30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 193 ал. 3 ГПК

Оспорване на истинността на документ
Чл. 193. […] (3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Каква е доказателствената сила на представени заверени от страната преписи при направено изрично искане за представяне на оригиналите на основание чл. 183 ГПК?
Намира ли приложение разпоредбата на чл. 165 ГПК, когато страната, която следва да представи съответните писмени доказателства и има интерес от тяхното съхранение, сама ги е унищожила?
Може ли съдът да обоснове съдебното решение въз основа на оспорен частен документ, чиято автентичност не може да бъде доказана по категоричен начин?
Има ли доказателствена сила частен документ, в който се съдържа благоприятно за ответника изявление на негов служител, който действа от името и за сметка на ответника?
Допустимо доказателствено средство ли са писмените свидетелски показания?
Следва ли съдът при постановяване на съдебния си акт да анализира всички доказателства, събрани по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните?
Длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата в тяхната съвкупност при спазване на логическите, опитните и научните правила?
Включването с последващ регулационен план на самостоятелен ПИ в съсобствен такъв, означава ли, че владението на същия представлява владение на реална част по смисъла на чл. 59 ЗТСУ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли съдът, пред който е предявен иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 417 ГПК спрямо ответник, за който в хода на делото е открито производство по несъстоятелност, да съобрази разпоредбата на чл. 694 ТЗ и нововъзникналото производство по несъстоятелност спрямо ответника, включително, да изясни несъответствията между първоначално предявения иск и заявеното от кредитора в несъстоятелността - с молбата му за предявяване на вземанията до съда?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени доводи и възражения на страните и да изготви самостоятелни правни изводи за тях?
Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по съществото на спора, при съобразяване на ограниченията на непълния въззив, да се произнесе по всички своевременно наведени доводи и възражения на страните, както и по относимите доказателства за правилното решаване на спора?
Длъжна ли е въззивната инстанция, дори когато се възползва от възможността по чл. 272 ГПК, да изложи собствени пълни и задълбочени мотиви по съществото на правния спор?
Има ли право управителят на дружество-ответник, за което е открито производство по несъстоятелност - да продължи да го представлява в производството по чл. 422 ГПК, след откриване на производство по несъстоятелност, вкл., и когато ех lege производството се е трансформирало в такова по чл. 694 ТЗ?
Длъжен ли е да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, дори и без да е направено възражение от заинтересованата страна, когато нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства?
Необходимо ли е извлечението от счетоводните книги да индивидуализира вземане и от встъпилото по договора за кредит лице, в хипотезата на чл. 101 ЗЗД (солидарният длъжник)?
Следва ли въззивният съд да се произнесе по въззивните жалби на ответниците срещу решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена молбата им за поправка на очевидни фактически грешки в същото?
Ползва ли се частен документ с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му, въпреки оспорването й от страната, чийто бивш органен управител се твърди да го е подписал след прекратяване на представителното правоотношение, както и че тежестта за доказване е за страната, оспорваща датата, а не на лицето, което е представило и се ползва от представения по делото документ?
Неустойка в размер на 10 % годишно върху възнаградителна лихва от 9 % - излиза ли извън присъщите на същата обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции?
Дължи ли се възнаградителна лихва и след като заетата сума не се ползва от заемателя?
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем, трансформира ли вече падежиралите отделни вземания за възнаградителна лихва в едно единствено вземане, за което да се прилага петгодишна давност, считано от предсрочната изискуемост?
Приложим ли е преклузивният двугодишен срок по чл. 62, ал. 1 ЗБН спрямо иска по чл. 422 ГПК, предявен от несъстоятелна банка?
Може ли да се цедира вземането само срещу един от солидарните длъжници, а другият да отговаря спрямо стария кредитор (цедента) и може ли да има солидарни задължения при няколко различни кредитори? Може ли споразумението, с което се отлага действието на цесията по отношение на един от солидарните длъжници, да породи действие - без съгласието на самия солидарен длъжник, който да се задължи самостоятелно спрямо новия кредитор?
Приложим ли е преклузивният двугодишен срок по чл. 62, ал. 1 ЗБН спрямо иска по чл. 422 ГПК, предявен от несъстоятелна банка?
Необходимо ли е извлечението от счетоводните книги на банка по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК - да индивидуализира вземане и от встъпилото по договора за кредит лице, в хипотезата на чл. 101 ЗЗД (солидарния длъжник) или такова задължение следва да има отразено само за главния длъжник, съответно за поръчителя по договора за кредит?
Необходимо ли е да се изпрати изявление за предсрочна изискуемост до встъпилото по договора за кредит лице или такова следва да се изпрати единствено до главния длъжник? Дължи ли встъпилият в дълга наказателна неустойка и лихви за забава, и от кой момент, ако покана за предсрочна изискуемост не е изпратена до последния, а единствено до главния длъжник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Възможно ли е съдът да основе решението си само на признание за неизгоден факт по смисъла на чл. 175 ГПК и да игнорира останалите доказателства по делото?
Ползва ли се частният свидетелстващ документ с материална доказателствена сила и длъжен ли е съдът да открие производство по чл. 193 ГПК, когато страната, на която документът се противопоставя, твърди, че не са се осъществили засвидетелстваните факти, и как следва да се разпредели доказателствената тежест, когато подобни твърдения са въведени?
Дали волеизявлението на пълномощника относно факта на плащането или отричането му към момента на сключването на договора представлява действие извън обхвата на представителната власт съгласно чл. 301 ТЗ, съответно чл. 39, ал. 1 ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мими Фурнаджиева

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Каква е доказателствената сила на частен свидетелстващ документ, в който има добавен текст след подписите на страните?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност, възраженията и доводите на страните, в това число и да разгледа и обсъди всички оплаквания за неправилност на решението и възраженията по иска, посочени във въззивната жалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Може ли застрахователят да откаже правомерно изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ при положение, че застрахованият е допуснал нарушение, изключващо отговорността на застрахователя му по задължителната застраховка / чл. 494, т. 4 КЗ/?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Вероника Николова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Каква е доказателствената сила на частен свидетелстващ документ, в който има добавен текст след подписите на страните?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност, възраженията и доводите на страните, в това число и да разгледа и обсъди всички оплаквания за неправилност на решението и възраженията по иска, посочени във въззивната жалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Представлява ли новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД споразумение между кредитор и солидарен длъжник за намаление на размера и разсрочване на погасяването на остатъка от дълга, като се има предвид, че изпълнителният лист е издаден на несъдебно изпълнително основание по отменения ГПК? Необходимо ли е да се преценява във всеки конкретен случай намерение у страните за новиране на дълга, след като изрично не са заявявали намерение за новиране, като се има предвид, че споразумението, подписано само от единия длъжник и кредитора, следва ли същото да обвързва и неподписалия го солидарен длъжник?
Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?
Може ли изпълнителното производство да бъде прекратено поради перемпция, ако между взискателя и длъжника е сключено споразумение, по което се извършва плащане директно на взискателя?
В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Как следва да бъде разпределена доказателствената тежест при твърдения за неистинско пълномощно за разпореждане с недвижим имот, при положение, че същото е физически унищожено не по вина на страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

12321 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела