чл. 192 ГПК
Задължение на трето лице да представи документ
Чл. 192. (1) Всяка страна може да иска с писмена молба от съда да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него документ.
(2) Препис от молбата се изпраща на третото лице, като му се определя срок за представяне на документа.
(3) Третото лице, което неоснователно не представи искания документ, освен отговорността по чл. 87, носи отговорност и пред страната за причинените й вреди.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Обстоятелствата по чл. 359, ал. 3 ЗЗД от значение ли са за уважаването на иска с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
чл. 12 ал. 2 ЗОЗ, чл. 12 ал. 3 ЗОС, чл. 121 ЗЗД, чл. 123 ал. 1 ЗЗД, чл. 140 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 192 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 276 ТЗ, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 294 ал. 1 ГПК, чл. 294 ал. 2 ГПК, чл. 33 ал. 1 ЗОЗ, чл. 357 ЗЗД, чл. 359 ал. 1 ЗЗД, чл. 361 ал. 1 ЗЗД, чл. 364 ЗЗД, чл. 389 ГПК, чл. 393 ал. 2 ГПК, чл. 398 ГПК, чл. 402 ГПК, чл. 442 ГПК, чл. 450 ал. 2 ГПК, чл. 450 ал. 3 ГПК, чл. 450 ГПК, чл. 452 ал. 1 ГПК, чл. 452 ал. 3 ГПК, чл. 452 ГПК, чл. 46 ЗНА, чл. 507 ГПК, чл. 508 ГПК, чл. 510 ГПК, чл. 517 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 84 ал. 3 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 9 ГПК, чл. 92 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, чл. 99 ал. 3 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди възражението, направено с въззивната жалба относно съществено процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд, изразяващо се в недопускане на поискани писмени доказателства по реда на чл. 192 ГПК?
Налице ли е преклузия на искане на ответната страна за представяне на писмени доказателства, намиращи се в неучастващо в делото лице, ако искането по чл. 192 ГПК е направено в писмена молба в първото по делото съдебно заседание?
Достатъчно ли е работодателят да констатира липсата на ефект, на резултат от работата на работника или служителя, за да може да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ?
Как следва в нематериалната, непроизводствената сфера да бъде установена липсата на резултати от работата на работника или служителя, за да може работодателят да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
чл. 192 ГПК, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 266 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 326 ал. 2 КТ, чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 78 ал. 3 ГПК
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли да се приеме, че саморъчно завещание е нищожно поради несъответствие между посочената в него дата и действителната дата на съставянето му (антидатиране), когато в завещанието е посочен документ, чиято дата следва датата, вписана като дата на съставяне на завещанието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Дали по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК е допустимо ищецът да посочи нови правопораждащи факти, наред с първоначално твърдяните, които са му били известни, но не са наведени към момента на завеждане на иска, респективно не са били включени в доклада на съда по чл. 146 ГПК?
Страна в процеса, която не е участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето по смисъла на чл. 181 ГПК лице, може ли да оспорва датата на съставянето му?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по заявените от страните доводи, твърдения и възражения, както и да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства от значение за решаване на спора, като посочи конкретно направените въз основа на тях свои изводи?
Относно приложението на законовите критерии по чл. 20 ЗЗД и задължението на въззивния съд при тълкуване на договорните клаузи, по които има спор относно действителното съдържание, да се установи действителната моля на страните при сключване на договора, без да я подменя, като отчете обстоятелствата при сключването на договора и поведението на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Могат ли частните документи, които не носят подпис на страна по делото, да установяват съществуването на факти, неизгодни за страната, на която се противопоставят, и различни от обстоятелството, че съдържащите се в тях изявления са направени от авторите на документа?
Необходимо ли е оспорване на верността, т. е. на съдържанието, на частен свидетелстващ документ от страната по делото, на която се противопоставя, за да се защити тя срещу неговата доказателствена сила?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи към решението си мотиви, изводите в които да са направени в съответствие с правилата на формалната логика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Относно приложението на чл. 183, ал. 1 и чл. 193 ГПК и доказателствената стойност на ксеро-копие от частен документ, представен от ищеца и оспорен от ответника, чийто оригинал не е представен, и за който е установено, че е унищожен не по вина на страната, която се ползва от него. Следва ли същият да се изключи от доказателствата по делото или съдът може да го ползва при постановяване на решението и формиране на фактическите и правни изводи?
По въпроса, свързан с приложението на чл. 165, ал. 1 и ал. 2 ГПК относно доказателствените средства за установяване съдържанието на загубен или унищожен не по вина на страната документ
По въпроса за произнасянето по реда на чл. 161 ГПК при наличие на основанията за такова произнасяне - ответникът е създал пречки за събирането на доказателства, като не е изпълнил указанията на първоинстанционния съд за тяхното представяне. Твърди се произнасяне от въззивната инстанция по въпроса в отклонение от решенията на ВКС по т. д.№1919/2018 и 1892/2017 и двете на 1, т. о. и по гр. д.№2732/2016 на 4 г. о.
По въпроса за приложението на чл. 175 ГПК и как следва да се цени направеното от ответника в отговора на въззивната жалба признание на неизгодни за нея факти
По въпроса за процесуалната преклузия на доказателствени искания, формулирани с исковата молба по реда на чл. 192 ГПК, депозирани преди даването на ход на делото в първото по ред съдебно заседание, както и на такива, направени във връзка с дадени от съда указания за представяне на доказателства, който отново се твърди, че е разрешен в противоречие с цитирана практика на касационната инстанция
За доказателствената стойност на счетоводните записвания, когато редовността на воденото счетоводство не е доказана при твърдение за произнасяне от въззивната инстанция по този въпрос в отклонение от цитирана практика на ВКС
Относно реалния характер на договора за заем и възможността предаването в собственост на заемната сума с основание договор за заем и поемането на задължение за връщането й да бъдат извършени преди материализиране на волеизявленията на страните по договора в писмен документ, както и по материално-правния въпрос за приложението на института на чл. 107 ЗЗД
По въпроса за тълкуването на договора според действителната воля на страните и в контекста на конкретните обстоятелства при сключване на договора, съобразно целта на договора и съобразно принципите на добросъвестността и добрите нрави - чл. 20 ЗЗД
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
чл. 107 ЗЗД, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 161 ГПК, чл. 165 ал. 1 ГПК, чл. 165 ГПК, чл. 175 ГПК, чл. 183 ГПК, чл. 183 изр. 2 ГПК, чл. 190 ГПК, чл. 192 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 194 ал. 2 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ГПК, чл. 240 ал. 1 ЗЗД, чл. 240 ЗЗД, чл. 241 ЗЗД, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 предл. последно ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 79 ЗЗД
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
До кой момент се дължи обезщетението за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ (в редакцията, обн. ДВ, бр. 100/1992 г.).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е понятието значително несъответствие по смисъла на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество да бъде отъждествявано с имущество на стойност на или над 150 000 лв.? Има ли изискване в ЗОНПИ за минимална стойност на имуществото като предпоставка за отнемане в полза на държавата? Допустимо ли е за доказан доход да се приемат суми само по свидетелски показания на близки и роднини на ответника, без същите да са подкрепени с писмени доказателства? При приемане доход на получени суми представляващи дарения за годеж следва ли да се изследват разходите, извършени за церемонията по годежа? Може ли само чрез гласни доказателства да бъде установено получаване на средства и следва ли същите да бъдат ценени по реда на чл. 172 ГПК? Следва ли да се приемат за законен доход предоставени в заем на ответника суми при липса на данни дали третото лице е разполагало с такива средства, за да ги предостави? Следва ли твърдяно начално салдо да се приеме за законен доход, в случай, че не са посочени данни за извършени разходи и следва ли да се отчете отдалечеността на периода на получаването към изследвания проверяван период? Следва ли да се приеме за безспорна продажба на имущество, при събрани доказателства по реда на чл. 192 ГПК в обратния смисъл и ако се приеме неналично имуществото в края на проверявания период следва ли да се отчита като приход сумата от продажбата му в случай, че за придобиването на това имущество не е установен законен източник на средства? Коя стойност на придобитото имущество, налично в края на проверявания период, следва да се приеме – стойността на имуществото към датата на придобиването му или стойността на имуществото към датата на предявяване на иска, респ. датата на изготвяне на заключението по съдебно-оценителна експертиза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли въззивният съд, при неявяване на допуснат свидетел и направено изрично искане от страната за разпит, да отмени определението си за допускане на свидетеля или е длъжен да предприеме процесуални действия по чл. 85, ал. 1 ГПК за осигуряване явяването на свидетеля?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли въззивният съд, като съд по същество на спора, да събере доказателства и да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото по възраженията на ответника: а/ правопрепятстващо възражение на жалбоподателя за значението на договореността за престирана издръжка и гледане за минало време и б/ правопогасяващо възражение за престирано и прието от прехвърлителя изпълнение през целия период на действие на договора, а при условие на евентуалност, в хипотезата на период на неизпълнение – за незначителност и липса на виновно бездействие?
Нарушава ли съдът задължението по чл. 267 ГПК и представлява ли непълнота на доклада, когато предмет на иска за разваляне е договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане за минало време и бъдещи издръжка и гледане и съдът не е взел становище и не е разпределил доказателствената тежест по въпросите за съотношението между престираното и прието изпълнение за издръжка и гледане за минало време и бъдещо време? Представлява ли непълнота на доклада на съда игнорирането на тази договореност и нарушава ли правото на защита на ответницата – приобретател, защото относими към въпроса значимо или незначимо е изпълнението на грижи и издръжка за минало време са както характера на договора, който е комутативен /окончателен, защото договореността обективира извършена и приета размяна на престациите – правото на собственост върху недвижимия имот и издръжка и гледане за минало време, престирани от приобретателката и приети от прехвърлителя?
Приложимо ли е правилото на чл. 192 ГПК в производството за оспорване на електронен документ? Допустимо ли е при установена фактическа невъзможност за представяне на електронния носител, на който е прието електронно съобщение, да се задължи другата страна да представи електронния носител, от който са изпратени съобщенията по електронен път?
Нарушава ли съдът правото на защита на страната, когато след допускане на повторна експертиза отхвърля възражението срещу назначаването на експерта, изготвил първоначалната експертиза и замяната му с друго вещо лице?
Представлява ли нарушение на правото на защита на жалбоподателката отказът на съда да приеме като доказателство по делото документ на чужд език, след възражение от другата страна за липсата на превод? Следва ли съдът да предостави възможност на страната да представи документа с превод? Допустимо ли е назначаване на експертиза за превод на документа?
Какво е значението на договореността за прехвърляне на недвижим имот срещу престирана издръжка и гледане за минало време и бъдещи издръжка и гледане?
Допустимо ли е разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане за минало време и за бъдещи издръжка и гледане?
При доказани воля и съгласие на прехвърлителя за изменение на вида на престацията – от задължение за издръжка и гледане само в задължение за издръжка, представлява ли неизпълнение забавата на престациите за определен период от време или забавата се санира с приемането и одобрението на престираното изпълнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
чл. 10 ГПК, чл. 101 ал. 1 ГПК, чл. 12 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 178 ал. 2 ГПК, чл. 190 ал. 1 ГПК, чл. 192 ГПК, чл. 22 ал. 1 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 267 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 7 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 79 ЗЗД, чл. 87 ал. 2 ЗЗД, чл. 87 ал. 3 ЗЗД, чл. 87 ал. 4 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.