30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 364 ЗЗД

Чл. 364. Съдружникът има право да иска разноските, които е направил, заедно с лихви върху тях, и вредите, които е претърпял във връзка с воденето на дружествените работи.

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Обстоятелствата по чл. 359, ал. 3 ЗЗД от значение ли са за уважаването на иска с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Относно очертаване предмета на делото с обстоятелствена част и петитум по реда на отстраняване на нередовности на исковата молба и/или по реда на изменение на иска и конкретно относно посочването и индивидуализацията на претендираните разноски, дължими по определено договорно задължение?
Следва ли въззивният съд да основе всички свои изводи на цялостна преценка на доказателствата по делото и допустимо ли е да промени установени в първоинстанционното решение факти, по които страните не спорят?
Когато исковата молба е нередовна и съдът е дал указания за отстраняване на нередовността, възможно ли е ищецът да измени предявения иск или следва да уточни иска в рамките на твърдените факти и обстоятелства?
Налице ли е вътрешно противоречие на мотивите, респективно при наличие на такова противоречие, постановеният съдебен акт опорочен ли е и какъв е неговият порок?
В кои случаи въззивният съд прекратява производството по делото поради нередовност на исковата молба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Марков

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

За да определи действителното основание на спорното материално право, следва ли съдът да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

е пределно общ – извън рамките на спора по конкретен договор (от значение са въпроси, свързани с установените по делото уговорки). Вторият и третият също не са обуславящи, защото въззивният съд не е приел иска за неоснователен по аргумент, че дяловете на съдружниците не са определени, нито са определяеми.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Владимир Йорданов

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2022

Длъжен ли е въззивният съд при направен от първоинстанционният съд непълен или неточен доклад по делото да даде указания на страните относно възможността да посочат относими за делото доказателства?
Могат ли страните да правят искания за събиране на доказателства във въззивното производство, които не са направили в първоинстанционното - поради направен от първоинстанционният съд непълен или неточен доклад по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, релевантните за делото факти и събраните доказателства и да изложи към своето решение ясни, точни и непротиворечиви мотиви, в които да отрази извършеното обсъждане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Следващите материалноправни и процесуалноправни въпроси са поставени за разглеждане:
„Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона (чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ за акционерните дружества, чл. 93, т. 3 ТЗ за събирателните дружества, чл. 154, ал. 1, т. 4 ТЗ - за дружествата с ограничена отговорност, без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл. 735 ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект?”
„С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници – двама, са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 363, б. в ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ех lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона?”
„Допустимо ли е да се приеме, че от момента на обявяването на дружеството-съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ех lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното?”
„Към кой момент следва да се приеме за прекратен ех lege консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - двама, единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество?”
„Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на изпълнител - консорциум/гражданско дружество, се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата - съдружници в консорциума/гражданското дружество?”
„Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум/гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума/дружеството или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл. 129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения?”
„Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет - неделимо задължение (в случая - възнаграждението по договора), противоречи на разпоредбата на чл. 129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение?”
„Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяването на правомощията на органите му, автоматично по силата на чл. 41 ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки?”
„Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения?”
„Следва ли да се приеме, че ответникът по иска разполага със защитим правен интерес да оспори съществуването на консорциума при положение, че направеното възражение защитава имуществената сфера на ответника от недължимо и/или неточно плащане и го предпазва от риска да заплати два пъти недължимо платената част от възнаграждението по договора, полагаща се на обявеното в несъстоятелност дружество-съдружник в консорциума?”
„Следва ли да се приеме, че ответникът по иска разполага със защитим правен интерес да оспори съществуването на консорциума с оглед факта, че прекратяването на консорциума е обуславящо за липсата на материалноправна и/или процесуалноправна легитимация на ищеца да претендира процесното вземане в посочения в иска размер, съответно - обосноваващо недоказаността на иска по размер и неоснователността на ищцовата претенция - предявена след постановяване на решението за обявяване на дружеството в несъстоятелност?”

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

За да определи действителното основание на спорното материално право, следва ли съдът да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция? (По искове между съдружници в гражданско дружество)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1.“Изпълнено ли е изискването на чл. 236 ГПК за посочване в съдебното решение на три имена на съдията за първоинстанционното решение с оглед преценката дали е постановено и подписано от съдия?“; 2.“Длъжен ли е съдът да аргументира приетите от него за доказани факти и обстоятелства?“ /т. 3/; 3.“Длъжен ли е съдът при отделяне на спорното от безспорното да се съобрази с изявленията на страните?“; 4.“Официален или частен е документът – плик с входящ номер, за подаване на наддавателно предложение в канцеларията на районния съд? Официален или частен документ е самият входящ номер, поставен с печат? Каква е тежестта на доказване и правилно ли е разпределена тя от първата инстанция? При видими подправки в датата, както и при видима наличност на различни години, които са поставени с датен печат, следвало ли е съдът да открие производство по оспорване на тези документи? Следвало ли е да го направи служебно или да изключи документа от доказателствата по делото като нечетлив?“; 5.“Позволява ли правилото на чл. 183 при представени заверени преписи от документи и поискано от другата страна представяне на оригиналите на документите, право на преценка на съда дали да приложи последиците от непредставянето на оригинала?“; 6. „Правомощията на съда по чл. 178 ГПК за преценка на доказателствената сила на документ с поправки, прибавки и други външни недостатъци, като е тълкувал разширително тази правна норма; 7. “Как се определя времето на извършване на публичната продан-от изричния законов текст или от твърденията на страните?“; 8. „Нестаналата публична продан недействителна ли е? Може ли да бъде действителна публична продан, проведена без да има подадени в срок наддавателни предложения?“; 9.“При преценка на предмета на едно съдебно дело и вида на предявените искове и тяхната правна квалификация, обвързан ли е съдът с доклада на първата инстанция? Може ли съдът да преценява вида на предявените искове, въз основа на изявления на един от ищците, че приема доклада по делото или следва да преценява какви искове са предявени по направените уточнения преди връчване на препис от исковата молба?“; 10. „Има ли изменение на иска, ако уточненията по предявените искове са направени след оставяне на исковата молба без движение и по изрично разпореждане на съда? Следва ли да се считат част от исковата молба претенция, всички уточнителни молби по исковете, подадени преди връчване на препис от исковата молба?“; 11. „Следва ли съдът да изчака влизане в сила на разпореждането за недопускане на изменение на иска и едва тогава да разглежда спора или въззивната жалба?“; 12.“Относно възможността да се съединява иска по чл. 496 ГПК за недействителност на публична продан с установителен иск за собственост“; 13. „По какъв процесуален ред може да се релевира недействителността на публична продан по чл. 496, ал. 3 ГПК и от тук по какъв иск е образувано първоинстанционното дело и колко иска са предявени?“; 14. „От кой момент следва да започне разглеждането на делото след отмяна на определението за връщане на исковата молба?“; 15. „Кое е първото по делото съдебно заседание, ако на първото насрочено заседание ход на делото не е даван, има ли то статут на първо по делото заседание?“; 16. „Следва ли да се допускат оспорвания на документи, направени с изрична писмена молба, подадена преди заседанието по делото? Следва ли съдът да посочи кога е настъпила преклузията за оспорване на документи и да посочи кое заседание по делото приема за първо по делото и защо счита, че не е налице оспорване на документи? Следва ли съдът при множество заседания и отлагания на делото да посочи на коя дата е проведено първото по делото заседание?“; 17. „Може ли специалната сметка на ЧСИ да е на името на двама ЧСИ, които не водят общо изпълнително дело, нямат общо деловодство, а само ползват офис в една и съща сграда? Следва ли купувачът на публична продан да се осведоми за това по какъв вид банкова сметка внася парите? Какъв е статута на ЧСИ - публичен орган или частно лице?“ /ТР 2/13/; 18. „Следва ли купувачът на публична продан да се осведоми за това по какъв вид банкова сметка внася сумите?“; 19. “Следва ли съдът служебно да провери дали са налице посочените от ищеца забрани за наддаване и придобиване на имот на публична продан, както и да допусне доказателства за това, че купувачът е подставено лице на лице, което няма право да наддава? Може ли съдът да приема, без събиране на доказателства-че купувачът безспорно не е магистрат или адвокат или друго лице, което няма право да наддава, без да е събрал или посочил някакви доказателства?“; 20. „Може ли съдът при преценка качеството на ответника и при преценка дали той е лице, което няма право да наддава, да се позовава на неприложени по делото актове, източници и данни? И може ли да не ги посочва изобщо?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

1234 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела