чл. 507 ГПК

1. Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса и да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения и след като изгради свои собствени фактически и правни констатации, да даде самостоятелно разрешение на правния спор, с който е сезиран. 2. Допустимо ли е пълното доказване да се осъществи чрез косвени доказателства и следва ли съдът да приеме, че един факт не се е осъществил само защото за него няма преки доказателства. 3. Задължена ли е банката да изпълни запорно съобщение на съдебния изпълнител при липса на идентичност между имената и адреса на длъжника по изпълнително дело, посочени в съобщението и тези на титуляр на влог в банката, съдържащи се в банковото му досие. 4. При установимо от външна страна несъответствие в горните данни, задължена ли е банката да извърши допълнителна проверка чрез достъпни източници, вкл. чрез кореспонденция с органа по принудително изпълнение, за удостоверяване по несъмнен начин идентичността на лицето – длъжник, посочен в запорното съобщение и клиента на банката. 5. Кои са минимално необходимите задължителни елементи на идентификацията на физическо лице като титуляр на влог в банка и не е ли името му с всички свои съставни части водещо в това отношение. 6. Налице ли е причинно следствена връзка между неизпълнението на задължението на банката да уведоми свой клиент за изпълнен със средствата му запор и настъпилите за клиента вреди от загубата на тези средства, в случай че в резултат на неизпълнението на горното задължение клиентът не е могъл да се защити в рамките на проведено срещу него изпълнително производство. Спрямо първи и втори въпроси се поддържа селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по отношение на останалите - че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.