл., и когато ех lege производството се е трансформирало в такова по чл. 694 ТЗ?
Длъжен ли е да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, дори и без да е направено възражение от заинтересованата страна, когато нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства?
Необходимо ли е извлечението от счетоводните книги да индивидуализира вземане и от встъпилото по договора за кредит лице, в хипотезата на чл. 101 ЗЗД (солидарният длъжник)?
Следва ли въззивният съд да се произнесе по въззивните жалби на ответниците срещу решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена молбата им за поправка на очевидни фактически грешки в същото?
Ползва ли се частен документ с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му, въпреки оспорването й от страната, чийто бивш органен управител се твърди да го е подписал след прекратяване на представителното правоотношение, както и че тежестта за доказване е за страната, оспорваща датата, а не на лицето, което е представило и се ползва от представения по делото документ?
Неустойка в размер на 10 % годишно върху възнаградителна лихва от 9 % - излиза ли извън присъщите на същата обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции?
Дължи ли се възнаградителна лихва и след като заетата сума не се ползва от заемателя?
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем, трансформира ли вече падежиралите отделни вземания за възнаградителна лихва в едно единствено вземане, за което да се прилага петгодишна давност, считано от предсрочната изискуемост?
Приложим ли е преклузивният двугодишен срок по чл. 62, ал. 1 ЗБН спрямо иска по чл. 422 ГПК, предявен от несъстоятелна банка?
Може ли да се цедира вземането само срещу един от солидарните длъжници, а другият да отговаря спрямо стария кредитор (цедента) и може ли да има солидарни задължения при няколко различни кредитори? Може ли споразумението, с което се отлага действието на цесията по отношение на един от солидарните длъжници, да породи действие - без съгласието на самия солидарен длъжник, който да се задължи самостоятелно спрямо новия кредитор?
Приложим ли е преклузивният двугодишен срок по чл. 62, ал. 1 ЗБН спрямо иска по чл. 422 ГПК, предявен от несъстоятелна банка?
Необходимо ли е извлечението от счетоводните книги на банка по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК - да индивидуализира вземане и от встъпилото по договора за кредит лице, в хипотезата на чл. 101 ЗЗД (солидарния длъжник) или такова задължение следва да има отразено само за главния длъжник, съответно за поръчителя по договора за кредит?
Необходимо ли е да се изпрати изявление за предсрочна изискуемост до встъпилото по договора за кредит лице или такова следва да се изпрати единствено до главния длъжник? Дължи ли встъпилият в дълга наказателна неустойка и лихви за забава, и от кой момент, ако покана за предсрочна изискуемост не е изпратена до последния, а единствено до главния длъжник?