чл. 418 ГПК

Следва ли да е налице идентичност в премета, стойността на претенцията и основанието, заявено в заповедното производство и в установителното исково производство по чл. 422 ГПК? Допустимо ли е и съставлява ли процесуално нарушение изменянето му в исковия процес? Допустимо ли е и съставлява ли процесуално нарушение произнасянето на съда по такава нередовна искова молба?
По какъв начин и с какви доказателства, доказателствени средства се установява усвояването на сума по банков кредит - овърдрафт и съответно как се разпределя доказателствената тежест? Задължение на ищеца ли е да докаже, че сумата е предадена въз основа на договора за заем?
Как се доказва усвояването, когато процесният кредит е овърдрафт, за който съществуват особености при усвояването му, а именно чрез извършване на касови и безкасови плащания над наличностите по разплащателната сметка, като е в рамките на договорения размер?
Допустимо ли е усвояването на банков кредит да бъде доказано чрез съдебно-счетоводна експертиза и без наличието на приобщени и приети по делото безспорни документи? Длъжен ли е съдът да се обоснове защо кредитира или не кредитира прието по делото експертно заключение на вещото лице? Съставлява ли процесуално нарушение и/или материално нарушение на закона, липсата на обосноваване в мотивите на решението защо кредитира или не прието по делото експертно заключение на вещото лице?
Вещото лице има ли удостоверителни функции за фактите и обстоятелствата, които е проучил?
Възможно ли е да се установи усвояване на банков кредит косвено с допълнително споразумение? Съставлява ли предвиденият краен срок в договора за връщане на сумата признание за получаване на сумата от кредитополучателят? Съставляват ли представените от ответниците вносни бележки признание за получаване на сумата от кредитополучателя? Какво може да се докаже с подписаното допълнително споразумение - анекс към банков кредит, че страните са постигнали съгласие за сключване на договор за кредит и/или че заемополучателят е получил и усвоил сумата по него? Отделно от това, ако това допълнително споразумение - анекс не е подписано от ипотекарния длъжник то обвързва ли го с констатациите в него?
При постъпило възражение по чл. 422 ГПК, извлечението от счетоводните книги в това производство ползва ли се с обвързваща материална доказателствена сила още повече, ако е оспорено по съдържание от всички ответници?
Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, както и да ги обсъди?
С оглед задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички възражения, следва ли съдът да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения, съответно, ако не го направи, то съставлява ли това процесуално нарушение?
При уговорена в договорните отношения между страните банка-кредитор и кредитополучател автоматична предсрочна изискуемост, настъпваща в определен срок след случването на определени факти, свързани с неизпълнение на задължение от страна на кредитополучателя, то в кой момент в отношенията между страните настъпва предсрочната изискуемост - при настъпването на фактите, както са уговорени в договора между страните по него или само след изрично уведомяване от страна на банката-кредитор до кредитополучателя?
Въз основа на какви предпоставки може да се приеме, че кредиторът по договор за банков кредит е довел до знанието на длъжника волеизявлението си, с което е обявил кредита за предсрочно изискуем в хипотезата на т. нар. автоматична предсрочна изискуемост?
В тази хипотеза коя дата се счита за дата на предсрочна изискуемост - тази, в която са настъпили фактите, уговорени в договорните отношения между страните по кредита за настъпване на предсрочна изискуемост, или датата на получаване на изричното уведомяване от страна на банката-кредитор до кредитополучателя за обявяване на предсрочна изискуемост?
При уговорена в договорните отношения между страните банка-кредитор и кредитополучател автоматична предсрочна изискуемост, настъпваща в определен срок след случването на определени факти, свързани с неизпълнение на задължение от страна на кредитополучателя, то в кой момент банката-кредитор трябва да отнесе кредита като предсрочно изискуем в счетоводните си книги - датата, в която са настъпили фактите, уговорени в договорните отношения между страните по кредита, или в друга, избрана произволно от банката дата?
В тази хипотеза, в случай, че банката-кредитор отнесе кредита като предсрочно изискуем на избрана от нея дата в счетоводните си книги, различна от датата на уговорената в договорното съдържание предсрочна изискуемост, съставлява ли това неизпълнение/нарушение от страна на банката-кредитор, съобразно уговореното в договорните отношения между страните?
При уговорена в договорните отношения между страните банка-кредитор и кредитополучател автоматична предсрочна изискуемост, настъпваща в определен срок след случването на определени факти, свързани с неизпълнение на задължение от страна на кредитополучателя, право или задължение на банката-кредитор е да обяви и впише в счетоводните си книги кредита като предсрочно изискуем точно на датата, съобразно уговореното в договора между страните?
При изрично позоваване от страна на банката-кредитор на настъпила автоматична предсрочна изискуемост в заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, респ. в искова молба към произволно избран от банката момент, то това позоваване има ли характер на съдебно признание за факти и обвързва ли това признание банката-кредитор по начин, че да не може да релевира друг момент на настъпване на предсрочната изискуемост на задължението?
Разрешението, дадено в т. 18 Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013 г., ОСГТК на ВКС, приложимо ли е в хипотезата на искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК и установителен иск по чл. 422 ГПК при уговорена автоматична предсрочна изискуемост по договор за кредит?
При уговорена в договорните отношения между страните банка-кредитор и кредитополучател автоматична предсрочна изискуемост, настъпваща в определен срок след случването на определени факти, свързани с неизпълнение на задължение от страна на кредитополучателя, представлява ли нарушение на принципа, въведен в чл. 9 ЗЗД, поставянето и на допълнителни условия за настъпване на предсрочна изискуемост, неуговорени в договорните отношения между страните, като например нейното съобщаване?
Правилен ли е изводът на съда, че има единствено преструктуриране на дълга без наличието на новационно намерение?
При договаряне на две разновидности на договора за банков кредит, но със съществена разлика между тях, това представлява ли новация, каквито са обикновеният кредит, където сумата се отпуска само веднъж, без възможност да се ползва сумата, която е върната като главница и този за кредитна линия – овърдрафт, при която е възможно и съответно лихвата се начислява по различен начин?
Предвид съдържащите се в него клаузи, този анекс съществува ли самостоятелно и явява ли се самостоятелно правно основание страните по него да търсят изпълнение на своите права и задължения, да претендират обезщетения и неустойки, да прекратят неговото действие в случите на изтичане на срока и/или неизпълнение?
Допълнителното споразумение - анекс, сключено между страните, може ли да обвърже ипотекарния длъжник, без да е дал изрично съгласие за неговото съдържание?
Клаузите, регламентиращи начисляването на наказателни лихви, които накърняват добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД приложими ли са за търговските сделки? Мотивите от т. 3 ТР №1/15.06.2010 г. на ВКС по т. д. №1/2009 г. ОСТК - нормата на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, намират ли приложение и при търговски сделки?
Допустимо ли е и съставлява ли процесуално нарушение нарушението на добрите нрави в гражданските и в търговските спорове? Как съществуват добрите нрави като писани, систематизирани и конкретизирани правила или съществуват като общи принципи и морални норми? Законът придал ли е правно значение на добрите нрави? П. от нарушаване на добрите нрави приравнена ли е с тази на противоречието на договора със закона?
В гражданските и търговските правоотношения изисква ли се принципът на справедливостта да се закриля и защитава? Съдът длъжен ли е да следи служебно уговорката за неустойка да не противоречи на добрите нрави?
Трябвало ли е съдът да прецени вида на неизпълнение и размер, вида и съотношението между начислената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди, като е следвало да я приема за нищожна като несправедлива и излизаща от границите на обезпечителната и обезщетителната й функция?
Има ли накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е изрично законодателно формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право? Такива ли са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване - чл. 307, 302, 289 ТЗ?
Банката справедливо ли е продължила едностранно да начислява наказателна лихва след като се оказва, че договорът за кредит/анексът е преустановил своето действие било поради предсрочна изискуемост или поради изтекъл срок? Това означава ли, че договорът е прекратил своето действие само по отношение на част от своето съдържание, но е продължил да се прилага спрямо клаузите за неустойка в уговорените договорни размери и допустимо ли е? Допустимо ли е по този начин да се създават предпоставки дългът значително да нарасне предвид начисляването на наказателна санкция върху целия размер неиздължена главница едностранно от страна на банката - ищец? Може ли да се приеме, че договорената неустойка е съобразена с присъщите по начало за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и допустимо ли е това, както и представлява ли нарушение на материално и процесуалноправните разпоредби? Това поведение на заемодателя следвало ли е да се приеме от въззивния съд за недопустимо с оглед принципите на справедливостта и на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване, като лишено от търговска логика и несъобразено с изискването за еквивалентно съотношение на престациите? По този начин води ли се до неоснователно обогатяване на ищеца и допустимо ли е?
Допустимо ли е съдът да приеме, че третата страна помагач - ипотекарен длъжник, доколкото не е страна по договора, няма качеството на потребител и не следва да разглежда възраженията му за неравноправност на клаузите от договора и представлява ли процесуално или материалноправно нарушение? В случай, че е допустимо по презумпция ли се случва или с доказване и съответно от коя страна? Как е трябвало да бъде разпределена доказателствената тежест и длъжен ли е бил съдът да разпредели доказателствена тежест?
Може ли ипотекарният длъжник - физическо лице да се ползва от защитата по ЗЗП? Как и от кого се доказват рамките на евентуалната търговска или професионална дейност на третото лице помагач? Отрицателен за доказване факт ли е това за третото лице помагач? Допустимо ли е и съставлява ли процесуално нарушение разпределяне на доказателствена тежест за отрицателен за доказване факт?
При забава на потребителя кредиторът какво право на обезщетение за забава има? Само върху размера на просрочената сума за времето на забавата или повече?
Недействителните уговорки пораждат ли права и задължения? Платените суми въз основа на нищожни клаузи дължими суми ли са?
Допустимо ли е и съставлява ли процесуално нарушение осъждане на лице в диспозитива на решението от страна на въззивния съд относно което производството в първоинстанционното производство е прекратено с влязло в сила определение?
Въззивният съд длъжен ли е да даде мотивиран отговор в решението си на възраженията и доводите на страните, независимо дали ги счита за основателни или не и дали ги уважава или не и ако не го стори, то това съставлява ли процесуално нарушение?
С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички възражения във въззивната жалба, то следва ли въззивният съд да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения?
Допустимо ли е осъждане на страна по делото, срещу която производството е прекратено с необжалвано определение, и същото съставлява ли процесуално нарушение?
Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства? Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор?